О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
София, 25.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 542 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Г. против решение № 62 от 16.02.2012г. по гр.д.№ 1056/2011г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 5126 от 01.07.2011г., постановено по гр.д.№ 2838/2010г. на РС-Благоевград и вместо това е отхвърлен иска, предявен от нея и сестрите й М. П. С. и В. П. В. против [община] за признаване за установено, че те са собственици на основание наследство и давност, текла в периода от 1946 до предявяване на иска на следните три имота 1230/2,385,44 ид.ч. от поземлен имот № 43, целия с площ 2 385,44 кв.м., ПИ № 44 с площ 9362,40 кв.м. и ПИ 47 с площ 1229,76 кв.м. по плана на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 19 от ЗСПЗЗ, нарушение на процесуалните правила и конкретно на правилата за разпределение на доказателствената тежест и за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: кои имоти попадат в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ и ако общината като ответник се позовава на придобиване на това основание, чия е доказателствената тежест за установяване дали имота подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. По тези въпроси се твърди противоречие с решение № 211/04.03.2011г. по гр.д.№ 1327/2009г. на ВКС ІІ гр.о. или наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация [община] не взема становище по касационата жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против подлежащо на обжалване въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените установителни искове са неоснователни, тъй като не е доказано придобиване от наследодателите на ищците П. А. И., починал на 14.10.1991г. и съпругата му З. И. И., починала на 11.05.2005г. на процесните три имота по давност, защото не е установено от кога ги владеят, имотите са земеделски, за първи път включени в регулацията с плана от 2001г. и за тях не е била проведена процедура за възстановяване по ЗСПЗЗ. Установено е, че за имотите не са плащани данъци, те не са записани на името на наследодателите на ищците, или на тях самите в емлячен регистър, или разписна книга. Съдът е приел, че ищците не са доказали, че трите имота са част от урбанизираната територия, поради което не са подлежали на възстановяване Дори наследодателите на ищците да са упражнявали владение върху трите имота, забраната на чл. 86 от ЗС, а след това и на пар. 1 от ЗР на ЗС е бил пречка за придобиване по давност.
По първия поставен въпрос: С решение № 211/04.03.2011г. по гр.д.№ 1327/2009г. на ВКС ІІ гр.о. е прието, че нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ не се прилага за имоти, които не са подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ. Нормата на чл. 10 от този закон определя имотите, които подлежат на възстановяване. Включването на имот в ТКЗС не е предпоставка за възстановяване. Достатъчно е да се установи, че имотите са били извън регулацията и са имали земеделско предназначение, защото върху тези имоти собствениците са запазили правото си на собственост, но само в идеални граници, съгласно Примерните устави на ТКЗС от 1950г. /чл. 11/ и от 1967г. /обн., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 / :чл. 10/. Върху имотите, попадащи в строителните граници на населеното место към момента на колективизацията, членкооператоте са запазили правото си на собственост в реални граници и върху тях е могло да се упражнява владение, както и да бъдат обекти на гражданския оборот. Съдът в съответствие с доказателствата по делото е приел, че процесните имоти са били земеделски през целия период, за който се твърди упражняване на владението, поради което е формиран решаващия мотив, че тези земи са подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ. Ищците са твърдели придобиване по давност и съгласно установената практика, те е следвало да докажат придобивното си основание. В този смисъл съдът не е разместил доказателствената тежест. Искът е отхвърлен като недоказан. Ответната община е предявила правоизключващо възражение, че имота е общинска собственост, но само като допълващ мотив, съдът е изложил, че не може да се придобива по давност имот, който е общинска собственост, нормата на чл. 86 ЗС в първоначалната й редакция забранява да се придобива по давност имот, социалистическа собственост, а кооперативната е вид такава. Решаващият мотив, поради който е отхърлен иска е, че ищците не са доказали правото си на собственост на твърдяното от тях придобивно основание, защото имотите са земеделски и са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а не че имота е общинска собственост, поради което формулираният въпрос за приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ е неотносим към спора. Съдът е приел, че е доказан земеделския характер на трите имота с показанията на доведените от ищците свидетели, поради което спора не е разрешен по правилата на доказателствената тежест, които се прилагат за относимите, но недоказани факти.
Тъй като формулираните въпроси не са определили решаващите мотиви на съда, те не формират общото основание за допускане до касация по чл. 280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 62 от 16.02.2012г. по гр.д.№ 1056/2011г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. П. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: