О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1213
София, 14.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 421 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Т. К. против решение от 03.12.2010г. по гр.д.№ 3766/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.10.2009г. по гр.д.№ 9621 по описа за 2008г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторката против С. В. К. по отношение на апартамент № 143, находящ се [населено място],[жк]бл. 329 вх.Ж, ет.7 , с площ 42,04 кв.м., ведно с избено помещение № 5 и 0,429% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 19, ал.1 от СК от 1985г. /отм/ и за допуснати процесуални нарушения поради необсъждане на доводите й.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса става ли съпружеска общност имот – индивидуална собственост, прехвърлен от единия съпруг на другия съпруг. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 617 от 15.12.2009г. по гр.д.№ 226/2009г. на ІІ гр.о. на ВКС.
Ответницата по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Страните са наследници на Т. Д. К., починал на 20.04.2003г. – преживяла съпруга и дъщеря. Бракът е сключен на 29.12.1988г. и е прекратен със смъртта на Т. К.. Той придобива процесния апартамент с договор за продажба по чл. 117 от З. от 25.12.1975г. С н.а. № 159,т.LХХІІІ от 09.10.1992г. Т. К. прехвърля на съпругата си С. К. ? от апартамента срещу задължение за издръжка и гледане, а с н.а. № 58 № LLХІV от 20.08.1997г. й продава другата ? ид.ч.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят се е разпоредил с целия апартамент и не е останала наследствена част от него, нормата на чл. 19, ал.1 от СК не е обсъждана, като неприложима. Поради липса на съсобственост, иска е отхвърлен..
Поставеният правен въпрос е обуславящ изхода от спора, защото от отговора му зависи дали ще се приеме наличие на съсобственост и при какви квоти. По този въпрос, въззивното решение и Р № 617 от 15.12.2009г. по гр.д.№ 226/2009г. на ІІ гр.о. на ВКС, което е постановено по отменения ГПК дават различно разрешение. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.12.2010г. по гр.д.№ 3766/2010г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от П. Т. К..
Указва на касаторката да внесе държавна такса в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: