О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 01.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1154 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Областен управител на област с административен център Б. против решение № 319 от 28.02.2011г. по гр.д.№ 811/2010г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 22 от 11.03.2010г., допълнено с решение № 879 от 17.05.2010г. по гр.д.№ 205/2009г. на Окръжен съд-Благоевград и е прекратено производството по делото като постановено по непредявен иск по отношение на първия ответник и по недопустим иск по отношение на втория ответник.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е приел, че по предявените отрицателни установителни искове ищецът следва да докаже, че е собственик и ако не владее имота може да предяви само осъдителен иск.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.има ли правен интерес държавата да предяви отрицателен установителен иск за собственост, ако тя не е собственик към момента на предявяване на иска на същия имот. По този въпрос се твърди противоречие с Определение № 299/18.06.2010г. по гр.д.№ 273/2010г. І гр.о., опр. № 225/26.05.2010г. по гр.д.№ 222/2010г. на ІІ гр.о., опр. № 20 от 19.01.2010г. по гр.д.№ 525/2009г. ІІ гр.о. и др. постановени по отменения ГПК. Вторият въпрос е съществува ли за държавата правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, ако тя не е във владение на имота, който е негов предмет. По този въпрос се твърди противоречие с определение № 715/31.07.2009г. по гр.д.№ 522/2009г. на ІІ гр.о., определение № 440 от 28.04.2020г. по гр.д.№ 1487/2009г. на ІІ гр.о. и решение № 224/25.05.2010г. по гр.д.№ 189/2010г. на ІІ гр.о. на ВКС.определение № 466/30.12.2008г. по гр.д.№ 1657/2008г. на V гр.о.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявени са от Държавата субективно пасивно съединени два отрицателни установителни иска: да се признае по отношение на [фирма] и Г. Д. С., че те не притежават правото на собственост върху имот с площ 11 993 кв.м. в м. “Сухо поле” в землището на [населено място] с идентификатор 065334.202.29. По отношение на първия ответник се иска установяване, че не е бил собственик на този имот към момента, когато го е продал на втория ответник с н.а. № 48 т.ІІІ от 09.08.2008г., а по отношение на втория – към настоящия момент.
Въззивният съд е приел, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, тъй като е установено с решението, че първия ответник [фирма] не е собственик към настоящия момент
[фирма] е дружество, придобило по приватизация с договор от 18.06.2000г. 75 % от акциите на [фирма]. С н.а. № 44, т.ІІІ/ 2008г. [фирма] е признато за собственик на два имота – имот с площ 11 993 кв.м. в м. “Сухо поле” в землището на [населено място] с идентификатор 065334.202.29 / т.2/ и на имот 065334.202.30. Двата имота са получени при разделянето през 2008г. на имот 65334.202.64 по кадастралната карта одобрена през 2005г., целия с площ 30 298 кв.м., като е обособен самостоятелен имот с последни цифри 129 – път за осигуряване достъп до процесния имот 065334.202.29 На основание Р. № 360/01.08.1966г. е съставен акт за държавна собственост № 200/400/ от 1974г. за актуване на 27 дка, предоставени на завод за авточасти [населено място]. Съобразно границите си, част от този имот е процесния имот от 11 993 кв.м. С А. № 1950/08.11.1983г., на който се е позовал нотариуса, за да издаде цитирания констативен нот. акт са актувани сградите, които се намират в имот 065334.202.30 и площадка, чиято площ не е посочена. Тя не е терена на имот 065334.202.29, тъй като в него по това време не са били построени сградите, описани в акта. Имотът по А. № 1950/08.11.1983г е предоставен за ползване на Машиностроителен завод, който не е праводателят на [фирма]. На Завод за горивна апаратура и авточасти [населено място], на който ответното дружество счита, че е правоприемник е предоставен за оперативно управление терен с площ 37 600 дка и сгради, актувани с А. № 1990 от 1984г. Този акт се отнася за имота по акта от 1974г., но след разширението. Сградите в процесния имот 065334.202.29 са продадени на [фирма] е купил процесния имот от Агенцията за събиране на държавни вземания и на 14.04.2008г. то е въведено във владение, като е отстранен ответника [фирма] от имота като трето лице.
Първостепения съд е приел, че процесния имот не е бил предоставен на стопанисване и управление на праводателя на ответното дружество, а на друго предприятие, поради което не е могло да бъде придобит от него на основание чл. 17а от ЗППДОП /отм/. Затова и вторият ответник не е могъл да стане негов собственик на основание продажба.
Въззивната инстанция е приела, че купувачът от проданта е заинтересован да предяви иск за собственост, и че държавата не е изгубила възможността да предяви отрицателен установиетел иск поради това, но тъй като тя не е във владение на имота е прието, че няма правен интерес от предявяване на установителен иск, а следва да предяви иск по чл. 108 от ЗС.
По първия поставен въпрос – 1.има ли правен интерес държавата да предяви отрицателен установителен иск за собственост, ако тя не е собственик към момента на предявяване на иска за същия имот, с определение № 466/30.12.2008г. по гр.д.№ 1657/2008г. на V гр.о. е прието, че обстоятелството, че ищецът не е собственик не го лишава от възможността да предяви отрицателен установителен иск, с който цели да отрече правото на собственост на ответника, а не да бъде установено неговото право. Това определение е постановено при отменения ГПК. При действието на новия ГПК са постановени Р № 504/2010г. от 12.07.2011г. по гр.д.№ 603/2010г. на ІІ гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че ГПК предоставя възможност на всеки правен субект, който има правен интерес да докаже съществуването, или несъществуването на едно право. и Решение № 352 / 14.10.2011г. по гр.д.№ 1301/2010г. на І гр.о. на ВКС, с което е допълнено, че предявяването на отрицателен установителен иск не е предвидено като субсидиарна форма на защита. .Определенията, с които не се допуска касационно обжалване не съставляват практика по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК, защото с тях съдът не се произнася по съществото на спора, поради което съдът не ги разглежда в това производство.
Предвид установеното противоречие на приетото от въззивния съд и цитираната съдебна практика и на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, следва да се допусне касационен контрол по първия поставен въпрос.
По въпроса съществува ли за държавата правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, ако тя не е във владение на имота, който е негов предмет, с въззивното решение е отговорено отрицателно. С определение № 440 от 28.04.2020г. по гр.д.№ 1487/2009г. на ІІ гр.о. е прието, че поставения въпрос не е от значение за изхода от спора. Определенията по чл. 288 от ГПК не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК. Решение № 224/25.05.2010г. не е представено в цялото си съдържание. В представените съдебни актове поставения въпрос е разрешен противоречиво, съобразявани фактите по конкретното дело, обуславящи наличието, или липсата на правен интерес. С Р № 665 от 12.11.2010г. по гр.д.№ 1921/2009г. І гр.о., Р № 201 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 449/2010г. Р № 110 от 30.06.2011г. по гр.д.№ 746/2010г. ІІ гр.о., постановени по чл. 290 от ГПК се приема, че е допустим установителен иск за собственост дори ответника да е във владение на имота, защото ищецът може да цели само прекъсване на придобивната давност с този иск без да иска да отстрани ответника от имота, т.е. може да иска да го превърне от владелец в държател. Дали това се отнася и за отрицателният установителен иск, съдът ще се произнесе с решението по настоящия спор. С оглед констатираното противоречие на изводите на въззивния съд по втория поставен въпрос с цитираните решения, следва да се допусне касационно обжалване и по този въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 319 от 28.02.2011г. по гр.д.№ 811/2010г. по описа на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Областен управител на област с административен център Б..
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 486 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: