О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
София, 29.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 547 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Х. Г., като пълномощник на С. К. С., М. П. К., Д. С. Д. и Д. С. К. против решение № 1728 от 23.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1298 по описа за 2009г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1400 от 08.05.2009г. по гр.д.№ 9214/2007г. на В. РС. С последното е отхвърлен отрицателния установителен иск, предявен от касаторите да се признае за установено, че ответниците П. Т. Д. и К. Н. Т. не са собственици на реална част с площ 200 кв.м.от ПК 356 по ПНИ на с.о. “Т.”[населено място], целия с площ един декар при граници ПИ 537,544 535 и останалата част от имот 536, колорирано в синьо в скицата към заключението на вещото лице на л. 83 от делото.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 5, във вр. с чл. 3 от З., поради това, че решението на Т. комисията за замяна, на което се позовават ответниците е взето в незаконен състав, поради което е нищожно.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса: нищожен административен акт ли е решението на комисията по Т., ако в нея не е участвал околийския агроном или негов заместник.По този въпрос се твърди противоречие на възивното решение със задължителната съдебна практика – ТР № 2 от 14.05.1991г. на АСГК и на Р № 96/7749/1956г.
Ответниците по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като посоченото ТР касае нищожност на административен акт, когато той е издаден от некомпетентен по степен административен орган, а не по състав, а по отношение на второто решение от 1956г., считат, че към момента на издаване на решението на Т. К. – през 1972г. участието на ръководител мероприятие към отдел “С. стопанство при ГНС замества участието на околийския агроном. Излагат довод, че по Закона за народните съвети в редакцията му към 1972г., функциите па ЗТПС са на Общински НС, а не на Окръжен НС. Затова считат, че не е налице основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и 2 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: Ищците са наследници на Скули К. С., починал на 08.08.1993г. По заявление на М. П. К. и въз основа на н.а. № 142/1937г. с решение № 1066/25.02.20004г. е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на Скули К. С. върху лозе от 5,4 дка в землището на кв. В., м. “Малкую”, попадащо в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ. С н.а. № 56,т. І н.д. № 1545/1972г. ответника К. Н. Т. е признат за собственик на лозе от 1 дка в м.”Малкоя на основание замяна по ЗТПС с негов личен имот в м. “Ирек Търла”, включен в блокове на ТКЗС. Актът е издаден на основание протокол от 22.02.1972г. на комисията по Т. при ГОНС[населено място], отдел “С. стопанство”. СТЕ е установила, че стар имот № 3942 съвпада с имот 536 с 235 кв.м., колорирани в.л. в синьо. В имота е изградена по одобрен проект от 18.10.1990г. сграда с площ 25,90 кв.м. върху бетонова основа, състояща се от антре с две стаи, водоснабдена и електрофицирана с пристрени помещения за тоалетна и кухня.
Възивният съд е приел, че ответниците се легитимират като собственици на процесния имот на основание извършената замяна, решението за която не е прието за нищожен административен акт поради следното. Правомощията за участие в комисията по Т. е предоставена на ГНС със ЗНС, действал към 1972г., а чл. 64 от същия допуска разпределение на функциите на специализираните органи между председателя и зам.председателите. Протокола е подписан от зам.председателя на ГНС, а чл. 3 от ЗНПС допуска при отсъствие на някой от членовете на комисията, той да се замести от неговия заместник, като за това пълномощията на заместника произтичат от закона, а не от издадената заповед за това. Прието е, че протоколът е официален свидетелствуващ документ, съставен от орган, снабден с държавна удостоверителна компетентност, поради което се ползва със обвързваща съда доказателствена сила.
Поставеният правен въпрос нищожен административен акт ли е решението на комисията по Т., ако в нея не е участвал околийския агроном или негов заместник е относим към спора, до колкото е обусловил крайния извод. Даденото от въззивният съд разрешение обаче не противоречи на ТР № 2 от 14.05.1991г. на ОСГК, тъй като с него е прието, че е нищожен административния акт, когато е издаден от некомпетентен по степен административен орган. Функциите по координиране и изпълнение на задачите в областта на селското стопанство са предоставени от ЗНС в редакция от ДВ бр. 54/1969г. на Общинските НС, а Окръжните народни съвети имат само контролни и координационни функции. В този смисъл повдигнатият по делото въпрос не касае компетентност на административния орган по степен, а по състав, а този въпрос не е разгледан в цитираното ТР. Затова не е налице допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Посоченото решение № 96/7749/1956г. разглежда въпроса може ли участието на съдия да замести участието на председателя на комисията – околийския агроном. Тази хипотеза е различна, изрично уредена в чл. 3, ал.2 от ЗТПС. Решението за замяна, на което се позовават ответниците е взето от състав на комисията по чл. 3, ал.1 от ЗТПС, а околийския агроном, каквато длъжност не е известно дали е съществувала към 1972г., е заместен от ръководителя на мероприятие селско стопанство към ГНС В., което очевидно покрива изискванията за състав на Т. комисията, визирано в чл. 3, ал.1 от ЗТПС, която норма допуска заместване на околийския агроном от друг агроном на държавна служба. По тези съображения цитираното решение от 1956г. не формира противоречива практика с възивното решение, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1728 от 23.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1298 по описа за 2009г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. К. С., М. П. К., Д. С. Д. и Д. С. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВE: