О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 05.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2438 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Р. П. Т. против определение № 282 от 07.02.2014г. по ч. гр.д.№ 2291/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 06.07.2012г. по гр.д.№ 6792/2012г. на СГС. С последното е върната исковата молба, подадена от жалбоподателката вх. № 8621/28.02.2011г. на СРС в частта по пункт първи от петитума на същата за прогласяване нищожността на запис на заповед и издадения въз основа на него изпълнителен лист.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът, оставяйки без движение исковата молба с указания за изправянето й, не е съобразил твърденията в нея и формулираните доказателствени искания.
В изложението към частната жалба не е формулирани ясно въпроса, но уточнен от съда е следния: следва ли съдът да се съобрази с твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба при преценка на редовността й и не представянето на доказателства за изложените обстоятелства съставлява ли нередовност на същата, неизправянето на която обосновава връщането й.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че ищцата не е отстранила в срок нередовностите на исковата молба съобразно дадените й указания да индивидуализира записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист, чиято нищожност иска да бъде установена и да представи препис от него по делото.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Изискванията, на които следва да отговаря исковата молба по съдържание са посочени в чл. 127, ал.1 ГПК, а задължителните приложения към нея са изброени в чл. 128 ГПК. Доказателствата, на които се основават исканията, съгласно чл. 127, ал.2 ГПК следва да се посочат в исковата молба и да се представят, ако са в страната. Те не са част от необходимото съдържание към исковата молба, обезпечаващи нейната редовност. Само когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК, съдът указва на ищеца да изправи нередовностите- чл. 129, ал.2 изр.1 ГПК. Неизпълнението на тези указания е основание за връщане на исковата молба. Когато обаче представените доказателства не установяват всички твърдения, или доказателствените искания, посочени съгласно чл. 127, ал.2 ГПК са непълни, това не е нередовност на исковата молба, респективно не е основание за приложение на чл..129, ал.1 и ал.3 ГПК. Ако страната не сочи доказателства за установяване на твърденията си, съдът е длъжен на й укаже това в доклада по делото- чл. 146, ал.1 т. 4 и 5 и ал.2 ГПК. Следователно не посочване на доказателствени искания и не представянето на доказателства не прави исковата молба нередовна, не е основание за оставяне „без движение” и за връщането й.
В конкретния случай с исковата молба ищцата твърди, че не е издавала и подписвала запис на заповед въз основа на която е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 26 074/2007г. на СРС 76 състав, че не познава ответницата и никога не е получавала пари от нея, че не е била призовавана редовно по образуваното изпълнително дело № 20077850400147 на ЧСИ Л. М., по което процесния имот е възложен на взискателката С. П. М., в полза на която е издаден изпълнителен лист по посоченото гражданско дело гр.д.№ 26 074/2007г. на СРС 76 състав. Затова е формулирано искане за прогласяване за нищожна тази запис на заповед и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и за ревандикация на имота. Безспорно въпроса за съществуването на запис на заповед издаден и подписан от ищцата е основния спорен въпрос по делото, а записа на заповед като ценна книга има само един оригинал, който следва да е приложен по изпълнителното дело. Ищцата не може да съхранява нито оригинала от този запис на заповед, нито да има копие от него, дори да е издала и подписала такъв. Затова още с исковата молба са направени доказателствени искания да се изиска изпълнителното дело, по което е представена оспорения от нея като не съществуващ запис на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. Направено е доказателствено искане за прилагане и на изпълнителното дело. Установено е от представеното от ищцата удостоверение № 1688/19.01.2011г., издадено от Районна прокуратура-София, че е образувана прокурорска преписка, преобразувана с постановление от 14.12.2010г. в досъдебно производство за престъпление по чл. 319 НК срещу неизвестен извършител за това, че е скрил запис на заповед, издадена на 03.09.2007г. за 180 000 лв. по гр.д.№ 26074/07г. с архивен № 3015/2008г. на СРС 76 състав.
Процесният запис на заповед е достатъчно индивидуализиран по делото, като в исковата молба е посочено по кое гражданско дело следва да се съхранява оригинала и е направено искане да се изиска. Датата на издаване и размера на сумата е посочен и в цитираното удостоверение, представено от ищцата. Ответницата, която се позовава на него също го е индивидуализирала като дата на издаване и дължима сума в отговора към исковата молба.
Съдът неправилно е задължил ищцата да представи копие от записа първо защото ищцата не би могла да го съхранява като оригинал, а следователно и като копие. Отделно от това на този запис на заповед се е позовала ответницата и нейна би била доказателствената тежест да докаже съществуването му и неговата автентичност.
Затова съдът не правилно е оставил исковата молба „без движение” и е дал указания на ищцата да индивидуализира записа на заповед и да представи копие от него. В частта за индивидуализацията – в исковата молба и доказателствените искания към нея има достатъчно доказателства, а неизпълнението на указанието за представяне на копие от нея не може да има за последица връщане на исковата молба по пункт първи, защото това противоречи на чл. 129, ал.2 изр.1 ГПК. Въззивната инстанция неправилно е възприела мотивите на първата инстанция и в нарушение на същите и е потвърдила определението на СГС. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, както и потвърденото с него определение на СГС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 282 от 07.02.2014г. по ч. гр.д.№ 2291/2013г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 06.07.2012г. по гр.д.№ 6792/2012г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба, подадена от Р. П. Т. с вх. № 8621/28.02.2011г. на СРС в частта по пункт първи от петитума на същата за прогласяване нищожността на запис на заповед и издадения въз основа на него изпълнителен лист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: