О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106
София, 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 481 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. И. против решение № 1662/16.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1608/2009г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1936/17.06.2010г. по гр.д.№ 7501/2007г. на В. РС, с което е отхвърлен предявеният от касторката иск по чл. 108 от ЗС против Г. Ж. Б., Й. Х. Б., С. Ж. С. и С. С. С. за предаване владението върху поземлен имот 673 по ПНИ на СО “Т.” с площ 594 кв.м.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост на извода за липса на идентичност на имота, на който е била собственик наследодателката на ищцата и възстановения й по ЗСПЗЗ имот и за допуснати процесуални нарушения, защото съдът не е обсъдил доказателствата, установяващи липса на основание ответниците да владеят процесния имот.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса за “неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон относно правната природа и характера на иска, последиците от неговото неуважаване, действието на решението, с което той е отхвърлен”. Това правно решение противоречало на Р № 472/26.04.2006г. по гр.д.№ 3111/2004г. ІV гр.о. и Р № 913/27.11.2003г. на ВКС 5 чл. с-в. Навежда се довод, че в нарушение на задължителната практика, която касатора не сочи е нарушена нормата на чл. 235 от ГПК, защото съдът не е обсъдил доказателствата по делото.
Ответниците по касация оспорват допускането до касация, като считат, че не е формулиран правен въпрос, който да е обусловил изхода от спора и не се сочи съдебна практика, на която възивното решение да противоречи. Поради това молят да не се допуска касационен контрол на възивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищцата, която е наследник на Н. Д. К., починала на 03.08.2000г. не се легитимира като собственик на нива от 2,088 дка, възстановена с решение № 503/13.05.1998г., тъй като не е идентична по граници с имота описан в представения документ за установяване правото на собственост – делбен протокол от 17.01.1951г. дял ІV – нива от 1,9 дка в м. “Балар Б.”.Съдът се е позовал на СТЕ, която не установява съвпадение на нито една граница. Възстановеният имот е заснет с № 10907 по плана на крайбрежието от 1956г. и е записан на наследодателката, но отразените в него съседи не съвпадат на съседите по делбения протокол, подписан пет години преди това. При липса на активна материално правна легитимация за ищцата, съдът е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС без да обсъжда правата на ответниците върху процесния имот, за който е установено, че попада изцяло с площта си в имота, възстановен на ищцата.
Първият материално правен въпрос е общо формулиран, касае последиците от постановяване на решение при неуважаване на иск и няма никакво отношение към предмета на спора, не обуславя изводите на съда за отхвърляне на иска, поради което не обуславя общото основание за допускане до касация. Представените решения нямат никакво отношение към поставения въпрос. С Р № 913/27.11.2003г. на ВКС 5 чл. с-в е отменено на основание чл. 231, ал.1 б. “а” от ГПК решение на В. ОС и на В. РС поради представяне на протокол за замяна на Т. комисията, а Р № 472/26.04.2006г. по гр.д.№ 3111/2004г. на ВКС, ІV гр.о. разглежда правилността на въззивното решение, постановено след отмяната. Основният спорен въпрос в това производство е бил приложима ли е нормата на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Поради това, че е преценено, че намерения протокол не доказва извършване на замяна по ЗТПС, съдът е приел, че този текст е неприложим. Казуса, предмет на двете представени решения е различен от предмета на спора по настоящото дело. С тези решения не се разглеждат дори сходни правни въпроси с тези, предмет на настоящия спор. Така по първия правен въпрос не следва да се допуска касационна проверка на обжалваното решение, тъй като формулираният правен въпрос е неотносим към предмета на спора, не обуславя крайния извод и не обосновава общото основание за допускане до касация. Представената съдебна практика е неотносима нито към поставения въпрос, нито към предмета на делото, поради което не обосновава и допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Поставеният процесуален въпрос – задължението на съда да обсъди доказателствата и доводите на страните е относим към спора. Въззивният съд обаче е обсъдил доказателствата, касаещи активната материално правна легитимация на ищцата и като е намерил, че тя не се доказва е отхърлил иска по чл. 108 от ЗС. Така не обсъждането на доказателствата, установяващи наличието на основание за ответниците да владеят имота не се е отразило на крайния изход от спора, поради което втория въпрос не обосновава общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения възивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1662/16.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1608/2009г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. С. И.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :