О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1031
С., 17.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 410 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. С. Н. против решение № 738 от 08.12.2009г., постановено по гр.д.№ 738/2009г. на В. ОС, с което е отменено решение от 29.06.2009г. по гр.д.№ 1313/2008г. на К. РС и вместо това е отхвърлен иска, по чл. 33, ал.2 от ЗС, предявен от касаторката за допускане на изкупуване по продажбата, оформена с н.а. № 144,т.ХІV от 10.10.2008г. на нотариус В. М., с която М. И. В. и С. И., продават на В. В. С. и М. И. С. 588 кв.м. от имот с идентификатор 37798.504.75 с площ 1070 кв.м., ведно със жилищни сгради с площ 31 кв.м., 13 кв.м. и 79 кв.м., заснети с отделни идентификатори и две стопански сгради с площ 38 кв.м. и 13 кв.м. за сумата 5000 лв.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 30 и чл. 33, ал.2 от ЗС, защото съдът е приел, че не е налице съсобственост на сградите и, че дворното место има обслужващо сградите предназначение щом те са индивидуална собственост поради което ищцата няма право на изкупуване.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса допустимо ли е изкупуване, когато предмет на продажбата е идеална част от дворно место, в което са построени сгради, индивидуална собственост на продавачите. Касаторката се позовава на създадена противоречива практика, тъй като приетото в решението на въззивния съд е в противоречие[населено място] № 598 от 12.06.1991г. по гр.д.№ 362/1991г.І гр.о. Решение № 1340/23.V.1963г. по гр.д.№ 811/1963г. І гр.о. и решение № 2361/21.09.1957г. по гр.д.№ 5413/57г. ІV гр.о.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: С н.а. № 84,т.І/06.11.1979г. С. С. Б. е признат за собственик на имот 65, за който е отреден парцел ХІV-65 с площ 1175 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда. Лeгитимайки се с този нот. акт и у-ние за наследници на посочения собственик, Й. Д. Б. продава срещу задължение за издръжка и гледане на М. И. В. и С. И. 588 кв.м., съставляващи ? ид.ч. от п.ХІV-65, заедно с находящите се в имота жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки. Предмет на сделката, по н.а. № 144,т.ХІV от 10.10.2008г, по която се иска допускане на изкупуване е придобитото по този нот. акт. Ищцата по иска Т. Н. е придобила по-късно също от Й. Б. само ? ид.ч. от незастроено дворно место. Към момента на тази сделка, праводателката вече се е разпоредила със сградите в парцела. Съдът е приел, че не е спорно, че сградите в имота са индивидуална собственост на продавачите по сделката и те са могли да се разпоредят с тях и идеална част от терена, тъй като се създава състояние подобно на етажната собственост, при което нормата на чл. 33, ал.2 от ЗС не се прилага.
Правният въпрос, по който се иска допускане до касация е допустимо ли е изкупуване, когато предмет на продажбата е идеална част от дворно место, в което са построени сгради, индивидуална собственост на продавачите. Този въпрос е разгледан от въззивния съд и е отговорът му е обусловил изхода от спора, поради което е обосновава общото основание за допускане Този въпрос обаче е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР № 45 от 01.04.1960г. на ОСГК, с което е прието, че разпоредбата на чл. 33 от ЗС не се прилага в случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделни сгради, принадлежащи на различни собственици, и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото.
За да обоснове допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, касаторката сочи Решение № 598 от 12.06.1991г. по гр.д.№ 362/1991г.І гр.о. Решение № 1340/23.V.1963г. по гр.д.№ 811/1963г. І гр.о. и решение № 2361/21.09.1957г. по гр.д.№ 5413/57г. ІV гр.о. Те са неприложими към предмета на спора, тъй като разглеждат въпроса, свързан с приращението и конкретно кога то е изключено.. Действително ако се строи в съсобствено место без учредено право на строеж, постройката става съсобствена, но такава хипотеза изобщо не е налице. В случая ищцата е придобила само незастроено дворно место, а продавачите по сделката са придобили идеална част от дворното место и построените вече сгради в индивидуална собственост. Върху сградите не е възникнала съсобственост, поради което изводът, че е неприложима нормата на чл. 33 от ЗС съответства на установеното и със задължителната съдебна практика, а представената такава по индивидуални спорове е неприложима към предмета на спора. Затова не е обосновано допълнителното основание за допускане до касация
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 738 от 08.12.2009г., постановено по гр.д.№ 738/2009г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. С. Н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ