Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
София, 21.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1007/2013 година
Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№.4213 от 10.10.2012г., подадена от И. Л. К. и С. Л. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 529/26.11.2010г. по гр.д.№ 430 /2010г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 50 от 22.03.2010г.по гр.д.№ 923/2005г. на Добрички окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от молителите иск по чл. 108 ЗС против [фирма] за признаване за установено правото на собственост върху 835,940 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор № 02508.87.105 с площ 1466 кв.м., находящ се в [населено място], на [улица], съставляващ УПИ .. в кв. 109 по ПУП на Б. с площ 995 кв.м. и осъждане да им предадат владението върху същия имот.
Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, като твърдят, че са били лишени от възможността да участват в производството пред въззивната инстанция и да бъдат надлежно представлявани, тъй като не е уважена молбата на адвоката им за отлагане на делото поради внезапна непредвидена причина. Излагат като доводи и това, че съдът не се е произнесъл своевременно по искането за отвод и, че е отказал да поправи протокола от последното съдебно заседание въпреки, че е имало основание за това.
Ответникът по молбата [фирма] оспорва молбата и моли да се остави без уважение.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 13.08.2012г. – в рамките на тримесечния срок, поради което съдът я преценява за допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
РС е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС, а въззивният съд е оставил в сила решението, като е приел, че ищците не доказват, че наследодателят е бил собственик на дворното место, върху което е била построена национализираната от него консервна фабрика, а национализираните сгради са били съборени. Дворното место е включено в по-голям парцел, върху който е реализирано обществено мероприятие – басейн и парк. Прието е, че не са доказани предпоставките за реституция по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ.
Решението на РС е обжалвано от молителите. Възивното производство е разгледано по отменения ГПК. Съдът е разпоредил да се връчат на ответника препис от исковата молба, молбата за изменение на иска доказателствата, решението на РС и от жалбата, като са дадени указания въззиваемата страна да вземе становище за редовността на извършените процесуални действия в първоинстанционното производство без негово участие с оглед евентуалното им повтаряне. С молба от 15.09.2010г. пълномощникът на молителите адв. Х. е поискала отмяна на това определение, тъй като е недопустимо да се дават указания на страна да реализира процесуални права. Поради това, че съдът не се е произнесъл по това искане, с молба от 15.10.2010г., постъпила в съда на 18.10.2010г. адв. Х. е поискала отвод на съда. За с.з. на 25.10.2010г. молителят И. К. е представил молба за отлагане на делото поради това, че на 18.10.2010г. адвокат Х. е катастрофирала на път за Б. за наказателно дело, което е било отложено за същата дата – 25.10.2010г. С молбата за отмяна се представят два протокола от това наказателно дело, от втория от които е видно, че на 25.10.2010г. адв. Х. се е явила в съдебно заседание в Бургаски апелативен съд, поради което не е могла да се яви пред Добрички окръжен съд. Съдът е отказал да отложи делото, тъй като чл. 107, ал.2 от ГПК /отм/ изисква едновременно внезапно препятствие на пълномощника и на страната, а И. К. се е явил в съдебното заседание. В това съдебно заседание според протокола, съдът се е произнесъл по искането за отвод, като го е оставил без уважение, Поради това, че въззивникът е заявил, че няма доказателствени искания, делото е обявено за решаване. На 28.10.2010г. са постъпили две молби от въззивниците /сега молители/ – за отвод на състава, по която председателят на съда е поставил резолюция, че не е от неговата компетентност, но няма произнасяне от състава и за поправка на протокола, която е насрочена за разглеждане на 06.12.2010г. На 26.11.2010г., преди съдебното заседание за поправка на протокола е постановил въззивното решение.
С молбата за отмяна се представят епикризи, от които е видно, че другия молител С. К. страда от бъбречно заболяване, анемия, хипертонична болест ІІІ ст. и хипертонично сърце, за които е бил хоспитализиран от 02.08. до 09.08 2010г. и е бил на контролни прегледи на 24.08.2010г. и 09.09.2010г., а от 08.11.2010г. до 22.11.2010г. е бил в болница за тежка операция на сърцето. Между двете хоспитализации са извършвани медицински процедури във връзка със сърдечното заболяване и е насочен за операция, видно от анамнезата във втората епикриза.
Изложените основания за отмяна са били предмет и на касационната жалба, но не е допуснато касационно обжалване с определение № 446/13.08.2012г. по гр.д.№ 498/2012г. на ВКС ІІ гр.о. поради това, че въпроса не е бил точно формулиран.
Съдът намира, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК. Съгласно този текст, влязлото в сила решение подлежи на отмяна, ако страната е била лишена от възможността да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично, или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно чл. 107, ал.2 ГПК /отм/, по който е разгледано въззивното производство, съдът отлага делото ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не е могла да отстрани. Пълномощникът на молителите адв. Х. е поискал отлагане на делото поради това, че седем дни по-рано е насрочено друго наказателно дело за същата дата, по което е била повереник. Молителят И. К. се е явил сам по делото, но другия молител С. К. не е могъл да се яви поради здравословното си състояние, видно от медицинската документация. За него невъзможността на пълномощника му адвокат да се яви по делото съставлява внезапно непредвидено обстоятелство, а влошеното му здраве е препятствало личното му явяване и възможността да упълномощи друг адвокат. За двамата молители, макар да са обикновени другари са налице общи факти, които налагат еднаквото им третиране. Като не е съобразил, че за С. К. са налице двете кумулативно необходими предпоставки за отлагане на делото, съдът е извършил процесуално нарушение, което е лишило този молител от възможността да участва по делото.
Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което засегнало правото на защита и пълноценно упражняване на процесуални права на молителите, като е постановил съдебното решение по спора преди датата, на която е насрочил съдебното заседание за поправка на протокола. Производството за поправка на протокола не е самоцел. Протоколът за съдебното заседание е официален свидетелствуващ документ за извършените от съда и пред него процесуални действия на страните, а тези действия са основание и въз основа на тях се постановява съдебното решение. Затова производството по чл. 126 ГПК /отм/ не може да бъде проведено след постановяване на съдебно решение.
По изложените съображения и на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК постановеното въззивно решение следва да се отмени, като се върне делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 529/26.11.2010г. по гр.д.№ 430 /2010г. на Добрички окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ