О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 09.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 323 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Н. М. Н., чрез пълномощника му адвокат Н. М., срещу определение от 17.02.2012г.. по ч. гр.д. №2059/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 23.08.2011г.. по гр.д. №13713/2011г. на Софийския районен съд в частта, с която е прекратено производството и е върната исковата молба, подадена от него по иска срещу В. Т. В..
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, защото съдът се е произнесъл в закрито заседание, не изходил от твърденията н исковата молба при преценката за допустимостта, не е съобразил, че въпроса за легитимацията на страните е такъв по същество, не е мотивирал съдебния акт, не е обсъдил доводите в частната жалба. Иска се Върховен касационен съд да отправи запитване до Съда на Европейските общности по приложението на чл. 47 ал.1 и ал.2 от Х. на основните права на ЕС, с оглед приложената процесуална норма на вътрешното право .
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1.дали материално правната легитимация на ответницата с оглед притежавания от нея функционален имунитет, като магистрат, е въпрос по допустимостта, или по основателността на иска, по който съдът следва да се произнесе едва с окончателния си акт. 2. функционалния имунитет отнася ли се и за действия на магистрат, които са извън възложените му задължения, 3. при преценката за допустимост съдът само от твърденията в исковата молба ли следва да изхожда, 4. длъжен ли е съдът да мотивира постановеният от него съдебен акт. 5. задълженията на националния съд във връзка с чл. 47 от Х. на основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал.1 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС и задължават ли го тези текстове да проведе публичен процес и по частна жалба. По тези въпроси счита, че е налице противоречие с № 660 от 04.07.2007г. по гр.д.№ 17/06г.на ІV г.о.,№ 152 от 14.02.1986г.по гр.д.№ 976/85г.на ІІ г.о.на ВС, № 2196 от 20.09.1956г.по гр.д.№ 4019/56г.на ІV г.о.на ВС, решения – № 539 от 04.07.2005г.по н.д. № 1004/04г.на ІІ н.о., Р № 1488/08.11.1999г. по гр.д.№ 814/1999г.V гр.о. Р № 707/17.03.1977г. по гр.д.№ 3417/1976г.ІІ гр.о. Р № 752/18.11.1988г. на ІІІ гр.о. и Р 0 129/05.03.1986г. по гр.д.№ 682/85г. І гр.о. и на определения №№ 1738 от 7.05.2008г.по ч.гр.д.№ 4433/07г.на СГС, № 1320 от 20.01.2006г.по ч.гр.д.№ 3371/05г.на СГС и от 27.11.2003г.по ч.гр.д.№ 4152/01г.на СГС Навежда се и основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, не е налице пречката, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК защото частично предявеният иск е за 5100 лв. от 800 000 лв., поради което съдът я преценява като допустима
За да потвърди определението на районния съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на ответницата В. Т. В., възивната инстанция е приела, че тя като прокурор във Върховна касационна прокуратура не носи наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и постановени актове по повод осъществяване на съдебната власт, съгласно чл.132 от Конституцията. Наличието на функционален имунитет е процесуална пречка за предявяване на иск против тази ответница и е основание за недопустимост на иска срещу нея.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
По първия поставен въпрос дали материално правната легитимация на ответницата с оглед притежавания от нея функционален имунитет, като магистрат, е въпрос по допустимостта, или по основателността на иска, по който съдът следва да се произнесе едва с окончателния си акт, ВКС се е произнасял многократно. С определение № 502 от 1.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 414/2009 г., I. г. о., опр. № 100 от 5.03.09г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. II г.о., опр.№ 668 от 2.12.09г. по ч. гр. д. № 634/2009 г. I. г.о., опр.№ 307 от 18.06.10г.. по ч. гр. д. № 324/2010 г. I. г.о., № 348 от 6.06.2011г.по ч.гр.д.№ 433/10г. на ІV г.о., опр. № 271/10.04.2012г. по гр.д.№ 176/2012г. ІІІ гр.о. е прието, че процесуалната легитимация обуславя принадлежността на правото на иск и нейната липса е основание за недопустимост на иска. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка,за която съдът следи служебно. Ако тя липсва, т.е. липсва право на иск по отношение на посочения ответник, съдът няма право да решава спора по същество, а следва да прекрати делото. Наличието на последователна съдебна практика, постановена при действието на новия ГПК, с която обжалваното определение е съобразено сочи на липса на основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК. Дори да е имало противоречие по този въпрос, то е преодоляно с постановяване на посочените съдебни актове.
Вторият въпрос е: функционалният имунитет отнася ли се и за действия на магистрат, които са извън възложените му задължения, В исковата молба ищецът не твърди, че ответницата В. В. в лично качество е извършила деликт. Напротив на стр. втора от исковата молба изрично е записано, че първия ответник /Прокуратурата на РБ/ е възложила на втория ответник /В./ по смисъла на чл. 49 от ЗЗД работа, включително и достъп до документи. Според ищеца, вредите за него са настъпили поради това, че ответницата не е извършила качествено проверка по жалбата на адвокат С. Б., като пълномощник на трето лице Н. И. М.. Не е посочено от това какви вреди са настъпили за ищеца, а никой не може да брани чужди права пред съд освен в изрично предвидените случаи, какъвто не е процесниая, т.е. претенция за вреди от подобно действие от ищеца е недопустима. Според ищеца за него са настъпили вреди и защото ответницата го наричала “обвиняем” и изискала адреса му чрез пълномощника му. Тези действия са пряко свързани с работата на ответницата като прокурор във В. и по твърденията на ищеца, те са извършили в това й качество по възлагане от първия ответник. При тези твърдения, поставеният въпрос е неотносим към спора, защото се твърдят действия, свързани с дейността на ответницата като прокурор, а не лични действия в качеството и на гражданин и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Въпросът – при преценката за допустимост съдът само от твърденията в исковата молба ли следва да изхожда. Този въпрос е относим към предмета на обжалване, но по него не е посочена съдебна практика, която да противоречи на обжалваното определение. По този въпрос не е доказано допълнителното основание за допускане до касация, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.-1 т.1 от ГПК. Същевременно нормата на чл. 130 от ГПК е ясна и изисква проверка на исковата молба за допустимост на иска. Тазинорма не се нуждае от тълкуване за изясняване на точния й смисъл, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По четвъртия въпрос – длъжен ли е съдът да мотивира постановеният от него съдебен акт, жалбоподателят твърди противоречие с Р № 1488/08.11.1999г. по гр.д.№ 814/1999г.V гр.о. Р № 707/17.03.1977г. по гр.д.№ 3417/1976г.ІІ гр.о. Р № 752/18.11.1988г. на ІІІ гр.о. и Р № 129/05.03.1986г. по гр.д.№ 682/85г. І гр.о., с които е акцентирано на задължението на съда да мотивира съдебния акт и неизпълнението на това задължение е пречка за проверката от горната инстанция и е основание за отмяна. Обжалваният съдебен акт е определение, с което е потвърдено определение за връщане на исковата молба поради недопустимост. В това определение съдът е длъжен да изходи само от твърденията в исковата молба. Той няма право да обсъжда доказателствата по делото, защото не се произнася по същество. Този съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо. В. съд се е мотивирал защо приема определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по иска против ответницата – физическо лице и изложените мотиви са достатъчни, за да обосноват изразената воля в диспозитива. Съдът е изходил от конкретни твърдения в исковата молба и е съобразил материалния и процесуалния закон – чл. 132 от Конституцията. Затова не е налице немотивиран съдебен акт, поради което са неприложими цитираните решения. Постановеното определение на въззивния съд не е в противоречие с изискването на съдебната практика съдебния акт да е мотивиран.
По въпроса за задълженията на националния съд във връзка с чл. 47 от Х. на основните права, чието действие е прекратено на 30.11.2009г. и чл. 6, ал.1 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС и задължават ли го тези текстове да проведе публичен процес и по частна жалба. Тези актове задължават страната да промени законодателството си така, че да обезпечи публичен и справедлив процес в разумен срок. Нормата на чл. 278 от ГПК предвижда, че частните жалби по граждански дела се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът не прецени, че се налага разглеждането им в открито съдебно заседание. Следователно държавата е обезпечила нормативно тези права. Преценката за допустимостта на иска е по твърденията в исковата молба, а тя е писмен документ. Тази преценка се прави преди да се връчи препис на ответника,, съгласно чл. 130 от ГПК, поради което е неудачно, а и не е необходимо да се призовават страните в публично открито съдебно заседание.Затова и този въпрос неотносим, т.е. не е налице общото основание за допускане до касация по него.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 17.02.2012г.. по ч. гр.д. №2059/2012 г. на Софийския градски съд по частна касационна жалба, подадена от Н. М. Н., чрез пълномощника му адвокат Н. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ