О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 09.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1168 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. М. и И. С. М. против решение от 05.05.2011г., постановено по гр.д.№ 10/20111г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 236/09.08.2010г. на РС-Самоков, с което е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ против З. Х. М., Х. Б. М., К. Х. М., Л. Д. К., И. В. Г., В. И. Ш., Л. Л. К., И. Х. К., Д. Х. К., София С. М., Е. И. М., Б. И. М. и В. И. Г., починал на 28.09.2010г., заместен и от съпругата си И. Н. Г. за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС [населено място], област Софийска, Д. И. М. и С. И. М. са били собственици на нива от 2,5 дка в землището на [населено място], м. “Б.” /”По чукар”/, част от която сега представлява имот 14039.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ и правилата за придобивна давност и за необоснованост на решението. Касаторите считат, че техните наследодатели са придобили правото на собственост върху процесната нива на основание давност, която не е прекъсната след внасяне на имота в ТКЗС предвид договора от 08.04.1950г.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси, които обобщени изглеждат така: годно основание за започване на владение по смисъла на чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ ли е писмен договор от 1950г., с който се уговаря, че ако не се върне взета на заем сума, собствеността ще се придобие от кредитора, как следва да се тълкува съобразно чл. 20 от ЗЗД договора от 1950г, върху ищеца, или върху ответника е доказателствената тежест за правото на собственост върху процесния имот. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с решения на ВКС по отменения ГПК Р № 365/30.05.2006г. по гр.д.№ 2963/2004г.ІV гр.о. Р № 1197/15.10.2008г. по гр.д.№ 4930/2007г.V гр.о. Р № 1359/17.02.2009г. по гр.д.№ 5808/2007г. V гр.о., Р № 524/13.07.20009г. по гр.д.№ 2242/2008г. V гр.о. Р № 643/01.07.2004г. по гр.д.№ 1480/2003г.ІІ гр.о.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците Д. М. и сина на С. И. М., починал на 19.12.1994г. – И. С. М. не са придобили правото на собственост на наведеното от тях придобивно основание наследство и давност. Те са заявили за възстановяване процесния имот, като са представили като доказателство договор от 08.04.1950г., с който е уговорено, че В. М. залага доброволно процеснтата нива от 2,5 дка за сумата 6300 лв. до 08.04.1953г. и ако не върне сумата до тази дата, нивата ще стане собственост на С. М. Уговорено е приходите от заложената нива за две години да прибира С. М.. По делото е установено, че С. М. е владял нивата от 1953г. до внасянето й в ТКЗС – 1958г. Съдът е приел, че не е доказано нивата да е била собственост на наследодател на първия ищец, респективно на наследодател на наследодателя на втория ищец, а за посочения период от 1953 до 1958г. не е изтекъл достатъчен срок за придобиване по давност. Посочения договор от 1950г. не е възприет като такъв, на основание на който е предадено владението, поради което не е приложена нормата на чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ.
По първия поставен въпрос: 1.годно основание за започване на владение по смисъла на чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ, което не се прекъсва с внасяне на имота в ТКЗС ли е писмен договор от 1950г., с който се уговаря, че ако не се върне определена сума, собствеността върху заложената нива ще се придобие от кредитора. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 365/30.05.2006г. по гр.д.№ 2963/2004г.ІV гр.о. Р № 1197/15.10.2008г. по гр.д.№ 4930/2007г.V гр.о. Р № 1359/17.02.2009г. по гр.д.№ 5808/2007г. V гр.о., Р № 524/13.07.20009г. по гр.д.№ 2242/2008г. V гр.о. С тях се приема, че за приложението на чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ необходимо и достатъчно условие е от съдържанието на писмен акт да се установява двустранно съглашение за предаване на владението, или ако е едностранно, то да изхожда от предходния собственик, или владелец и този, до когото е адресирано да установи владение преди внасяне на имота в ТКЗС. От представеният договор от 1950 г. не се установява предаване на владение. Уговорена е само клауза за плодоползване за определен период. Затова като не е приел този договор като доказателство по чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ, въззивният съд не е постановил решение в противоречие с цитираната практика.
Отделно от изложеното договорът е сключен 1950г. – при действието на отменения ЗЗД от 1982г., в сила до 01.01.1951г. Нормата на чл. 622, ал.2 от същия е предвиждала норма, аналогична на чл. 152 от сега действащия ЗЗД, която прогласява за недействителни договорите, с които се уговаря придобиване на собствеността върху заложения имот без преминаване през съдебна процедура. Предвид това, че договора е сключен при отменения ЗЗД и при действието на чл. 622, ал.2 от него, без правно значение за настоящия спор е въпроса за тълкуването на договора от 1950 г. съгласно чл. 20 от сега действащия ЗЗД. П. договор е с ясно съдържание, което не изисква особено тълкуване. П. съображения този въпрос е неотносим към спора и не формира общото основание за допускане до касация.
По въпроса върху ищеца, или върху ответника е доказателствената тежест за правото на собственост върху процесния имот. С Р № 643/01.07.2004г. по гр.д.№ 1480/2003г.ІІ гр.о. е прието, че всеки следва да докаже придобивното си основание. Ищците са твърдяли, че са придобили правото на собственост по наследство и давност и тяхна е била доказателствената тежест да го установят. Само ако страните не спорят в производство по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, че имота е бил на общ наследодател и ответникът твърди, че го е придобил на някакво основание, той следва да докаже реализирането на твърдяното придобивно основание, което да изключи твърдяните права от ищците. Настоящия случай не е такъв, тъй като страните не се позовават на права от общ наследодател. Така по поставения трети въпрос, съдът е постановил решение съобразно цитираната практика, поради което по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.05.2011г., постановено по гр.д.№ 10/20111г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. И. М. и И. С. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: