О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
С., 28.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 222 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от В. В. Г. и Н. В. Г. против решение № 258 от 17.11.2011г. по гр.д.№ 368/2011г. по описа на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 656 от 08.06.2011г. по гр.д.№ 787/2010г. на Старозагорски РС. С последното е уважен предявеният от А. Д. А. иск по чл. 108 от ЗС против касаторката за ? ид.ч. от еднофамилна триетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], на ул. Р. К.” № 46 с идентификатор 68850.525.68.4, представляваща западната част от сграда близнак, състояща се от приземен етаж с гараж и два жилищни етажа, построена в държавно дворно место с идентификатор 68850.525.68 с отстъпено право на строеж. Същият иск е отхвърлен по отношение на Н. В. Г. – частен праводател на касаторката от преди вписване на исковата молба, но след подаването й.
В касационните жалби се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на закона предвид приетото, че на публична продан е продаден имот, който не е бил собственост на длъжника и не е отчетено, че ако решението за разваляне на алеаторен договор не е вписано в шестмесечния срок се заличава и вписването на исковата молба и това решение става непротивопоставимо на третите лица, придобили права в хода на производството по чл. 87, ал.3 от ЗЗД..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК към всяка от двете жалби са формулирани еднакви въпроси: има ли хипотези, при които купувачът от публична продан купува от несобственик и придобива права. Конкретните правни въпроси в изложението са какво е действието на вписване на исковата молба, ако постановеното по иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД решение, с което иска е уважен не бъде вписано в 6-месечен срок, противопоставимо ли е това решение на купувач по публична продан, който е придобил права докато е траел процеса по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, вписването на ипотеката, или извършената в последствие въз основа на нея публична продан са противопопоставими при преценка дали третите лица запазват правата си по чл. 88, ал.2 от ЗЗД, може ли да се приеме делба за нищожна, ако имота вече е продаден на публична продан и запазват ли се правата на купувач по сделка, сключена с несобственик след предявяване на иска, но преди вписване на исковата молба. По тези въпроси се твърди противоречие с Р № 413 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 900/2009г. на І гр.о., определение № 1141 от 16.12.2009г. по гр.д.№ 1106/2009г. на ІІ гр.д. на ВКС, решение № 264/02.04.1997г. по гр.д.№ 1278/1998г. на І гр.о. и Р № 174 от 30.12.2008г. по гр.д.№ 3846/2008г. на ІІ гр.о. на ВКС. По последния въпрос се твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като поставения въпрос е неотносим към спора, а съдебната практика се отнася за други различни от процесния казуси.
Касационната жалба, подадена от Н. В. Г. е недопустима, тъй като иска по чл. 108 от ЗС против него е отхвърлен. Той е частен праводател на касаторката, привлечена и конституирана като ответник в хода на процеса. Действително, ако иска против касаторката бъде уважен и тя претърпи евикция, той носи отговорност по 33Д, но мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване. / т. 18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ВКС./ Затова подадената от него касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба, подадена от В. Г. е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна да обжалва неблагоприятното възивното решение за нея, поради което съдът я преценява като допустима
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е от А. А. иск по чл. 108 от ЗС първоначално против Н. В. Г. и Х. Д. А., а в хода на производството като ответник е привлечена и конституирана и Ванина В. Г. за ? ид.ч. от еднофамилна триетажна жилищна сграда в [населено място], на ул. Р. К.” № 46, представляваща западната част от сграда близнак, състояща се от приземен етаж с гараж и два жилищни етажа, построена в държавно дворно место с отстъпено право на строеж Имота е принадлежал на А. и Д. Аргирови, които с н.а. № 170,т.ХХІІ/19.11.1993г. го продават срещу задължение за издръжка и гледане на сина си Х. Д. А. по време на брака му със С. А.. Този брак е прекратен с влязло в сила решение на 17.06.2005г., от който момент съпружеската общност става обикновена съсобственост. С. А. ипотекира своята ? ид.ч. с н.а. № 33.т.І от 20.01.2006г. в полза на кредитора Е. И.. Поради това, че не плаща заема, е насочено принудително изпълнение върху нейната ипотекирана част от имота и с постановление от 23.07.2007г. ? ид.ч. от западната къща е възложена на кредитора. Постановлението е влязло в сила на 01.02.2008г., вписано на 06.02.2008г. На 09.02.2007г. е предявен от А. А. след смъртта на съпруга й иск за разваляне на алеаторния договор, исковата молба по който е вписана на 19.02.2007г. /преди ипотеката, но след вписване на постановлението за възлагане./. С влязло в сила решение на 28.07.2009г. алеаторният договор е развален до размер на 4/6 ид.ч. Решението не е вписано. С н.а. 182,т.І /31.03.2008г. Е. Т. И. прехвърля със замяна на Н. В. Г. ? ид.ч. от западната част на сградата близнак, предявява иск за делба на тази сграда. Делбата е допусната и извършена между него, Н. Г. и Х. А., като имота е изнесен на публична продан. С постановление от 12.08.2009г., вписано на 15.09.2009г. на Н. Г. са възложени ? ид.ч. от имота, като е отчетено, че той притежава ? ид.ч. от него. С н.а.№ 23.т.ІІІ/20.04.2010г. той продава на касаторката В. Г. целия имот. Исковата молба по настоящото дело е подадена преди сделката – на 02.02.2010г., но е вписана на 04.05.2010г.
РС е приел, че правата на ипотекарният кредитор по чл. 88, ал.2 от ЗЗД не се запазват, тъй като исковата молба по иска за разваляне на договора / от 02.03.2007г./ е от преди съставяне на постановлението за възлагане на ипотекарния кредитор / на 23.07.2007г./ В резултат на развалянето са отпаднали правата на длъжника върху имота и Е. И. не е придобил право на собственост, поради което не е могъл да го прехвърли на Н. Г., а делбата, извършена с тяхно участие, вместо с участието на ищцата А. А. е нищожна. Затова и постановлението за възлагане имота на Н. Г. не е произвело действие, тъй като публичната продан на недвижим имот съгласно чл. 496,ал.2 от ГПК е уредена като деривативен способ за придоиване право на собственост / за разлика от публичната продан на движими вещи по чл. 482, ал.2 от ГПК/. Без правно значение е оценено обстоятелството, че решението за разваляне на алеаторния договор не е било вписано в шестмесечен срок, а и след това, тъй като публичната продан е проведена преди изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението и защото съдът не е дал указания в решението за вписване и последиците от приложението на чл. 115, ал.2 от ЗС и страната не може да търпи неблагоприятни последици от това.
Въззивната инстанция е възприела тези мотиви, като е допълнил, че купувачът по публичната продан на ипотекирания имот не запазва правата си на основание чл. 88, ал.2 от ГПК, тъй като проданта е проведена след вписване на исковата молба за разваляне на договора, а ипотеката, която е вписана преди това има само облигационно, а не вещно действие.
Поставените въпроси кореспондират на направените изводи от съда, т.е. свързани са с предмета на спора и отговорът им пряко определя изхода от спора, поради което формират общото основание за допускане до касация.
С Р № 413 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 900/2009г. на І гр.о. е прието в съответствие с нормата на чл. 115, ал.2 от ЗС, че ако решението, по което исковата молба е била задължително вписана не бъде вписано в шестмесечния срок се заличава с обратно действие вписването на исковата молба и решението не е противопоставимо на третите лица. При по-късно вписван, ефекта от него се поражда от момента на вписване на решението. Приетото от въззивния съд е в противоречие с това решение, което е основание за допускане до касация почл. 280, ал.1 т.1 от ГПК..
Представеното определение № 1141 от 16.12.2009г. по гр.д.№ 1106/2009г. на ІІ гр.д. на ВКС по чл. 288, с което не е допуснато касационно обжалване не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК, а с решението, което влиза в сила след постановяването му – решение от 28.06.3009г. по гр.д.№ 1511/2008г. е прието, че преобретателя по прехвърлянето след вписване на исковата молба е обвързан от решението като частен правоприемник, поради което въпросът за приложението на чл. 115, ал.2 от ЗС е приет за ирелевантен, т.е. това решение е неотносимо към спора. Не съставлява съдебна практика и определение № 174 от 30.12.2008г. по чл. 288 по гр.д.№ 3846/2008г. на ІІ гр.о. на ВКС от ГПК. С решение № 264/02.04.1997г. по гр.д.№ 1278/1998г. на І гр.о. е прието, че не подлежи на отмяна по чл. 231, ал.1 т.1 от ГПК /отм./ сега чл. 303, ла.1 т.1 от ГПК влязлото в сила съдебно решение по допускане и извършване на делбата, ако след влизането му в сила е проведен успешно иск за разваляне на договор, тъй като решението по такъв иск има конститутивно действие и съставлява новонастъпило обстоятелство, а отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание е допустима само ако обстоятелството е новооткрито, но е съществувало към момента на гледане на делото, тъй като се е преклудирало с влизането в сила на решението по него. В този случай е възможно предявяване на нов иск на делба, тъй като новонастъпилото обстоятелство не е преклудирано с влязлото в сила решение. Това решение няма отношение към настоящия казус, защото разглежда основанията за отмяна на влязло в сила решение, а не основания за нищожност на делба..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от касационни жалби, подадени от Н. В. Г. против решение № 258 от 17.11.2011г. по гр.д.№ 368/2011г. по описа на Окръжен съд [населено място], като недопустима.
В тази част определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред друг тричленен състав на ВКС.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 258 от 17.11.2011г. по гр.д.№ 368/2011г. по описа на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба на Ванина В. Г.
Указва на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 191 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса и влизане на определението за оставяне без разглеждане на касационната жалба на Н. Г. в сила, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: