О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 22.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 349 /2012 година
Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от Л. Л. Т. за изменение на определението по чл. 288 от ГПК в частта за разноските. Представя доказателства – копие от платежно нареждане, чийто оригинал е приложен на л. 51 от настоящото дело, а на л. 52 е приложен списък за разноските.
Ответниците по молбата Д. Д. С.-Ю. и О. О. Ю. я оспорват, тъй като касационната жалба е подадена и от Надежда Н., а молителят не е на противната страна по предявениея от тях иск. Молят те да не бъдат осъждани за разноски.
От Н. С. Н. не е постъпил отговор.
Съдът, като прецени искането в молбата и доказателствата по делото, намира следното:
С определение № 499 от 21.06.2012г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3966 от 29.06.2011г. по гр.д.№ 775/2001г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 73817 от 10.08.2011г., подадена от Н. С. Н. и по касационна жалба № 74611 от 15.08.2011г., подадена от Д. Д. С. Ю. и О. О. Ю.. В мотивите на това определение, съдът е приел, че за претендираните деловодни разноски, формирани от адвокатски хонорар не е представено доказателство, че същия е платен, поради което не са присъдени такива.
Предмет на обжалване е решение № 3966 от 29.06.2011г. по гр.д.№ 775/2001г. на СГС е отменено решение от 02.08.2000г. по гр.д.№ 7952/1997г. в частта, с която е отхвърлена претенцията на Л. Л. Т. по чл. 108 от ЗС против Надежда С. Н. по отношение на ? ид.ч. от парцел V-390 от кв 25 по плана на София м.”Б. път” с площ 1128 кв.м. и вместо това е признато за установено по отношение на Н. С. Н., че Л. Л. Т. е собственик на ? ид.ч. от нива в землището на [населено място] м. “П.”, част от която идентична с п. V-390 от кв. 25 по регулационния план на “Б. път-Б.” от 1960г., а по сега действащия план от 1998г. на в.з.“Б. път” съставляващ п.ІХ-541 кв. 25, оцветен в зелено скица № 2 към заключението на в.л. В. Т. Г. от 18.11.2002г., съставляваща неразделна част от решението и тази ответница е осъдена да предаде владението върху тази част. Уважен е установителен иск, предявен от Л. Т., като е признато за установено по отношение на К. Й. К., Е. И. Н., О. П. О., К. Г. О., Столична община и Държавата, че тя е собственик на ? ид.ч. от същия имот Оставено е в сила решението на РС в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от О. О. Ю., К. О. Ю. и Д. Д. Ю. против Н. С. Н. за другата ? ид.ч. от същия имот. Отхвърлен е и предявеният от тях установителен иск по отношение на останалите ответници за същия имот. Така двете касационни жалби са подадени по различни претенции. Молителят Л. Т. е насрещна страна по касационната жалба на Н. С. Н. и само тя следва да отговаря за разноски за настоящата инстанция пред него.
Съдът констатира, че на л. 51 е приложено платежен документ да платен адвокатски хонорар от молителите, а на л. 52 е приложена молбата, с която адвокат Г. – пълномощник на молителя Л. Т. претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Молбата е основателна, съгласно чл. 78, ал.3, във вр. с чл. 81 ГПК и следва да се уважи като се присъдят разноски в доказания размер 1200 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Н. С. Н. да заплати на Л. Л. Т. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: