О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 16.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3302 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. М. против решение № 387 от 05.03.2015г. по гр.д.№ 2641/2014г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 3211/18.06.2014г. по гр.д.№ 11913/2013г. на Варненски РС. С потвърдената част от решението на РС е уважен иска по чл. 109 ЗС, предявен от Й. Г. Е., като ответникът М. А. М. е осъден да преустанови действията, засягащи пълноценното упражняване правото на собственост на Е. върху постройка с идентификатор 10135.2575.368.5, съставляваща склад-работилница, разположена в дворно место с идентификатор 10135.2575.368, като го задължава да предостави ключ за металната врата, ограничаваща достъпа до постройката и ограничи движението на отглежданото в имота куче така, че да не застрашава Е. при предвижването му до постройката, както и в частта с която ответникът е осъден да заплати на Е. разноски за първата инстанция в размер на 1030 лв. и разноски за въззивна инстанция в размер на 675 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл свръх петитум по отношение на куче, чиято собственост не е установена, което не е било включено в доклада, счита че решението е следвало да бъде произнесено по отношение на всички съсобственици, тъй като са необходими другари. Наведено е и оплакване за необоснованост на извода, че точно ответника подържа състоянието, което ищеца твърди, че му пречи да упражнява правото на собственост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: 1 следва ли съдът да се произнася по непредявено в исковата молба и не докладвано в първото съдебно заседание искане. 2. следва ли по иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъдат конституирани като ответници и останалите съсобственици на дворното место, когато според естественото на спорното право /преустановяване на действия, смущаващи упражняване правото на собственост върху постройка, изградена в съсобствено дворно место/, решението трябва да е еднакво за всички.. По тези въпроси, жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 и 3 ГПК, като твърди, че решението е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, която представя и че поставения въпрос е от значение за правото.
Ответникът по касация оспорва допускането до касация, тъй като решението е съобразено със закона, практиката и доказателствата по делото.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
С н.а. № 118/т.ХХХІV / 20.10.1996г. ищецът Й. Г. Е. придобива по замяна втория етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ХVІ-378 от кв. 29 по плана на Варна[жк], ? ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж от дворното место, ведно със склад в двора. Ищецът твърди, че ответникът М. М. не го допуска до постройката склад в двора, като е заключил металната врата, която води към тази постройка и отглежда куче, което свободно се движи в този участък от двора. Ответникът е собственик на първия етаж от същата жилищна сграда, второстепенна постройка в двора, състояща се от баня, тоалетна и антре с площ 20 кв.м. и гараж с площ 15 кв.м., както и на ? ид.ч. от дворното место. Собственик на другата част от двора са други лица, които имат самостоятелни постройки. Делба на дворното место не е допускана с влязло в сила решение по гр.д.№ 9576/2010г. на Варненски РС. СТЕ е установила, че достъпа на Е. до собственият му склад може да се осъществи чрез метална врата, която вещото лице е установило, че е заключена. Ответникът я отключил. До склада имало пътека, но тя е преградена от заключената метална врата. За да се стигне до склада по друг начин трябва да се обиколи целия имот и всички постройки в него, а частта на другата съсобственица е оградена с телена ограда. /показанията на св. Д./. Свидетелят Ч. също установява, че има метална врата и че от двора на Й. не може да се влезе в помещението на Й., защото е преградено. Тези двама свидетели установяват, че ответникът си има куче „Каракачанка” което пуска в определени часове. С протокол от 15.01.2013г., съставен от служител на МВР на 15.01.2013г. по чл. 56, ал.1 ЗМВР, ответникът е предупреден кучето му да не създава опасност за хора и други животни, да не отправя закани и заплахи към ищеца и възникналите спорове да разрешава по законов ред.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че предявения иск по чл. 109 ЗС е доказан, защото е установено, че ответникът препяства ползването от ищеца на собствената му постройка в двора със статут на суперфициарна собственост, тъй като е заключил метална врата, която осигурява достъп до пътеката, водеща до тази постройка и в това пространство е пуснал свободно кучето си порода „Каракачанка”.
Първият поставен въпрос е следва ли съдът да се произнася по непредявено в исковата молба и не докладвано в първото съдебно заседание искане. Този въпрос е некоректно поставен. С обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е твърдял смущаване правото му на собственост върху стопанската постройка в двора от ответника в последните няколко месеца чрез следните действия: отглежда свободно голямо куче овчарска „Каракачанка”, което го нападало когато отива към постройката, а от една седмица заключвал и вратата, през която се влиза в двора към това помещение. С петитума е поискал да бъде осъден ответника да „премахне последиците от неправомерните си действия, описани по-горе”. В първото съдебно заседание съдът е докладвал обстоятелствената част на исковата молба и искането да бъде осъден ответника да премахне последиците от неправомерните действия, изразяващи се в заключване на входната врата на двора и ограничаване и смущаване на достъпа до помещението /склад/. От обстоятелството, че при посочване на петитума, съдът не е посочил отново свободното движение на кучето, а е посочил по-общото „смущава достъпа до помещението”, не следва, че е посочил друг иск, защото точно това, че кучето се движи свободно ограничава движението на ищеца в тази част от дорното место е е докладвано от съда. Исковата молба – обстоятелствена част и петитум са едно цяло и препращането от една част към друга е нормален подход. Доклада на съда също е единно цяло и не изисква възпроизвеждане на исковата молба, копие от която е получил ответника. Една от задачите на доклада е да се улесни защитата на ответника, като разгледа въпросите, предвидени в чл. 146, ал.1 ГПК. Тази роля на доклада е осъществена – събрани са доказателства дали ищеца има достъп до пътеката, водеща до собствената му постройка, на което има право като суперфициарен собственик, съгласно чл. 64 ЗС и че в тази част от двора има свободно движение на отглеждано от ответника куче, което препятства свободния достъп на ищеца до собствената му постройка. Не кореспондират на данните по делото твърденията на касатора за произнасяне от съда свръх петитум, т.е. за недопустимост на решението.
По втория въпрос „следва ли в иск по чл. 109 ЗС да бъдат конституирани като ответници и останалите съсобственици на дворното место, когато според естественото на спорното право /преустановяване на действия, смущаващи упражняване правото на собственост върху постройка, изградена в съсобствено дворно место/ решението следва да е еднакво за всички тях” има връзка с предмета до спора до колкото е установено, че дворното место е съсобствено. Съдебната практика обаче без противоречия приема, че съсобствениците са обикновени другари. Вещното правоотношение на всеки от съсобствениците може да е възникнало от различен юридически факт, а дори да е възникнало от един и същ факт, като например наследяването, то може да се развие по различен начин. Един съсобственик може да ползва идеалната част от имота лично, друг да го отдава под наем, само един от съсобствениците може да отглежда куче, или да препятства упражняването правото на собственост на друг собственик и дори съсобственик. Затова пасивно легитимиран по иск по чл. 109 ЗС е собственика на съседен имот, съсобственик, възложител на работа, от която е възниквало увреждането и прекия изпълнител, ако се е отклонил от възложеното защото правото на собственост е абсолютно право и изисква от всеки правен субект да се въздържа от действия, които пречат на нормалното му упражняване или го смущават извън предвидените законови ограничения. Р № 340/25.05.1994г. гр.д.№ 918/93г. ІV гр.о., Р № 215/26.05.2011 гр.д.№ 874/10 І гр.о. Р № 147/02.07.2012г. гр.д.№ 947/11 І гр.о.
Въззивната инстанция се е произнесла по иска по чл. 64 ЗС и е приела, че ответници по него са съсобствениците на дворното место, които са необходими другари. Това обаче се отнася само за този иск защото с определената площ за ползване следва да се съобразят всички съсобственици. Тези разсъждения не се отнасят за иска по чл. 109 ЗС по изложените по-горе съображения. Представените решения от касатора разглеждат хипотези на необходимо другарство. Негаторния иск във вида в който се предявява не попада под нито една от хипотезите, разгледани в тези съдебни актове, поради което те не обосновават допълнителното основание за допускане до касация.
По изложените съображения, възивното решение не се допуска до касация. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.4 във вр. с чл. 81 ГПК на ответника следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за тази инстанция в доказания с договора за правна помощ размер 600 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 387 от 05.03.2015г. по гр.д.№ 2641/2014г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. А. М.
ОСЪЖДА М. А. М. да заплати на Й. Г. Е. деловодни разноски за производството по допускане до касация в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: