О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 12.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 158 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Д. против решение № 121 от 15.12.2010г. по гр.д.№ 222/2010г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 99 от 14.07.2009г. по гр.д.№ 1453/2008г. на Силистренски РС. С последното е отхвърлен предявеният от нея иск за делба против бившия й съпруг Н. А. Х. на апартамент № 23, находящ се в [населено място], на [улица], ет.8, със застроена площ 115,42 кв.м. с припадащо избено помещение № 23 с площ 8,93 кв.м. и таванско помещение 23 с полезна площ 9,68 кв.м., заедно с 4,34% от общите части на сградата.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 21 от СК/отм/ поради това, че не е зачетен приноса й, за нарушение на процесуалните правила, тъй като свидетелските показания, изходящи от лице с близка родствена връзка не са преценени в съвкупност с доказателствата по делото и за необоснованост на извода за наличие на пълна трансформация за ответника на лични средства, получени по дарение от майка му.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса: 1.за да се признае трансформация следва ли да се докаже липса на принос и в трите му форми и 2. при обсъждане на гласните доказателства, изходящи от близки роднини на страната, длъжен ли е съдът да ги преценява във връзка с останалите доказателства по делото. По първия въпрос се твърди противоречие с ПП № 5/1972г., а по втория, касаторката се позовава на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК и не сочи съдебна практика.
Ответникът по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като поставеният въпрос е неотносим към спора за установяване на трасформация, а по втория въпрос не е налице наведеното основание за допускане.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, при второ възивно разглеждане на делото след отмяна на първото такова с решение№ 701 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 65/2010г., въззивният съд е възприел изцяло мотивите на РС, позовавайки се на чл. 272, във вр. с чл. 279 от ГПК. Изложил е съображения относно това, че показанията на свидетелите на ответника са допустими, съгласно нормата на чл. 164, т.3 от ГПК, защото изхождат от роднини, а свидетелите, доведени от ищцата не могат да установят договор за кредит, какъвто тя твърди, а и писмени доказателства не установяват такъв факт..
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 02.05.1987г. и е прекратен с развод през 2007г. Майката на ответника Г. Х. придобила по дарение от родителите си идеална част от дворно месото с къща, които били отчуждени на основание чл. 93 от З.. С декларация от 10.06.1986г. родителите й заявили искане да бъдат обезщетени с жилища, а с такова да бъде обезщетена и дъщеря им. На Г. Х. било определено обезщетение с тристаен апартамент. С декларация от 02.06.1993г. тя прехвърлила правото на обезщетение на сина си Н. Х.. Той получил като обезщетение вместо един четиристаен апартамент два – на първия и на осмия етаж на обща стойност 78,195 лв. От у-ние № УОО 115-664 от 06.01.2009г. е видно, че процесния апартамент на осмия етаж е на стойност 49 829 лв., а другия е на стойност 28 366 лв. Съпругът е признат за собственик на двата апартамента с н.а. № 117,т.V/03.12.1993г., но в акта не е отразено как е изплатена цената. Изяснено е обаче, че върху апартамента не е наложена закона ипотека, т.е. не е теглен жилищен кредит. Ответникът е направил възражение за пълна трансформация, като освен сумата от 8577 лв., която е определена като обезщетение, твърди, че е получил от майка си 21 500 лв. и от сестра си 20 000 лв. Съдът е приел за доказано последното твърдение от показанията на майката и сестрата, които не са оборени от показанията на свидетелите на ищцата Според последните, съпрузите са теглили кредит от Д. в размер около 68 000 лв., който изплащали и двамата, но няма писмени доказателства в тази насока. Тези показания не са възприети от съдилищата по същество, тъй като не се подкрепят от писмените доказателства, а договорът за кредит на стойност 68 000лв. може да се установи само с писмени доказателства. По делото е представено писмо от Д., че е запазена само партида по ЖСВ /жилищно-спестовен влог/, извлечение от която е представено, но от него не се установява към момента на изплащане на апартамента – м. декември 1993г. да са теглени суми от този влог.
По първия поставен въпрос: Приносът на всеки съпруг, съгласно презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК/отм/, действал по време на съществуването на брака се предполага до доказване на противното. Затова този, който се позовава на някоя от формите на принос не е необходимо да го доказва. Нормата на чл. 20 от СК /отм/ изключва приноса при наличие на дарени средства, вложени в покупката на имущество за нуждите на семейството по време на брака. Ответникът твърди дарение на средства от майка си и сестра си и в негова тежест е да докаже това основание за изключване на приноса. Свидетелски показания за договори между роднини по права линия, братя и сестри са допустими. Въпросът дали следва да се изключат всички форми на принос при доказване на трансформацията е несъстоятелен, тъй като самата трансформация се основава на дарение на средства. ПП5/1972г. в частта, на която се позовава касаторката има предвид исковете за установяване на по-голям дял от общото имущество на съпрузите /исковете по чл. 28, ал.3 от СК /отм/, респективно чл.29, ал.3 от новия СК. Такъв иск обаче не е предмет на спора. Затова първия поставен въпрос не е решаващ и не обуславя общото основание за допускане до касация.
Поставеният процесуален въпрос относно начина на преценяване на свидетелските показания, изходящи от роднини е коментиран в съдебната практика, която е единна относно това, че то се прави в съвкупност с всички доказателства по делото. Възивният съд е процедирал по този начин. От справките от Д. не се установява съпрузите да са теглили суми от влоговете си за изплащане на апартамента към м.декември 1993г. Безспорно е, че цялата цена към този момент е изплатена. Това потвърждава показанията на майката и сестрата на ответника, а тезата на касаторката за теглен заем от съпрузите за изплащане на апартамента не се подкрепя от никакви доказателства. Наличието на последователна съдебна практика по въпроса за обсъждане на свидетелските показания, изходящи от роднини сочи на липса на основанието по чл.280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 121 от 15.12.2010г. по гр.д.№ 222/2010г. на Силистренски окръжен съд по касационна жалба на В. С. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: