О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 22.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1212/2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. Д. Т., назначена за управител на наследството на Д. Д. И. против решение от 09.10.2012г., постановено по гр.д.№ 8649/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 17.09.2010г. по гр.д.№ 10709/2005г. на Софийски РС в обжалваната от нея част. Управителят на наследството е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлен иска за обявяване нищожност на завещание от 15.11.2002г. поради това, че не е подписано от завещателката и в частта, с която съдът е отхвърлил искането за отмяната на н.а. № 31 /21.02.2003г. на нотариус Т. В. и н.а. № 100 от 12.05.2003г. на нотариус Й. Л. и н.а. № 753 от 01.10.2003г. на нотариус Н. М., за който няма произнасяне, както и в частта, с която е оставена без уважение молбата й за присъждане на адвокатски хонорар.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че е неправилен извода, че на отмяна подлежат само констативните нот. актове, а не и тези за сделки, Наведен е довод за неправилност на решението в частта, с която е потвърдено решението, в частта, с която е отхвърлен иска за нищожност на завещанието поради това, че не е подписано от завещателката, защото е достатъчно да не е било написано от него, за да е нищожно изцяло и в този случай е безмислено да се разглежда друго основание за нищожност. Жалбоподатеката счита, че в качеството й на управител на наследство й се дължи адвокатски хонорар, защото не следва да работи безплатно.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса: подлежи ли на отмяна нотариален акт за сделка, ако се установи, че прехвърлителя не е собственик и следва ли съдът да присъди възнаграждение на назначения за управител на наследство. По първия въпрос твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с решение по чл. 290 ГПК, а по втория – основанието по чл. 280, ал.1т.3 ГПК – необходимост съдът да се произнесе поради липса на изрична законова уредба и съдебна практика.
Ответницата по касация В. А. С. оспорва жалбата и моли да не се допуска касационно обжалване, тъй като е налице задължителна съдебна практика – ТР № 178/1986г. на ВС.
Ответникът М. В. К. е подал касационна жалба, която е върната с влязло в сила определение от 21.12.2012г. на СГС. По касационната жалба на адв. Т. не взема становище.
Останалите ответници И. Д. Г., Н. В. Н. и Български олимпийски комитет не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Съобразно съставения смъртен акт, Д. Д. И. е починала на 03.12.2002г. в дома си. Поради това, че евентуалния наследник по закон П. К. С. /брат на баба й по майчина линия/ към 1947г. бил на 31 г. и се е намирал в Германия, но не е известен адрес към настоящия момент и на основание чл. 59 ЗН, адв. П. Т. по нейна молба и поради това, че е далечна роднина на починалата, е назначена за управител на наследството с решение от 14.06.2005г. по гр.д.№ 4262/2005г. на СРС. Починалата е оставила саморъчно завещание от 15.11.2002г., с което е завещала на българския олимпийски комитет апартамента си в [населено място], [жк], [жилищен адрес]т5, ап.23, а на своя приятел И. Д. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, т.е. назначила е последния за универсален наследник. Със саморъчно завещание от 16.07.2002г. с характер на завет, И. е завещала на М. В. К. ? ид.ч. от магазини помещения с площ 31 кв.м., две стаи зад магазина с площ 10 кв.м., заедно с две стаи, хол и тоалетна на втория етаж от същата сграда, ведно с 140 кв.м. от дворното место, находящо се в [населено място], [улица] , парцел ІІІ, кв.8 по плана на града.
П. Т., в качеството си на управител на наследството е предявила искове по чл. 42, б.”б” ЗН за прогласяване за нищожни на двете завещания поради това, че не са писани от завещателката, или при условията на евентуалност – иск по чл. 43, ал.1 т.1 ЗН поради това, че към момента на съставяне на завещанията завещателката не е могла да разбира смисъла и значението на акта, който върши поради болест. Поискала е и отмяна на констативните нот актове, съставени въз основа на двете завещания – нот.акт № 148, т.1/09.06.2003г. на нотариус В., н.а. № 37 т.111.02.2003г. и двата на нотариус Б. и на нот. актове № 31, т.1 от 21.02.2003г. е на н.а. № 100 т. 3 от 12.05.2003г. на нотариус Л., с които завещаните имоти са прехвърлени.
Назначени са многобройни СГрЕ, изводите от които са противоречиви в зависимост от това коя страна представя сравнителния материал, който включва само частни документи с изключение на нотариално заверено пълномощно от завещателката от 02.08.2002г. Въз основа на това пълномощно експертите са категорични само относно това, че подписа върху него е идентичен с подписа на завещанието от 15.11.2002г. За съдържанието на текста му обаче експертите не са формирали такъв извод поради това, че представеният от страните сравнителен материал е взаимно оспорен, съставлява частни документи и авторството му не може да се потвърди. Изводите на вещите лица са различни в зависимост от това от коя страна е представен сравнителния материал.
Въз основа на това, съдът е приел, че ответниците при тяхна доказателствена тежест не са провели главно и пълно доказване на автентичността на завещанията, поради което е признато за нищожно завещанието от 16.07.2002г. поради това, че не е писано и подписано от завещателката, а за завещанието от 15.11.2002г. е признато за установено, че не е писано от завещателката, но е отхвърлен същия иск за това, че не е подписано от нея. Отменени са констативните нот. актове, издадени въз основа на завещанията. Отхвърлено е искането за отмяна на н.а. № 31 /21.02.2003г. на нотариус Т. В., с който бонифициара по завещанието от 15.11.2002г. И. Д. Г. е продал на Н. В. Н. търговски обекти в [населено място], на [улица] н.а. № 100 от 12.05.2003г. на нотариус Й. Л., с който Н. Н. е продал същия имот на В. Андонова С.. С касационната жалба се иска отмяна и на и н.а. № 753 от 01.10.2003г. на нотариус Н. М., с който М. В. К. е продал търговския обект по завещанието в [населено място] на [фирма]. За отмяна на този нот. акт съдът не се е произнасял поради липса на искане.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция допуска касационно обжалване и по въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд дори да не е формулиран от касатора, ако този въпрос има значение за нищожността и недопустимостта на решението.
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на възивното решение в обжалваната част, с което е потвърдено решението на РС в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 42, б. „б” ЗН за нищожност на завещанието от 15.11.2002г. поради това, че не е подписано от завещателщата.
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса допустимо ли е да се отменя на основание чл. 537, ал.2 ГПК нот. акт за сделки, ако прехвърлителя не е собственик. По този въпрос с ТР № 3/29.11.2012г. на ОСГК се прие, че е недопустимо да се отменят нот. акт за сделки дори да се установи, че прехвърлителя не е собственик. Следователно въззивното решение не противоречи на тази задължителна съдебна практика и няма основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в тази част по този въпрос.
В частта за разноските, решението има характера на определение и по него обжалването е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо формулиране на въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК. По искането за присъждане на разноски и адвокатски хонорар, съдът ще се произнесе с решението.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.10.2012г., постановено по гр.д.№ 8649/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 17.09.2010г. по гр.д.№ 10709/2005г. на Софийски РС в обжалваната от управителя на наследството на Д. Д. И. част, с която е отхвърлен иска за обявяване нищожност на завещание от 15.11.2002г. поради това, че не е подписано от завещателката по касационна жалба, подадена от адв. П. Д. Т., в качеството й на назначена за управител на наследството
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.10.2012г., постановено по гр.д.№ 8649/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 17.09.2010г. по гр.д.№ 10709/2005г. на Софийски РС, с която е отхвърлено искането за отмяната на н.а. № 31 /21.02.2003г. на нотариус Т. В. и н.а. № 100 от 12.05.2003г. на нотариус Й. Л..
Указва на касаторката да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в допуснатата част в размер на 480 лв. и да представи квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: