Гр. д. № 1975/2016 г. на ВКС, І г. о.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр. София, 15.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
гр. дело № 1975/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. В. в качеството му на процесуален представител на С. В. Д. и З. В. Д. против решение № 2085/14.12.2015 г., постановено по възз. гр. д. № 2186/2015 г. по описа Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2509/04.06.2015 г. постановено по гр.д. № 16447/2013 г. по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. В. Д. и З. В. Д. срещу Н. Д. В., П. Д. Д., Д. В. П., В. П. П., П. Н. К., К. Б. К., П. Д. Д., С. В. Д. иск по чл. 34 ЗС за делба на УПИ III – 205, УПИ IV-205, УПИ XV-205 и УПИ X.-205, находящи се в кв. 45 по плана на [населено място].
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие със закона и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следния въпрос: „Законен наследник, упражнявайки в това си качество фактическата власт върху имот, част от наследството повече от десет години, придобива ли собствеността върху този имот в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност и противопоставимо ли е това негово владение на останалите наследници по закон ?“. Касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, като твърдят, че формулираният въпрос е разрешен в противоречие с решение № 110/2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 1447/2008 г. по гр. д. № 6272/2007 г. на ВКС, V г. о и решение № 161/2013г. по гр. д. 1163/13 г. на ВКС, ІІ г. о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от П. Н. К. и К. Б. К., чрез процесуалния им представител адв. И. А., в който твърди, че не са налице основанията за допускане до касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират разноски.
Останалите ответници по касация не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Производството е по съдебна делба, I фаза. Въззивният съд се е произнесъл по жалбата на С. В. Д. и З. В. Д. срещу първоинстанционното решение, с което искът по чл. 34 ЗС е отхвърлен като неоснователен. За да се произнесе Варненски окръжен съд подробно е изследвал фактическата обстановка и е анализирал събраните писмени и гласни доказателства, кредитирал е с доверие изслушаната съдебно-техническа експертиза. Приел е, че въз основа на влязъл в сила регулационен план на населеното място, в границите на имота, предмет на делбата, са отредени няколко самостоятелни имота: парцел III с площ 840 кв.м., парцел IV с площ 800 кв. м. и парцел V с площ 1040 кв. м., който впоследствие е бил разделен на парцел XV-205 и парцел X.-205, като в парцел XV-205 попада и жилищната сграда. След смъртта на общия наследодател Х. Я. Й. през 1952 г., който е придобил имота по давност, е издаден констативен нотариален акт № 183, т. X., н. д. № 6219/21.12.1984 г., по силата на който наследникът му – Д. Х. Я. е признат за собственик по наследство и давностно владение на целия недвижим имот. Този нотариален акт е бил предмет на оспорване от страна на ищците, с оглед на което въззивният съд е посочил изрично, че приложение намира ТР 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Взел е предвид, че при оспорване правото на собственост, признато с акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, когато тя не разполага с титул за собственост. Приел е, че събраните доказателства не налагат категоричен извод за убедително проведено обратно доказване на удостоверените с констативния нотариален акт факти и е зачел обвързващото действие на нотариалното удостоверяване. При преценка на изложеното, въззивният съд е направил заключение, че Д. Х. Я., в качеството си на едноличен собственик на целия имот с пл. № 205, се явява и едноличен собственик на отделните парцели, така както са описани в констативния нотариален акт. Следователно правата на ищците върху имота, придобит от общия наследодател, са отречени. Съдът е посочил, че в качеството си на единствен собственик Д. Я. е извършил валидни разпоредителни сделки с част от парцелите, отредения за общия имот и към настоящия момент не съществува съсобственост върху нито една от обособените части от стария имот с пл. № 205. През 1985 г. Д. Я. със съгласието на съпругата си е дарил на дъщеря си П. Д. УПИ ІІІ-205, а през 1995 г., т. е. след смъртта на Я. , дъщеря му Н. С. е продала на Е. Н. УПИ ІV-205. През 1998 г. наследниците на Д. Я. са продали на П. К. 1/3 ид. ч. от УПИ V-205. Този имот е бил предмет на договор за доброволна делба през 2008 г. и от него са били обособени два УПИ V-205 и VІ-205. След анализ на тези факти въззивният съд е достигнал също до извода, че между ищците и ответниците не е налице съсобственост върху бившия имот пл. № 205, в кв. 45 по плана на [населено място] и е потвърдил крайния извод на първоинстанционния за недоказаност по основание на предявения иск за делба.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираният въпрос не е бил правно разрешаван от въззивния съд, не е обусловил решаващата му воля и следователно не може да послужи като общо основание. В постановеното решение въззивният е изследвал фактическата обстановка и е установил, че Н. Д. В., П. Д. Д., Д. В. П., С. В. Д., З. В. Д. и В. П. П. са наследници по закон на Х. Я. Й., който е придобил процесния недвижим имот въз основа на давностно владение. Въпреки това, съдът не е изследвал обстоятелствата относно възможността на сънаследник да придобие наследствения имот чрез давностно владение. Взел е предвид, че прекият наследник на Х. Я. Й. – синът му Д. Х. Я. се е легитимирал като собственик на целия недвижим имот с констативен нотариален акт № 183, т. X., н. д. № 6219/21.12.1984 г. и е разгледал въпроса относно оборването на обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост. Ищците С. В. Д. и З. В. Д. е следвало да докажат несъществуването на това право и след като не са представили достатъчно доказателства, годни да оборят нотариално признатото право, съдът е достигнал до извод за неоснователност на предявената претенция. Ето защо поставеният въпрос, който не е бил предмет на обсъждане, не може да послужи като общо основание за допускане на касационна проверка. От друга страна, следва да се подчертае, че законът не изключва възможността сънаследник да придобие по давност наследствения имот, като превърне държането на частите на останалите сънаследници във владение. Този въпрос е намерил задължителното си тълкуване в ТР 1/06.08.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, но не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2085 от 14.12.2015 г. по възз. гр. д. № 2186/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: