О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
С., 29.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6518 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. К. Е. против решение № 2383/04.06.2014г. по гр.д.№ 340/2014г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено частично решение № 8980/03.12.2013г. по гр.д.№ 1196/2013г. на РС-Благоевград и вместо това е уважен предявеният от Жасмина Л. М., З. Л. М., М. Л. М., малолетна, действаща чрез майка си и законен представител С. С. М. иск по чл. 109 ЗС, като касаторът е осъден да премахне незаконно извършеното строителство и преустройства в УПИ VI, пл.№ 606 в кв. 89 по плана на [населено място]., целият с площ от 206,00 кв.м., при граници: УПИ VII-1260, УПИ XXXXVIII – 1261, УПИ XXXXIII-1398 и улица, и в построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда,както следва:
– изпълнен нов отвор за входна врата;
– пристройка с размери 7,20/2,45м, изпълнена във височина по всички нива, която на ниво таван обособява едно помещение, като за целта е увеличен надзида на ниво таван и е оформена обща покривна конструкция между пристройката и жилищната сграда,;
– незаконно изградени стълби от ниво мазе до тавана в пространството на изградената пристройка;
– пристройка с размери 4,50/1,60м, изпълнена към описаната пристройка с размери 7,20/2,45м., служеща за покрита тераса на ниво втори етаж
и да възстанови премахнатата част от носещите стени в мазето на жилищната сграда, както и в частите, в които е потвърдено решението на първата инстанция, с което е уважен иска по чл. 109 ЗС, като жалбоподателя е осъден да премахне незаконно извършеното строителство и преустройства в същия имот и в построената в него двуетажна масивна жилищна сграда ,а именно:
-излятата бетонна плоча на мястото на съществуващи до преустройството стълби над първия жилищен етаж ,чрез които се е извършвал достъп до подпокривното пространство от всички етажни собственици;
-изградената незаконна постройка от тухли (кочина) в съсобственото дворно място; както и да възстанови следните строителни елементи:- съществуващия до преустройството вход (входна врата) към жилищната сграда ;
– съществуващите до преустройството стълби над първия жилищен етаж, осигуряващи достъп до тавана на сградата от всички етажни собственици, да възстанови достъпът до дворното място,
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 109 ЗС, тъй като за сградата не са запазени строителни книжа, от които да се установи какъв е бил предишния вид, в който следва да се възстанови и как сегашното й състояние пречи на ищците да упражняват правото на собственост, за необоснованост на извода, че ищците нямат достъп до двора и до тавана. Счита, че не е доказано, че кочината пречи на ищците, тъй като тя сега не се ползва по предназначение и не е била назначена специална експертиза, която да установи наличие на неприятна миризма, за която да е причина кочината.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпроси, свързани с оплакванията в нея, за които се твърди противоречие със съдебната практика и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането до касация, тъй като решението е обосновано, съобразено с материалния закон и съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното: Ищците са собственици на 11/14 ид.ч. от УПИ VI, пл.№ 606 в кв. 89 по плана на [населено място]., целият с площ от 206,00 кв.м., на първия етаж от построената в него жилищна сграда, на1/2 ид.ч. от избения етаж, от тавана и съответните части от общите части на сградата по дарение от Л. и С. Методиеви, оформено с н.а. № 22,т.І/12.03.2013г., а праводателят им е придобил правата си по н.а. № 13,т.ІІІ/11.09.2000г. от баща си и от братята и сестрите си. В местото първоначално е изградена двуетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж – подпокривно пространство. Около 2000 г. общината е изградила подпорна стена от към улицата поради деневилацията между дворното место и нея. Жилищната сграда е отстояла от подпорната стена на разстояние 2,45 м. По делото е безспорно, че ответникът без строителни книжа е изградил пристройка в пространството между жилищната сграда и подпорната стена със същата височина като сградата с размери 7,20/2,45м., която на ниво таван обособява едно помещение, като за целта е увеличен надзида на ниво таван и е оформена обща покривна конструкция между пристройката и жилищната сграда, В тази пристройка е изградил стълби от ниво мазе до втория етаж и тавана. Към тази пристройка е изградил още една пристройка с размери 4,50/1,60м., служеща за покрита тераса на ниво втори етаж, която е с колони, лежащи на тротоара и попада частично над него. Излял е бетонна плоча на мястото на съществуващи до изграждане на преустройството стълби в жилищната сграда над първия жилищен етаж, като така е присъединил това пространство към втория етаж, но така е затворил достъпа до подпокривното пространство на ищците. След изграждане на пристройката и затваряне на подпорната стена, ищците могат да излизат от жилищната сграда в двора само като слязат до мазето и от там излизат през прозорец, като от вътрешната страна е поставено дървено трупче, а от вън – дървена стълба. В дворното место, ответникът е изградил и ползва незаконна постройка от тухли (кочина) в съсобственото дворно място, Установено е, че ищците и праводателите им не са дали съгласие за пристрояването и строителството на кочината в необходимата за това нотариална форма – чл. 183, ал.1 ЗУТ, нито е взето решение от етажните собственици, каквито са страните по делото за приобщаване на частите от бившата стълбищна клетка към жилището на ответника, съгласно изискването на чл. 185, ал.2 ЗУТ. Свидетелите на ответника установяват уговорки между етажните собственици ответника да ползва тавана и след пристройката и затваряне на входа към първия етаж от двора да постави врата на местото на прозореца, който сега се ползва за вход, но дори да е имало такива уговорки, те не са направени в необходимата форма – писмена с нотариална заверка на подписите – чл. 185, ал.2 ЗУТ. От протокол, съставен от органи на Общината на 30.06.2011г. е констатирано, че ответникът отглежда животни в постройката кочина, от което се разнасят неприятни миризми.
В. съд е приел, че изграденото строителство освен, че е незаконно – извършено без строителни книжа и съгласие на съсобствениците и пречи на ищците в следните насоки: пристройката до сградата и кочината заемат част от съсобствения терен и пречат на ищците да то ползват. Пристройката препятства достъпа им от сградата към дворното место. Затварянето на стълбите в жилищната сграда на ниво над първи етаж препятстват достъпа на ищците до тавана тавана, който е общ на страните. От постройката, в която се отглеждат животни се носи неприятна миризма. Пред възивната инстанция е изследван въпроса дали премахването на пристройката застрашава конструктивната сигурност на сградата. Даден е отрицателен отговор на този въпрос от вещото лице. Затова за посочените преустройства и пристройки е уважен негаторния иск, като ответника е осъден освен да събори пристройките и постройката и да възстанови съществуващия до преустройството вход (входна врата) към жилищната сграда и съществуващите до преустройството стълби над първия жилищен етаж, осигуряващи достъп до тавана на сградата от всички етажни собственици и достъпът до дворното място,
Формулираният е въпрос: може ли да се постанови възстановяване на предишното положение на сграда и премахване на пристройка и преустройство ако не е запазен архитектурния проект на сградата. Съдебната практика, цитирана и във въззивното решение приема че за успешно провеждане на негаторния иск не е необходимо да е запазен архитектурния проект. От СТЕ се установява, че съществуващата в имота сграда до извършените от ответника пристрояване и преустройване е била 8,50 на 8,50 м. и така е заснета в плана, видно от скицата-извлечение от него. Ответникът е признал обстоятелството, че през 2000г. е изградил постройката в двора-кочина и пристройката от 7,20/2,45, а към нея е изградена и другата пристройка и това е обявено в доклада за ненуждаещо се от доказване обстоятелство. Безспорно е установено и че за тях не му е учредено право на строеж и пристрояване от съсобствениците и че ги е изградил без строителни книжа. За уважаване на негаторния иск в този случай не е необходим архитектурния проект на старата сграда. Правомощие на съда е да прецени дали да кредитира заключението на вещото лице и да направи преценка на свидетелските показания в съответствие с нормата на чл. 172 ГПК. Изводът на СТЕ е, че пристройката не е конструктивно свързана с къщата по начин, че премахването й да застраши конструкцията на страната сграда. Затова и не е необходим архитектурния проект на тази сграда, а за пристройката архитектурен проект изобщо не е бил изготвян. Така по първия поставен въпрос не се допуска касационно обжалване. От отговорът му не зависи изхода от спора.
Втория въпрос касае твърдението на касатора, че ищците имат достъп от къщата към двора, което се установявало от свидетелските показания и изводите на РС от тях бил различен от изводите на въззивната инстанция. Този въпрос е некоректно поставен. Достъпът на ищците от къщата към двора се осъществява през прозорец в мазето и дървена стълба, което не е нормален изход и противоречи на всякакви строителни правила и норми и изисквания за безопастност, а преценката на свидетелските показания се извършва от съда по вътрешно убеждение и съобразно другите доказателства по делото. За въззивната инстанция, която е такава по същество не съществува задължение да приема фактическите констатации на първата инстанция – ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС
Третия въпрос е: при преценка дали изградена сграда-кочина в съсобствен имот от един от съсобствениците без съгласието на останалите им пречи поради неприятни миризми от отглежданите животни трябва ли това да се установи със съдебна експертиза. В случая по делото наличието на неприятни миризми е установено с официален документ – констативен протокол на орган от общината, чиято доказателствена сила не е оспорена и оборена, а и от свидетелски показания, които не са опровергани установяват същото. Съдебна експертиза се назначава при необходимост от специални знания за съда. За наличието на миризми не са необходими специални знания, а са допустими всякакви доказателства. Отделно от това тази сграда пречи на ищцата не само с факта на отглеждане на животни в нея, но и с това, че е изградена в съсобствено место без съгласието на съсобствениците и ги ограничава да ползват тази част от дворното место. Така въпросът дали трябва да се назначи СТЕ не определя изхода от спора в тази му част.
По изложените съображения и по трите поставени въпроси не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказания размер 450 лв, Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2383/04.06.2014г. по гр.д.№ 340/2014г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Б. К. Е..
Осъжда Б. К. Е. да плати на Жасмина Л. М., З. Л. М., М. Л. М., малолетна, действаща чрез майка си и законен представител С. С. М. деловони разноски за настоящото производство в размер на 450 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: