Ч. гр. д. № 3797/2017 г. на ВКС, І г. о.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 24.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 3797/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. А. Н. в качеството й на процесуален представител на Б. К. Б. против разпореждане № 836/14.06.2017 г. по възз. ч. гр. д. № 188/2017 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба с вх. № 3528/12.06.2017 г. срещу определение № 301/18.05.2017 г. по същото дело, с което е потвърдено определение № 334/06.02.2017 г. по гр. д № 2954/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която е оставено без уважение искането за допускане в качеството на трето лице – помагач в процеса на Г. М. Г.. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. М. Г., в който се съдържат подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.
Постъпил е отговор и от адв. М. Д. в качеството й на особен представител на третото лице – помагач М. Г. М., в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с интерес да обжалва постановеното разпореждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, настоящият състав на Върховен касационен съд, I г.о., взе предвид следното:
С определение № 792/24.03.2016 г. първоинстанционият Окръжен съд – Варна е конституирал в качеството им на трети лица помагачи на ответника в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Ю. Т. К. против Б. К. Б., лицата М. Г. М. и Г. М. Г.. С определение № 334/06.02.2017 г., постановено по същото дело по реда на чл. 253 ГПК, съдът е ревизирал и отменил първоначалното си определение по отношение на Г. М. Г. на основание чл. 219, ал. 2 ГПК, като е констатирал, че лицето не може да бъде намерено на постоянния си и настоящ адрес, както и че съществуват данни, че същото живее в чужбина. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба, по която въззивният Апелативен съд – В. се е произнесъл с определение № 301/18.05.2017 г. по ч. гр. д. № 188/2017 г. Потвърден е съдебният акт на първостепенния съд, като са изследвани приложените писмени доказателства и съдът е достигнал до извод, че е налице пречка за участието на третото лице, тъй като е установено, че Г. не живее в България. Срещу постановеното въззивно определение по допускането на трето лице – помагач в процеса е подадена частна касационна жалба, която с обжалваното в настоящото производство разпореждане № 836/14.06.2017 г. по в. ч. гр. д. №188/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна е върната поради процесуална недопустимост.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 9а на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове на основание чл. 130, ал. 2 Закона за съдебната власт. Първоначалното отбелязване на въззивния съд, че определението му по основателността на частната жалба срещу първоинстанционното определение, с което е постановен отказ да бъде конституирано трето лице помагач, подлежи на обжалване не променя даденото задължително тълкуване на закона по приложението на относимите процесуално-правни разпоредби на чл. 219 и чл. 274 ГПК. Следователно обжалваното разпореждане на Апелативен съд – В. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 836 от 14.06.2017 г. по в.ч. гр. д. № 188/2017 г. по описа на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: