О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 26.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3803/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Х. П., подадена чрез пълномощника му адв. В. З., против определение № 2262/11.07.2017 г. по ч.гр.д № 3144/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд/САС/, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.05.2017 г. по гр. д. № 14288/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срок за участие на ищеца в първото съдебно заседание.
Жалбоподателят се оплаква, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска неговата отмяна. Поддържат се всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК за допускане до касационна проверка във връзка с повдигнати въпроси, приложени са съдебни актове и са конкретни доводи.
Постъпил е отговор от ответната страна по жалбата, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 62, ал. 2, предл. 1 ГПК, доколкото е изпратена по куриерска фирма в деня на изтичането на срока, от легитимирана страна, срещу определение на апелативен съд, постановено в качеството му на въззивна инстанция по искане за възстановяване на срок, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на обжалване е въззивно определение, с което е потвърден отказ да бъде възстановен срок чрез отмяна на дадения ход по същество в първа инстанция по предявения иск от Т. Х. П. против Н. Д. К.. САС е констатирал следните обстоятелства: с определение от 29.08.2016 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, СГС е насрочил делото в открито съдебно заседание на 07.11.2016 г., което било отложено за 27.02.2017 г. поради нередовно призоваване на ищеца. За това съдебно заседание Т. Х. П. бил призован лично на 18.11.2016 г. С молба от 24.02.2017 г. ищецът поискал делото да бъде отложено поради невъзможност да се яви лично вследствие на заболяване, за което приложил болничен лист. Заявил е и че оттегля дадените пълномощия на процесуалния си представител, чието пълномощно било приложено към исковата молба. В открито съдено заседание, проведено на 27.02.2016 г., първоинстанционният съд приел, че не са налице предпоставките по чл. 142, ал. 2 ГПК и дал ход на делото. На 14.03.2017 г. Т. Х. П. подал молба, с която поискал отмяна на определението за даване ход на делото и възстановяване на правото му да участва в първото съдебно заседание. Искането е оставено без уважение от СГС, а изводът за неоснователността му е потвърден и от САС. Изрично е посочено, че към направеното искане за отлагане на делото не е приложено медицинско удостоверение съгласно изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, в което да е отбелязано, че състоянието на ищеца не му позволява да се яви в съдебно заседание. Съдът е преценил, че по делото липсват данни отразената в болничния лист диагноза на Т. Х. П. – хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, да обуславя особено непредвидено обстоятелство, което му е попречило да се яви в съдебно заседание и което не могъл да преодолее. Изложените мотиви са обусловили крайния извод на съда, съдържащ се в атакуваното определение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение и е установено наличие на някоя от специалните предпоставки, а именно – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първите два въпроса засягат значението на медицинското удостоверение, предвидено в чл. 18, ал. 2 НМЕ за приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК и конкретно дали представянето на удостоверение на лекарската комисия, от което е видно, че страна не може да се яви в съдебно заседание е задължителна предпоставка за уважаване на искането. Третия въпрос касае определянето на конкретни обстоятелства като непредвидени по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, ако доказателства за тяхното наличие са представени по-късно. Уточнените по този начин въпроси, съгласно правомощията на касационната инстанция предвид даденото задължително тълкуване на закона, съдържащо се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, са обусловили решаващите изводи на съда и отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на процесуалния закон. Не е обосновано обаче наличието на специална предпоставка за допускане на касационна проверка. Преди всичко следва да се уточни, че е невъзможно по един и същи въпрос да са налице едновременно основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото в случай, че е налице задължителна за долните съдилища казуална практика на касационната инстанция по чл. 290 ГПК или чл. 274, ал. 3 ГПК, то всяко решение в различен смисъл на друга инстанция би й противоречало. Всички приложени от касатора решения на ВКС са произнесени в производство по чл. 303 и сл. ГПК, същите не попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в този смисъл и дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В допълнение към изложеното относно претендираната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се посочи, че касаторът не е представил доказателства дали приложените от него решение на Апелативен съд – Бургас и Окръжен съд – Габрово са влезли в сила, което е задължителна предпоставка за наличието на претенидираното основание и липсата е достатъчна, за да се приеме, че не е налице чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно единствено бланкетно да бъде посочено, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а следва да бъде и подробно обосновано дали по поставения въпрос липсва съдебна практика, дали обществено-икономическите условия налагат промяната ?, дали конкретната нормативна разпоредба е неясна и неточна и има нужда от тълкуване и т.н. – по аргумент на т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбите на НМЕ във връзка с чл. 64 ГПК не са непълни или противоречиви, нямат неясно съдържание, което да налага нейното изясняване по тълкувателен път. Не се установява наличие на съдебна практика по приложението на тези норми, която да се нуждае от осъвременяване с оглед изменения в законодателството или обществените условия. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НМЕ, приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г. и отменена с ДВ. бр.51 от 27 юни 2017 г., но действала към датата на провеждане на първото съдебно заседание по делото е предвиждала, че при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност. От това задължение той се освобождава само при представяне на „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. В разглеждания случай обстоятелството, че заболяването е възникнало внезапно непосредствено преди провеждането на съдебното заседание, не налага различно тълкуване на сочената разпоредба. Жалбоподателят, който има качеството на ищеца в процеса, е разполагал с процесуалната възможност да вземе становище по отговора на ответника и направи доказателствените си искания и с писмена молба. С оглед гореизложеното не са налице поддържаните от частния жалбоподател предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2262 от 11.07.2017 г. по ч. гр. д № 3144/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: