О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 399
София, 20.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5037/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 316 от 13.07.2017 г. по гр. д. № 869/2016 г. Пазарджишки окръжен съд е потвърдил решение № 218 от 13.07.2016 по гр. д. № 676/2016 г. на Велинградски районен съд, с което е обявен за нищожен договор за доброволна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Срещу решението е подадена касационна жалба от Х. Р., А. Р., Н. Х., Е. М., Х. К., А. Т., Д. С. и С. С. с доводи за недопустимост на решението, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон.
В изложението към касационната жалба се иска до пускане на касационна проверка по процесуалния въпрос: – съделител, който е участвал в договора за доброволна делба, има ли правен интерес да иска прогласяване на договора за нищожен поради неучастие на друг съделител. Поддържа се, че този въпрос се разрешава противоречиво, поради което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК. Подадена е от легитимирани лица, срещу подлежащо на касационна проверка въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Иск по чл. 75, ал. 2 ЗН е бил предявен от А. Р. Р.-Б. срещу тридесет ответници, които наред с нея са наследници на А. О. Р.. Поддържала е, че при сключването на договора за доброволна делба на възстановените на наследниците на А. Р. земеделски земи, обективиран в нот. акт № 137, т. ІІ, рег. № 5552, н. д. № 326/29.12.2014 г., не са участвали съсобствениците А. В. Р. и Р. М. А., поради което делбата е нищожна.
От представените писмени доказателства се установява, че общият наследодател А. Р. е починал на 17.10.1961 г. и оставил шест деца.
С решение на ОСЗ № 148 от 04.05.1999 г. на наследниците на правоимащото лице А. Р. е възстановено правото на собственост на седемнадесет имота, два от които са със статут на урегулирани поземлени имоти, всички в землището на [населено място]. На 29.12.2014 г. между наследниците е сключен договор за доброволна делба. Възстановените имоти не са разделени по колена, а са били разпределени в девет дяла, които дялове са разделени между всички съсобственици. След съпоставяне лицата, участвалите при сключването на договора и посочените като наследници в удостоверението за наследници, съдът е приел за установено, твърдяното от ищцата, че в делбата не са участвали двама от наследниците – А. В. Р., която е наследник от коляното на четвъртия низходящ на А. О. Р. – Х. А. Р. син, починал през 1954 г. Той е оставил за наследници пет деца, едно от които е син Р. Х. М., починал 1996 г., но преди това заместил в наследственото правоотношение своя баща. След смъртта си Р. М. е оставил за наследници съпруга А. Р. и четири деца, едно от които е ищцата А. Р.. В делбата не е участвала преживялата съпруга А. Р..
Установено е и това, че в делбата не е участвал и Р. М. А., който е наследник като съпруг на починала внучка на общия наследодател Ф. И. А. от дъщеря му А. А. М..
След преценка на така установените факти съдът и в двете инстанции е достигнал до извода, че неучастието на съсобственик в договора за доброволна делба на общите имоти е основание за прогласяването му за нищожен.
За неоснователно е намерено възражението за липса на правен интерес, мотивирано с това, че ищцата е участвала при сключване на договора и е получила имот, съответстващ на дела й. Не е възприет и доводът за недопустимост на иска, поради това, че с предявяването му ищцата брани чужди интереси. Съдът е приел, че правният интерес е основан на това, че съществуването на нищожен договор за делба създава правна несигурност и е основание за позоваване на тази нищожност в друг процес по предявен иск за делба, в който неучаствалия би се позовал на този порок. Наред с това съществуването му смущава и ограничава възможността на съсобствениците да ползват имотите съобразно правата им в тях съобразно чл. 31, ал. 1 ЗС.
Поставеният в изложението процесуален въпрос за допустимостта на иска, не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка.
Касаторите се позовават на Р № 13 от 01.02.2011 г. по гр. д. № 713/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. и на Р № 341 от 31.1.2012 г. по гр. д. № 94/2012 г. на ВКС, І – г. о. В тях е застъпено становището, че липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 75, ал. 2 ЗН самостоятелно, тъй като е налице друг път за защита на неучаствалото в делбата лице и той е чрез предявяване на иск за делба, в който може да се позове на нищожността или да предяви иск за прогласяване нищожността на извършената без участието му делба.
Наред с тези решения е съществувала практика и в обратния смисъл, което е наложило постановяване на тълкувателно решение по този въпрос.
С решение № 3 от 19.12.2013 г., постановено по т. д. № 3/2013 г. ОСГК на ВКС прие, че е допустимо искът по чл. 75, ал. 2 ЗН да бъде предявен от неучаствалото в делбата лице самостоятелно, в отделно исково производство. Аргументите, с които е обоснован правния интерес са за това, че неучаствалия в делбата съсобственик разполага, както с правото да иска прекратяване на съсобствеността, така и с правото да се ползва от съсобствената вещ, да извлича плодовете от нея и да се разпорежда с дела си по разрешения от закона начин.
В обжалваното решение съдът е обосновал правния интерес от предявения иск на ищцата, която е участвала в договора за доброволна делба, с това, че съществуването на нищожен договор създава правна несигурност, тъй като до прогласяване на нищожността заинтересуваното лице може да предяви установителния иск за прогласяване на нищожността на договора или иск за делба на общата вещ.
Даденото разрешение на поставения процесуален въпрос е в съответствие с възприетото по него в тълкувателното решение.
За да обосноват наличието на противоречива практика по същия въпрос – основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка, касаторите се позовават и на определение № 172 от 07.04.2016 г., постановено на основание чл. 288 ГПК по гр. д. № 653/2016 г. на ВКС, 4 г. о., в което съдът е приел, че няма правен интерес от предявяване на иск по чл. 75, ал. 2 ЗН лице, което е участвало в извършена делба, ако включването на неучаствал съсобственик ще има за последица намаляване на делът му от съсобственото имущество.
Позоваването на определението е некоректно, тъй като този акт на съда не попада между актовете, формиращи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал., т. 1 ГПК и уточнени с ТР № 1 от 19.0.2010 г. на ОСГТК. Наред с това извод за идентичност с разрешената в него хипотеза не може да се обоснове, тъй като от отразеното в договора за доброволна делба, предмет на иска, не може да се формира извод, дали предявяването на иска е в ущърб на ищцата. Доброволната делба не е извършена чрез разпределянето на имотите по колена, а чрез разпределянето на образуваните девет дяла между 26 съсобственици по наследяване. В договора не са посочени правата на съделителите в съсобствеността, за да се прецени дали разпределянето на образуваните девет дяла и идеални части от тях е в съответствие с правата на всеки един съделител.
При извършената проверка на обжалваното въззивно решение не се установи да е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което е основание да не се допусне касационна проверка.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация А. Р. Р.- Б. направените разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 27.10.2017 г., сключен с адв. М. Ш., възлизащи на сумата 500.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316 от 13.07.2017 г. по гр. д. № 869/2016 г. Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. С. Р., А. Р. Р., Н. Х. Х., Е. И. М., Х. А. К., А. Х. Т., Д. Х. С. и С. Х. С., представлявани от пълномощника, посочен и като съдебен адрес адв. Адвокат Р. А. от АК- П., [населено място], [улица], да заплатят на А. Р. Р.- Б. с адрес за призоваване [населено място], [улица], сумата 500.00 (петстотин) лева, разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: