4
гр. д. № 3240/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 07.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. №3240/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № III-37 от 19.04.2017 г. по гр. д. №322/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е потвърдено решение № 2047 от 16.12.2016 г. по гр. д. № 1208/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което искът, предявен от А. К. М. против М. К. К., В. К. В., Г. С. И., М. А. А., А. С. И., Ж. Г. И. и П. А. А., за признаване на установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение за периода от 1991 г. до подаване на исковата молба на новообразуван поземлен имот № 958, с площ 995 кв.м, находящ се в кадастрален район 501 по плана на новообразуваните имоти на с. о. Острица 2, землище на кв. Б., [населено място], [община], ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., с избено помещение от 8 кв. м., е отхвърлен.
Подадена е касационна жалба от А. К. М., чрез адв. Н. А., с оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Иска се атакуваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено като неправилно и да бъде уважена исковата претенция, претендират се разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационна проверка са формулирани три въпроса, поддържат се всички основания по чл. 280,а л.1 , т. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация, в който поддържат, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 във вр. чл. 60, ал. 6 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявения иск подлежи на касационен контрол, подадена от надлежна страна с интерес да обжалва постановеното решение. Жалбата е постъпила в съда на 31.05.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред.
За да се произнесе Бургаски окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 11.08.1991 г. между ищеца А. К. М. и Д. П. Н. е сключен договор за покупко-продажба на дворно място в писмена форма, поради което той служи само за доказване началния момент на упражняването на давностно владение. Ответниците М. К. К., В. К. В., Г. С. И., М. А. А., А. С. И., Ж. Г. И. и П. А. А. се легитимират като наследници на Р. С. И., в полза на които с решение № 8759/06.05.1993 г. на ПК (ОСЗ)-Бургас е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива с площ от 37 дка, намираща се в терен по §4 ЗСПЗЗ в землището на [населено място]. Възстановяването на правото на собственост е извършено по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ като със заповед № РД-09-37/17.02.2006 г. на Областния управител на Област Бургас е одобрен планът на новообразуваните имоти в землището на кв. Б., [населено място]. Реститутираните собственици са подали заявление за възстановяване правото на собственост, взето е решение от Комисията по § 4 ЗСПЗЗ за издаване на заповед по §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и е издадена заповед № 1537/23.06.2015 г. от Кмета на [община], с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. И. върху НПИ № 958, с площ от 995 кв. м., в землището на кв. Б.. Неразделна част от заповедта е издадената скица. Въззивният съд е счел за преклудирано възражението на А. К. М. за липса на идентичност между процесния имот и възстановения, тъй като в първоинстанционното производство такъв спор не е бил заявен. Посочено е, че заповед № 1537/23.06.2015 г. е била обжалвана от А. М., но с определение № 1/19.01.2016 г. по адм. д. № 18/2015 г. на Районен съд-Бургас е оставена без разглеждане и прозиводството е прекратено.
Определението на административния съд е влязло в сила. За да се произнесе по основателността на заявеното като второ придобивно основание давностно владение, съдът е приел, че владяният имот не е бил годен обект на гражданския оборот до приключване на висящата процедура по земеделска реституция с постановяване на решение за възстановяване на правото на собственост върху него в границите определени с плана на новообразуваните имоти, т. е. след 23.06.2015 г. Едва след индивидуализирането му по площ, местонахождение и граници, тъй се е трансформирал в годен обект на гражданския оборот, а с приключване на процедурата по възстановяване оригинерният придобивен способ по чл. 79, ал. 1 ЗС е приложим.
Първият поставен въпрос в изложението, който е за това допустимо ли е да липсва произнасяне по една част от иска, не обуславя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Ищецът е предявил иск за установяване, че е собственик на описания поземлен имот и построената в него жилищна сграда. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за терена и сградата като неоснователен. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното. Действително в решенията липсват изрични мотиви за неоснователност на иска за сградата. Това не опорочава решението, тъй като след като съдът е приел за установено, че оригинерният придобивен способ е бил неприложим до м. юни 2015 г., то това се отнася и за приращенията в имота, каквото в случая е построената в него сграда и овощните насаждения. В диспозитива на първоинстанционното решението е посочено, че искът се отхвърля за имота и построената в него сграда. То е потвърдено от въззивния съд, от което следва, че съдът се е произнесъл по целия предмет на иска, заявен в исковата молба.
Вторият въпрос е за това: допустимо ли е съдът да се произнесе с решение без да е изпълнил задължението си за косвен съдебен контрол на законосъобразността на административния акт, обусловил изхода на конкретния спор.
Съдът не се е произнасял по този въпрос и той не е обусловил решаващите му изводи. От доказателствата по делото е установено, че касаторът е подал жалба срещу заповедта по § 4к, ал. 7, ЗСПЗЗ издадена в полза на ответниците, но тя е оставена без разглеждане като недопустима. Съдът е мотивирал извода си с това, че жалбоподателят не противопоставя свои права върху имота, а те могат да бъдат само правото да трансформира право на ползване в право на собственост по реда на § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ ако имотът му е бил предоставен за ползване на основание някои от актовете по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ.
В обстоятелствената част на исковата молба касаторът също не заявява такова право, поради което не е било налице основание за извършване косвен съдебен контрол върху заповедта на Кмета на [община].
Поставеният като трети въпрос за това може ли съдът да се произнесе по въпроси от съществено значение за изхода на спора, без да установи обективната истина по делото, без да обсъди основателността на претенциите въз основа на събраните доказателства и без да вземе предвид фактическото положение към момента на постановяване на решението, не удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на въпрос материалноправен или процесуален, който да е разрешен от съда и въз основа на който да е формиран решаващия му извод за основателността или не на претенцията.
Съгласно дадените задължителния указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. Следва да се посочи и това, че изводът на въззивния съд относно невъзможността да бъде осъществен фактическия състав на придобивната давност по отношение на неиндивидуализиран имот е съобразен с практиката на ВКС, обективирана в цитираното решение № 906/29.06.2011 г. по гр. д. № 60/2010 г. по описа на ВКС, I г.о.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответниците по касация М. К. К., В. К. В., Г. С. И., М. А. А., А. С. И., Ж. Г. И. и П. А. А. направените от тях разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 22.07.2017 г. сключен с адв. С. С., възлизащи на сумата от 700.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-37 от 19.04.2017 г. по гр. д. №322/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА А. К. М., представляван от адв. Н. А. от Б-АК, посочена и като съдебен адрес [населено място], [улица] – лицев партер да заплати на М. К. К., В. К. В., Г. С. И., М. А. А., А. С. И., Ж. Г. И. и П. А. А., чрез процесуалния им представител, посочен и като съдебен адрес адв. С. С. от Б-АК, [населено място], ул. Св. П. Е.” № 72 сумата 700.00 (седемстотин лева), представляваща съдебни разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: