Т. д. № 61250/2016 г. на ВКС, І г. о.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
гр. София, 10.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 61250/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. Т. в качеството му на пълномощник на [фирма], против решение № 219/25.11.2015 г. по в. гр. д. № 514/2015 г. на Апелативен съд П., с което е отменено решение № 672/15.04.2015 г., постановено по гр. д. № 2396/2013 г. по описа на Окръжен съд Пловдив и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което [фирма] е осъдено да заплати на М. Н. М. сумата от 22 518 евро, представляваща неустойка по чл. 17, ал. 3 от сключен помежду им предварителен договор за покупко-продажба на правото на строеж и за строителство на недвижим имот, във ваканционен комплекс „М. Б.“, [населено място], дължима за забавено изпълнение на задължението за предаване на владението върху жилище (студио) № 6/212 и жилище (студио) № 6/213 от блок № 2, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски.
Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния закон, противоречие на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Налице ли е кредиторова забава, когато не е оказано съдействие от страна на възложителя по чл. 161 ЗУТ, ако същият не е подписвал протоколите по реда на чл. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ, които се издават в хода на строителството и са индивидуализирани в чл. 7 от Наредбата и приложенията към същата; 2/ Налице ли е кредиторова забава, когато не е оказано съдействие от страна на възложителя, изразяващо се в предоставяне на пълномощно на насрещната страна – продавач да подписва всички протоколи, издавани в хода на строителството и да предприема всички необходими правни и фактически действия по въвеждане на сградата в експлоатация и снабдяването й с вода и електричество за битови нужди; 3/ При кои хипотези е дължима мораторна и при какви компенсаторна неустойка съгласно договореното между страните по процесния договор. Позовава се на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Прилага решение № 11/09.01.2014 г. по в. гр. д. 950/13 и решение № 497/23.10.2013 г. по в. гр. д. № 819/2013 г. и двете по описа на Апелативен съд – П., без да представя доказателства за влизането им в сила.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация, в който се излагат съображения, че не са налице основаният за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационна проверка въззивно решение.
ВКС, І г. о., в настоящия си състав за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил за основателна исковата претенция на М. Н. М. за заплащане на неустойка в размер на 22 518 евро, дължима съгласно чл. 17, ал. 3 от сключения с [фирма] предварителен договор № 11/0212/0213 за покупко-продажба на право на строеж и за строителство на недвижим имот, находящ се във ваканционен комплекс „М. б.“, [населено място]. Приел е, че същата е дължима поради забавено изпълнение на задължението за предаване на владението върху обектите предмет на договора – жилище (студио) № 6/212 и жилище (студио) № 6/213. Като е изследвал събраните доказателства въззивният съд е достигнал до собствени фактически и правни изводи. Взел е предвид, че съгласно сключения договор продавачът – строител е следвало да предаде владението на имотите в срок до 30.06.2009 г. Това задължение е изпълнено едва на 19.12.2011 г., когато между страните е подписан двустранен приемо-предавателен протокол и споразумение за предаване на владението. Съдът подробно е разгледал възраженията на ответника във връзка с твърдяната кредиторова забава и е приел, че не са налице основания, освобождаващи длъжника от отговорност за забавено изпълнение. Посочил е, че откриването на индивидуални партиди за електричество и вода е обусловено от предаването на владението на имота, а и тези задължения нямат отношение към посоченото задължение на продавача, отделно той не е представил писмени доказателства, обосноваващи извод, че продавачът е търсил съдействие от купувача, каквито уведомления предвижда процесния договор. При тези съображения Апелативен съд – П. е счел претенцията за неустойка за основателна. По отношение на размера й е кредитирал приложеното по делото писмено доказателство – акт за състоянието на имота от 15.09.2012 г., като е приел, че същият е подписан за продавача от надлежно упълномощено лице и в него се съдържа признание, че продавачът не е изпълнил задължението си по предварителния договор ( §7, т. 3), което възлиза на сумата 22518.70 евро. Що се отнася до направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът изрично е посочил, че съгласно чл. 114, ал. 4 ЗЗД давностният срок за вземането за неустойка за забава е започнал да тече от деня на предаването на имота, а не както е посочил ответника – от деня на уговорения в договор краен срок за изпълнение.
С тези мотиви Апелативен съд – Пловдив е уважил предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД срещу [фирма] за сумата от 25 518 евро.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси са общи и не са формирали решаващата воля на съда, поради което не отговарят на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса се отнасят до направеното възражение за кредиторова забава по отношение, на което съдът е изложил подробни и обосновани изводи във връзка с представените от страната доказателства и конкретните наведени твърдения. Формулираните въпроси обаче не са били предмет на обсъждане в обжалваното решение, респективно не са обусловили решаващата воля на съда. Третият въпрос, който е за това в кои хипотези се дължи мораторна лихва, е теоретичен. Изисква тълкуване на понятия във връзка с конкретния договор и не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, отделно съдът не се е произнасял по него. Въззивният съд подробно е разгледал и обосновал извод относно характера на претендираната неустойка в конкретния случай спрямо въдените твърдения и направените възражения. Приел е, че тя е за забавено изпълнение. Несъгласието с изводите на съда не може да обуслови наличие на основание за касационно обжалване, по същността си то представлява основание за касационно обжалване, което подлежи на разглеждане едва в производството по чл. 290 ГПК.
За яснота следва да се добави, че решаващите въпроси, по които се е произнесъл съда, са за това кога кредиторът е изпаднал в забава ако не е изпълни в уговорения срок. В случая той е изпаднал в забава от деня следващ този на уговорения срок за изпълнението – 30.06.2009 г. В съставения акт за състоянието на имота на 15.09.2012 г. продавачът е направил признание за възникналото задължение поради забавено изпълнение, размерът на което е определен на сумата 22518.70 евро съобразно уговореното в § 7, т. 3 от предварителния договор. С направеното признание е прекъсната изтеклата до тази дата давност – чл. 116, б. а ЗЗД. Съобразно това крайният извод, че е налице задължение за заплащане на неустойка за забава, съответства на действителните отношения между страните. Тези въпроси не са поставени като такива в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че не са налице и претендираните специални основания по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК. На първо място не са представени доказателства за влизането в сила на приложените съдебни решения. Въпреки това при извършена служебна проверка настоящият състав констатира, че решение № 11/09.01.14 г. по в. гр. д. № 950/2013 г. на Апелативен съд – Пловдив е влязло в сила, тъй като с определение № 1132/10.10.2014 г., постановено по гр. д. № 3093/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о. не е било допуснато до касационно обжалване. Този съдебен акт обаче е постановен при различна фактическа обстановка, доколкото решаващият съд е констатирал неизпъление на задълженията на купувача, изразяващо се в незаплащане на дължимата по договора продажна цена, т. е. постановено е при различни факти. Що се отнася до решение № 497/23.10.2013 г. по в. гр. д. № 819/2013 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, същото е отменено с решение № 164/03.02.2016 г., постановено по т. д. № 1890/2014 г. по описа на ВКС, I т. о. Касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК е приела, че за да се освободи от последиците на забава по отношение на конкретно свое задължение по договора, не е достатъчно длъжникът да се позове и да докаже неизпълнение на някое от насрещните задължения на кредитора, а следва да докаже, че точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от изпълнението на конкретно задължение на кредитора, респективно да докаже причинна връзка между своето неизпълнение и неизпълнението или забавеното изпълнение на кредитора. Изложеното обосновава липсата и на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК, още повече, че касаторът не е обосновал защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация М. Н. М. , гражданин на Руската Федерация, чрез пълномощника му адв. Т. Р. от В. АК в направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 20.05.2016 г. сключен с адв. Т. Р. от В. АК, възлизащи на сумата 500.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 219/25.11.2015 г. по в.гр.д. № 514/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма], ГР. София, с ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Н. М. , гражданин на Руската Федерация, чрез пълномощника му адв. Т. Р. от В. АК сумата 500.00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: