О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
гр. София, 06.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1290/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Х. К., в качеството му на процесуален представител на И. С. И. и И. Х. И., против решение № 171/ 22.12.2016 г. по въззивно гр. д № 184/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е обезсилено решение № 56/25.08.2016 г. по гр. д. № 59/2016 г. по описа на Районен съд – Ардино в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. М., Л. Б. Х., Б. Б. Е., Б. Б. М., Н. Б. Г. и Р. Б. И. против И. С. И. и И. Х. И. иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено спрямо ответниците, че ищците в качеството им на наследници на Б. А. Е. са собственици на неурегулиран поземлен имот с площ от 806 кв. м., който е част от поземлен имот с ЕКАТТЕ 77116 в [населено място], [община], с площ от 1 216 кв. м., за който на ответниците е издаден констативен нотариален акт № 54, том 2, рег. № 1444, дело № 210/2013 г. по описа на СВ при РС- Арда, им да предадат на ищците владението върху имота, както и за отменя на нотариален акт № 54, том 2, рег. № 1444, дело № 210/2013 г. по описа на СВ при РС- Арда до размера над 5/6 ид. ч. от гореописания недвижим имот; отменено е решение № 56/25.08.2016 г. по гр. д. № 59/2016 г. по описа на Районен съд – Ардино в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищците срещу И. и И. И. иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено спрямо ответниците, че ищците, в качеството им на наследници на Б. А. Е., са собственици на описания недвижим имот, за осъждането на И. и И. И. да предадат на ищците владението върху имота, както и за отменя на нотариален акт № 54, том 2, рг. № 1444, дело № 210/2013 г. по описа на СВ при РС- Арда за 5/7 ид.ч. от описания имот, както и в частта за разноските и вместо него е признато за установено по отношение на И. и И. И., че ищците са собственици по наследство и давностно владение на 5/7 ид. ч. от описания имот, И. С. И. и И. Х. И. са осъдени да отстъпят собствеността и да предадат владението на М. М. М., Л. Б. Х., Б. Б. Е., Б. Б. М., Н. Б. Г. и Р. Б. И. на 5/7 ид. ч. от имота и нотариален акт № 54, том 2, рег. № 1444, дело № 210/2013 г. по описа на Служба по вписвания при Районен съд – Арда е отменен за 5/7 ид. ч. от имота.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е определил наследствените квоти на ищците, предвид данните за наследниците на общия наследодател, както и че не се е произнесъл относно принадлежността на идеални части от правото на собственост. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на сторените разноски. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси по отношение, на които се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата, ищци по иска, не са подали отговор за да изразят становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни, за които е налице правен интерес, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с което съдът се произнася по ревандикационен иск за защита правото на собственост и искането за отмяна на констативен нотариален акт, поради което настоящият съдебен състав я намира за редовна и процесуално допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г. о. взе предвид следното:
Пред Районен съд – Арда М. М. М., Л. Б. Х., Б. Б. Е., Б. Б. М., Н. Б. Г. и Р. Б. И. са предявили иск с правно основание чл. 108 ЗС, насочен срещу И. С. И. и И. Х. И. за признаване на установено, че ищците са собственици на недвижим с площ от 806 кв. м., находящ се в [населено място] и осъждане на ответниците да им отстъпят правото на собственост и владението върху него. В хода на производството пред първа инстанция са поискали изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като същият да се счита предявен до размер 5/6 ид. ч. от описания недвижим имот. Предвид направеното изменение на иска Окръжен съд – Кърджали е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която първостепенният съд се е произнесъл над петитум и го обезсилил за размера над 5/6 ид. ч. от имота. Уважил е иска до размер на 5/7 ид. ч. от имота.
Обжалваното решение е постановено след съвкупна и обоснована преценка на събраните писмени доказателства, свидетелски показания, обяснения по чл. 176 ГПК, заключението по приетата пред първа инстанция съдебно-техническа експертиза и при съобразяване наведените доводи и възражения на страните.
Окръжен съд – Кърджали е приел за установено, че ищците са законни наследници на Б. А. Е., освен тях наследодателят е оставил като наследници още Н. Б. Е. и М. Б. Е., заместен след смъртта му от низходящата му Т. А.. С нотариален акт № 54, том 2, рег. № 1444, дело № 210/2013 г., вписан в службата по вписвания при РС- Ардино, ответниците И. С. И. и И. Х. И. били признати при режим на съпружеска имуществена общност за собственици на неурегулиран поземлен имот с ЕКАТТЕ 77116 и площ от 1216.00 кв. м., ведно с изградените в него сгради. От изслушаната в първа инстанция съдебно-техническа експертиза е установено, че имотът, идеални части от който претендират ищците, е част от имота, който съгласно посочения констативен нотариален акт е признат за собственост на ответниците. Съобразно тези данни въззивният съд счел, че ищците се легитмират като наследници по закон на Б. А. Е., този извод бил подкрепен и от показанията на свидетелите А. А. Ю. и К. С., според които бащата на ищците им оставил в наследство процесния недвижим имот. Съдът приел, че е осъществен и фактът на владението на ищците върху имота, продължило повече от 10 години след съпоставяне и подробен анализ на данните от разпита на свидетелите А. А. Ю. и К. С., като е изложил обоснована преценка по чл. 172 ГПК. Приел е, че се установява упражняване на непосредствена фактическа власт върху имота от страна на ищците, изразяваща се в обработване му, ограждането му, засаждането с дръвчета. Посочил е, че трайното владение е продължило до 2012 г., когато имотът бил завладян от И. С. И. и И. Х. И.. Окръжен съд – Кърджали приел за установен и факта, че към момента на предявяване на иска имотът бил в държане на ответниците без основание. Тяхното възражение за придобиването му по давност счел за неоснователно с мотива, че не са събрани доказателства да са владеели имота в продължение на 10 години. При преценка по чл. 172 ГПК на показанията на изслушания свидетел Н. И. (син на ответниците) и тези на С. М. (баща на жената, с която синът на ответниците живее на семейни начела) съдът достигнал до заключение, че явното владение върху имота от тяхна страна е демонстрирано едва през 2012 г. – 2013 г., когато те се снабдили с констативен нотариален акт и поставили нови огради, като по този начин ограничили достъпа ищците до имота. Данните от показанията на свидетеля М. Д. И. съдът не кредитирал с доверие поради противоречието им с другите показания и лаконичността им. С оглед изложеното Окръжен съд-Кърджали е достигнал до извод, че И. С. И. и И. Х. И. владеят имота без основание. Поради несъвпадане на изводите относно придобиването по давност на имота от страна на ответниците, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение частично. От приложените удостоверения за наследници е достигнал до извод, че законни наследници на Б. А. Е. е съпругата му Р. М. Е. и низходящи – Л. Б. Х., Б. Б. Е., Б. Б. М., Н. Б. Г., Н. Б. Е., Р. Б. И. и М. Б. Е.. След смъртта си съпругата Р. М. Е. оставила за наследници общите с Б. А. Е. деца: Л. Б. Х., Б. Б. Е., Б. Б. М., Н. Б. Г., Н. Б. Е., Р. Б. И., както и М. М. М. – нейн син. С влязло в сила съдебно решение било признато по отношение на И. С. И. и И. Х. И., че Н. Б. Е. е собственик на 1/6 ид. ч. от имота, а по настоящото делото не участва Т. А. – законна наследница на починалия М. Б. Е. (низходящ и законен наследник на общия наследодател). Съдът е приел, че останалите 5/6 ид. ч. от процесния имот следва да бъдат разпределени между сънаследниците, ищци по делото, и достигнал до крайното си разрешение, че реванидикационният иск и искането за отмяна на констативния нотариален акт, са основателни спрямо ответниците до размера на 5/7 ид. ч. от имота.
Не е налице основание за допускане до касационна проверка на атакуваното въззвивно решение.
Първият формулиран въпрос е процесуално-правен относно правомощията на въззивната инстанция и задължението да се разгледат и обсъдят всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Въпросът е от значение за формирането на решаващата воля на съда, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Несъгласието с правните и фактическите изводи на съда, включително и по отношение на квотите на съсобствениците, предявили иска, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Правилността на решаващите изводи е въпрос по същество на спора и подлежи на изследване след допускане на касационно обжалване, респективно след фазата по чл. 288 ГПК.
Въззивният съд е процедирал съгласно трайно установената практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК (решение № 59/14.04.2015 гр. д. № 4190/14, ВКС, IV г. о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010, ВКС, II г.о.; решение № 114/15.05.2010 г. по гр. д. № 4232/08, IV г. о.; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1640/14, IV г.о.; решение № 22/29.06.2017 г. по гр. д № 2113/2016 г., I г.о. и др.), според която разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. Окръжен съд – Кърджали е взел предвид данните от приложените като писмени доказателства удостоверения за наследници и е достигнал до извод за активната процесуално и материално-правна легитимация на ищците по делото.
Вторият въпрос е материално-правен и засяга проблема относно наследствените квоти в съсобствеността на ищците.
При предявен иск за 5/6 ид. ч. от имота, съдът е уважил иска за 5/7 ид. ч. В мотивите е приел, че след като с предходно решение е уважен иск за ревандикация на 1/6 ид. ч., то претендираните 5/7 ид. ч. се разпределят между останалите 7 наследници (ищци по иска) или 5/6:7=5/42 ид. ч. за всеки един. Тъй като по делото не е конституирана като страна Т. А., наследница на починалия син М. Б. Е., то е приел че искът е основателен до размер на 30/42 ид. ч. или 5/7 ид. ч. от имота.
Последица от тези изчисления на съда е това, че искът е уважен за по-малка част от претендираната. Право да иска допълване на решението с произнасяне по целия предмет на иска имат ищците. Касаторите, като ответници по иска, нямат правен интерес от обжалване на решението с довод за необоснованост на формираните изводи. Наред с това твърдението за неправилност на решението не съставлява формулиране на правен въпрос, по който съдът се е произнесъл, поради което не може да бъде определено като общо основание за допускане на касационна проверка.
Разрешеният от съда материално правен въпрос е за това дали при предявен ревандикационен иск от съсобственици на имот, съдът следва да определи правата им в съсобствеността или е достатъчно да установи, че всеки един от тях е носител на вещно право върху имота. Такъв въпрос не е формулиран от касаторите, а и те нямат интерес от поставянето му като основание за касиране на решението.
Аргумент за липса на правен интерес от поставянето на формулирания въпрос е и това, че при предявен и уважен иск за идеална част от недвижим имот, съдебното решение не признава права на ответника за останалите идеални части, ако такива не са заявени надлежно в процеса. Ирелевантно е какви мотиви е възприел въззивният съд по отношение на квотите в съсобствеността на ищците, позоваващи се на придобивното основание – наследствено правоприемство. Това са вътрешни отношение между сънаследниците, които излизат извън рамките на настоящия процес, и не засягат правата на ответниците.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 22.12.2016 г. по в. гр. д. № 184/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: