О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 581
София, 08.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1487/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 156 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 437/2016 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 310 от 18.07.2016 г. по гр. д. № 115/2016 г. на Бургаски районен съд. С последното е уважен предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора ревандикационен иск за движими вещи: машина за направа на въздуховоди HAFLEX, пакетажна свиваща машина за въздуховоди, бертоваща машина, модел SM 200, мотокар арт. № Ф37112641, опаковъчна машина артикулен № 44511 и инструменти за направа на въздухопроводи 16 броя, индивидуализирани от т. 6 до 22 в исковата молба и диспозитива на решението. Твърдението е за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Подържа се и довод за недопустимост на решението в установителната му част, поради липса на искане за произнасяне за принадлежността на правото на собственост. Мотивира се и довод за недопустимост на решението в частта, с която е уважен иска за движимата вещ – свиваща машина за въздуховоди като придобита на основание договор за изработка, поради това, че такъв иск не е предявен.
Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК, като наличието на всяко от тях е обосновано с твърдението за разрешен от съда материалноправен или процесуален въпрос.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК против подлежащо на обжалване въззивното решение от легитимирана страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе, взе предвид следното:
За да уважи обективно съединените искове за собственост на движими вещи, предявени от ищеца [фирма] срещу касатора [фирма], въззивният съдът е обсъдил събраните доказателства и формирал свои фактически и правни изводи. Приел за установено, че от представените по делото фактури се установява, че ищецът е придобил вещни права върху тях на основание договор за покупко-продажба, като по отношение на пакетажна свиваща машина за въздуховоди е приел, че основанието за придобиването й е договор за изработка, което е отразено в представената фактура № 355 от 24.08.2010 г. и е установено от приетата експертиза. Допуснатата грешка в посоченото основание за придобиването й е отстранена от ищеца с молба за уточняване на исковата молба от 05.05 2016 г., поправена с друга от 19.05.2016 г., на която дата е проведено първото съдебно заседание. От това съдът е намерил, че поправянето на исковата молба е направено в срока по 143, ал. 2 ГПК. Съдът е приел, че позоваването на това основание за придобиване следва и от представеното с исковата молба доказателство, което е било на разположение на ответната страна и тя е узнала за основанията, от които ищецът черпи права върху вещите, предмет на исковете.
Доводът на ответника за липса на записани фабрични и артикулни номера на вещите, съдът е намерил също за неоснователен, след като е обсъдил в съвкупност установените факти с представените фактури за закупуване на вещите и икономическата експертиза, която е установила заприходяването им като материален актив на ищеца. Аргументи за този извод се изведени и от показанията на свидетеля И. (л. 234), който установява, че е проектирал допълнително оборудване към закупената машина за производство на въздуховоди марка „Х.”. Чрез машината се извършва навиване на въздуховоди, като за изработването им с различни диаметри са закупени няколко приспособления, описани в исковата молба като инструменти за направа на въздуховоди. Вещото лице пояснява в заключението си, че инструментите представляват приставки (глави) за изработване на въздуховоди по метода на спираловидно навиване на ленти от различни материали (предимно алуминиеви). Инструментите са конкретизирани в пунктове от 6 до 22 на исковата молба. Вещото лице е извършило оглед на тях в [населено място] в складова база, намираща се в промишлената зона на града, оценил ги е и изяснява, че са предназначени за тази машина, като за всеки един има табела, поставена от производителя, с означение вида на изделието, както и че то е за този вид машина за навиване на въздуховоди.
Прието е за установено от показанията на свидетеля, че машината и останалите вещи по исковата молба се намират на територията на ответната фирма, както и че нейният управител е издал заповед, с която е забранил управителя на ищеца да влиза в базата му. Когато ищецът е натоварил производствената линия на камион, управителя на ответника Я. е забранил камионът да напусне базата на управляваното от него дружество.
Съдът е анализирал правното значение на представените фактури и е приел, че те установяват получаване на стока или извършване на услуга, но не доказват сключване на договор за покупко-продажба. Отразените факти в тях като получаване на стока, нейният вид и заплащане на цената й са индиция за сключен договор за покупко-продажба. Валидността на сключването на такъв договор с предмет движима вещ не предпоставя спазването на форма, тъй като договорът е неформален, консесуален.
Доводът за отсъствието на втория елемент от фактическия състав на ревандикационния иск – вещта да е във владение на ответника, съдът е намерил също за неоснователен.
Предявяването на ревандикационните искове се предхожда от проведено обезпечително производство по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Искането е уважено с определение по ч. т. д. № 630/2015 г. на Бургаски окръжен съд, като е наложен запор на вещите, които са се намирали при ответника, като са предадени за отговорно пазене на ищеца. Приел е, че определянето на ищеца за пазач на вещите, не е равнозначно на предаването на владението върху тях, тъй като те са оставени за пазене на територията на ответника и същинското предаване на владението може да се извърши само при уважаване на бъдещия иск, за обезпечаване на който е допусната обезпечителната мярка. Съобразявайки и установеното от свидетеля, че ищецът не е допускан до складовата база, където се съхраняват вещите и че му се пречи да ги изнесе, е намерил, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на ревандикационния иск – веща да се намира във владение на ответника.
Допускането на касационна проверка се иска по процесуални и материалноправни въпроси, формилурани в изложението към касационната жалба.
Първият въпрос за недопустимост на решението, поради произнасяне на съда с установителен диспозитив по принадлежността на правото на собственост, не обуславя основание за допускане на касационна проверка. С ТР № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. в т. 2а се прие, че при предявен ревандикационен иск, съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост в имуществената сфера на ищеца.
Вторият и третия въпроси, се свеждат до това допустимо ли е решението, ако съдът се е произнесъл по принадлежността на една вещ на основание, което не е заявено в исковата молба, също не обуславя основание за допускане на касационна проверка.
При представена фактура, в която е установено приемане и плащане на вещта на основание договор за изработка, погрешното отразяване на друго основание за придобиването й в исковата молба, която грешка е поправена в срока по чл. 143, ал. 2 ГПК, не обосновава извод за произнасяне на съда по непредявено основание за придобиване на вещни права. При така установените извършени от съда и страните процесуални действия въпросът също не може да бъде определен като основание за допускане на касационна проверка.
Четвъртият процесуален въпрос е за това, че съдът не се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните. Обосновава се с това, че съдът не е обсъдил въведения довод във въззивната жалба за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че всички инструменти са принадлежност към останалите главни вещи и правата върху тях имат акцесорен характер. Този въпрос не е обосновал решаващите изводи на съда за принадлежността на правото на собственост. Извод, че ищецът е носител на това право, е формиран от представените писмени доказателства, които установяват сключване на договори за покупко-продажба и изработка за вещите. Обстоятелството, че те се ползват като с тях е създадена поточна линия за производство на въздуховоди, е относимо към техническите характеристики и функционалното използване на вещите, но не и към придобиването на вещни права върху тях. По тези съображения въпросът не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал.1 ГПК.
Като друго възражение, по което съдът не се е произнесъл, се сочи възражението, че вещите не се намират при ответника. Това възражение не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Той е фактически извод и може да бъде предмет на обсъждане от касационната инстанция само след допускане на касационна проверка.
В т. 5 е поставен процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при изграждане на своите фактически изводи.
Въпросът не обуславя основание за допускане на касационна проверка, тъй като е разрешен от съда в съответствие със закона и задължителната практика. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, изяснил е кои относими за спора факти се установява с тях. Установените с приетата експертиза и събраните гласни доказателства е преценил поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на това е формирал фактическите и правните си изводи.
Шестият въпрос е за задължението на съда да изложи мотиви по възражението на страните. Той се обосновава с твърдението, че такива не са изложени от въззивния съд по възраженията за недопустимост на първоинстанционното решение в частите, с които са уважени исковете в установителната им част и е уважен иска за движимата вещ по т. 2 на исковата молба. Съдът е мотивирал изводите си за неоснователност на тези възражения подробно, с което е изпълнил задължението си за мотивиране на постановения от него съдебен акт, поради което въпросът не обосновава основание за допускане на касационна проверка.
В т. 7 е поставен въпрос за това дали съдът е обвързан от представената експертиза, когато тя не е била оспорена и длъжен ли е да изложи мотиви за нейната обоснованост и правилност. Въпросът няма характер на правен въпрос, разрешен от съда и обосновал решаващите му изводи, а представлява коментар на аналитичната дейност, която съдът следва да извърши при преценка на приета експертиза. Съдът е обсъдил заключението в мотивите на решението и е формирал правните си изводи след като е преценил установеното от експертизата с останалите доказателства.
В т. 8 се релевира въпросът съставлява ли процесуално нарушение отказа на съда да допусне гласни доказателства за релевантни за спора факти. Твърди се, че съдът е допуснал това нарушение като е отказал да допусне като свидетел ЧСИ М., което е изпълнила наложената обезпечителна мярка.
Съдът преди да се произнесе дали допуска събиране на гласни доказателства, следва да прецени доколко фактите, които свидетелите ще установяват, са относими и допустими. В случая съдът е съобразил, че дейността на ЧСИ по обезпечаване на иска чрез налагане на запор на вещите е обективирана в съставения за това протокол от 22.12.2015 г., който съдържа сведение за мястото на което са немерени, описанието им и това, че са предадени за пазене вещите, от което е направил извод, че изслушването на този свидетел не би дало други сведения извън отразените в протокола. Процесуалната дейност на съда по допускане и събиране на доказателства може да съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако е лишила страната от установяване на твърдените от нея факти, каквато хипотеза не е налице.
Поставените въпроси в т. 9 и 10, обобщени в съответствие с правомощията на ВКС, разяснени в ТР№ 1/2009 г. на ОСГТК г., са за това дали от доказателствата се установява спорните вещи да са във владение на ответника или не е фактически, а не правен въпрос. Изводът по него може да бъде обоснован или необоснован, което би било основание за проверка на съдебния акт само след допускане на касационно обжалване. Той не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
В обобщение не се установи да е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на обжалваното въззивно решение, поради което такава не следва да се допусне.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация [фирма], [населено място] направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ без дата, представен в апелативния съд Б. на 23.12.2013 г., сключен с адвокатско дружество „К., М. и партньори” и списък по чл. 80 ГПК, възлизащи на сумата 2000.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 437/2016 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 310 от 18.07.2016 г. по гр. д. № 115/2016 г. на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на
[фирма], [населено място] сумата 2000.00 (две хиляди) лева разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: