6
гр. д. № 3294/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 20.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3294/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 20 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 157/2010 г. на Апелативен съд – Бургас е отменено решение № 165 от 07.01.2010 г., постановено по гр. д. № 558/2007 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е уважен искът на [фирма] против [фирма] за сумата от 121 989 лв., с която вследствие на подобрения се е увеличила стойността на имот с пл. № 61 по плана на Промишлена зона юг – [населено място], с площ от 3 900 кв. м., ведно с едноетажна масивна сграда /хале/ с площ от 1050 кв. м. и ел. табло ТС с инв. № 301746, както и административна триетажна сграда, както и в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски за първа инстанция съразмерно на отхвърлената част на иска му. С решението е отхвърлена претенцията за сумата 121 989 лв., с която вследствие на подобрения се е увеличила стойността на имота. Обезсилено е същото решение в частта, с която на основание чл. 72, ал. 3 ЗС е признато на [фирма] правото на задържане върху имота и е потвърдено решение № 165 от 07.01.2010 г., постановено по гр. д. № 558/2007 г. на Окръжен съд – Бургас в останалите части.
Против въззивното решение е постъпила касационна жалба от [фирма]. Наведени са оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че с въззивното решение е влошено положението на жалбоподателя.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани три въпроса, за които се твърди да са от значение за допустимостта на атакуваното решение, както и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 във вр. чл. 60, ал. 6 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявения иск подлежи на касационен контрол, подадена от надлежна страна с интерес да обжалва постановеното решение. Жалбата е постъпила в съда на 12.05.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, приети с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от [фирма] иск за признаване за установено спрямо [фирма], че ищецът е собственик на недвижим имот – терен с площ от 3 900 кв. м., образуващ имот с пл. № 61 по плана на промишлена зона юг – [населено място], ведно с построената в същия имот едноетажна масивна сграда /хале/ със застроена площ от 1 050 кв. м. и ел. табло ТС инв. № 301746 на основание постановление за възлагане от 27.12.2006 г. При условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правно основание чл. 72 ЗС за заплащане на сумата от 406 852 лева, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на добросъвестно направените от него подобрения. С исковата молба на основание чл.72, ал. 3 ЗС ищецът е направил искане за признаване право на задържане до заплащане от ответника на това вземане на ищеца.
Ответникът е направил възражение за прихващане на вземането му произтичащо от обезщетение за ползване на имота за период от 01.01.2007 г. до 30.04.2009 г.
В хода на производството е установено, че с влязло в сила решение от 11.05.2007 г. по ч. гр. д. № 41/2007 г. на Бургаски окръжен съд, тълкувано с решение № 190 от 23.08.2007 г. са отменени извършените действия на ЧСИ по изпълнителното дело, както и извършените след 27.12.2006 г., което има за последица възстановяване на фактическото положение преди издаване на постановлението за възлагане. Въз основа на така установените факти Бургаски окръжен съд е отхвърлил иска за собственост.
Разгледал е предявения при условията на евентуалност иск за присъждане стойността на подобренията. Приел е, че ищецът е бил добросъвестен владелец, тъй като е установил фактическа власт върху имота на правно основание – постановление за възлагане след проведена публична продан в която е бил определен за купувач. Въз основа на приета експертиза е достигнал до извода, че подобренията са увеличили стойността на имота със сумата 406 852.00 лв.
По възражението за прихващане, заявено от ответника „Б. ” за вземането му за обезщетение за ползване на имота от ищеца без основание за периода от 01.01.2007 г. до 30.04.2009 г., е приел за установено, че обезщетение се дължи от 08.10.2007 г., когато на ищеца е връчена призовка за доброволно предаване на имота, след като постановлението за възлагане е било отменено. Размерът на обезщетението е определен въз основа на приета икономическа експертиза на сумата от 284 863.00 лв. Съдът е извършил прихващане между двете суми и поради това, че вземането на ответника е погасено поради прихващане, е уважил претенцията за подобренията в размер на 121 989.00 лв. като е отхвърлил тази претенция до пълния й предявен размер. Признал е на ищеца и право на задържане на имота до заплащане на сумата.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба от ищеца [фирма], сега касатор. От изложението й се установява, че е обжалвано решението в частите, с които: е отхвърлен установителния иск за собственост; е признато, че ответникът има вземане срещу ищеца за обезщетение за ползване на имота без основание; с това вземане е извършено прихващане поради което претенцията за подобренията е уважена частично. Поддържано е възражение за неправилно определяне размера на обезщетението за ползване на имота, тъй като то е определено на база състоянието на имота в завършения му вид чрез подобренията, направени от ищеца, а не в състоянието преди подобряването му, в което фактически е бил ползван от ищеца.
За да се произнесе по предявения установителен иск за собственост Апелативен съд – Бургас е обсъдил настъпил в хода на процеса факт, а именно, че по силата на ново постановление за възлагане на ЧСИ И. Б., влязло в сила на 02.07.2012 г., процесният имот е възложен на [фирма].
Приел е, че не следва да обсъжда представеното пред него ново постановление за възлагане от 02.02.2012 г., издадено от ЧСИ Б., с което на ищеца е възложен имот пл. № 60 с площ от 10 495 кв. м., който съгласно заповед на кмета на [община] от 1999 г. е образуван от сливането на бивш имот пл. № 60, с площ от 6 595 кв. м., на част от бивш имот пл. № 30 и на бившия имот пл. № 61 с площ от 3900 кв. м., заедно с построените в него едноетажна масивна сграда с обща застроена площ от 1102.5 кв. м., а по сега действащите скици и схеми на АГКК поземлен имот с идентиф. 07079.662.35 по КККР от 2009 г. Изводът е обосновал с това, че възложеният с това постановление имот не е предмет на претенцията по разглеждания от него установителен иск. С този аргумент е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлил установителния вещен иск.
По претенцията за подобренията въззивния съд е приел за установено, че те са извършени от ищеца след въвеждането му в имота на основание постановлението за възлагане от 2007 г., поради което той е имал качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Приел е, че в хода на въззивното производство се е осъществил нов факт, който следва да вземе предвид – това е постановление за възлагане, влязло в сила на 02.07.2012 г., с което на ищецът е възложен процесния имот, в който са направените от него подобрения. Поради възлагането на имота на ищеца ответникът е загубил качеството на собственик на същия имот, поради което претенцията по чл. 72, ал. 1 ЗС е неоснователна.
Поради приетата за неоснователна претенция на ищеца за подобренията въззивният съд е достигнал до извод, че не следва да се произнася по възражението на ответника за прихващане с вземането му за обезщетение за ползване на имота.
За недопустимо е намерено възражението на ищеца да му бъде признато право на задържане върху имота до заплащане стойността на подобренията, които е извършил в него. Аргумент за това е изведен от предвиждането на тази правна възможност като защитно средство на подобрителя срещу отнемане на владението му върху подобрения имот.
С тези съображения е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска на ищеца за присъждане на стойността на подобренията до размер на 121 989 лв. и е отхвърлил тази претенция. Обезсилил е първоинстанционното в частта по искането за признаване право на задържане и е потвърдил същото в частта, с която е отхвърлен установителния иск за собственост.
Допускането до касационна проверка се иска по три въпроса, които са с еднакво съдържание, но формулирани с различни изразни средства. Обобщени са за това допустимо ли е въззивният съд да влошава положението на жалбоподателя като отменя първоинстанционното решение в част, която е благоприятна за него и срещу която не е подавана въззивна жалба. Твърди се да е разрешен от въззивния съд и въпросът за това възможно ли е да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в необжалвана част. Не е посочено на кое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се иска да се допусне касационна проверка.
Въпросите не обуславят основание за допускане на касационна проверка, тъй като не могат да бъдат определени като общо основание за по чл. 280, ал.1 ГПК.
Решението по иска за собственост е било предмет на въззивно обжалване, поради което решението по предявения при условията на евентуалност иск по чл. 72, ал.1 ЗС не е влязло в сила и производството по него е било висящо, тъй като този иск е обусловен от главния иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
Поради това, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която вещния иск е отхвърлен, е дължал произнасяне по иска за подобренията, който е бил предявен като евентуален. В изпълнение на процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът е обсъдил новонастъпилия факт, на който се е позовал въззивника – придобиване правото на собственост върху спорния имот от на основание следващо постановление за възлагане от 02.02.2012 г. и е достигнал до обоснования извод, че имотът, предмет на иска, е част от придобитият имот, което има за последица загубване качеството на собственик върху имота от ответника. С това е обосновал извода си за неоснователност на иска по чл. 72, ал. 1 ЗС. Произнасянето по евентуалния иск, без решението в тази част да е обжалвано от ищеца, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, с което да е влошено положението на въззивника, ищец по исковете, а изпълнение на задължение, възникнало от обжалването на решението по главния иск.
Придобиването на имота от ищеца на основание новоосъществил се факт – ново постановление за възлагане, е ново основание за предявяване на вещен иск в случай на оспорване на придобитото право. Вземането, което ищецът има за стойността на подобренията, които е направил в имота в периода, когато не е бил негов собственик, а носител на това право е бил ответникът, при новонастъпилото обстоятелство – придобиване на вещни права върху имота, той може да претендира на друго основание. След като той е подобрил имота през 2007 г., а през 2012 г. е платил стойността му, която включва и извършените от него подобрения, с това ответникът неоснователно се е обогатил, а в полза на ищеца е възникнало парично вземане, но на друго правно основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от
30.03.2017 г. по гр. д. № 157/2010 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: