О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София, 05.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2090/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност, подадена чрез синдика В. С., против решение № 1673/29.12.2016 г. по в. гр. д. № 1295/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1751/05.05.2016 г. по гр.д № 7964/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е признато за установено по отношение на [фирма] – в несъстоятелност, че З. Д. Д. е собственик на следните движими вещи, включени в масата на несъстоятелността, придобити от нея на основание договори за покупко-продажба от 16.12.2009 г.: 1. Временен павилион с предназначение кафе-аператив № 10 по одобрения генерален план на 23.12.2003 г. от гл. архитект на район „М.“, с площ от 150 кв. м., поставен съгласно разрешение за поставяне на павилион № 24/05.07.2004 г. в поземлен имот 132, [населено място]; 2. Временен павилион с предназначение търговска площ (склад) по същия генерален план, с площ от 300 кв. м., поставен съгласно разрешение за поставяне на павилион № 26/05.07.2004 г. в поземлен имот 132, [населено място]; 3. Временен павилион с предназначение банков офис № 1 по същия генерален план, с площ от 65 кв. м., поставен съгласно разрешение за поставяне на павилион № 27/05.07.2004 г. в поземлен имот 132, [населено място]; 4. Временен павилион, представляващ търговска площ № 5 с предназначение автомивка, по същия генерален план, с площ от 154 кв.м., поставен съгласно разрешение за поставяне на павилион № 25/05.07.2004 г. в поземлен имот 132, [населено място] и са присъдени сторените деловодни разноски.
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост и иска неговата отмяна. Изложени са подробни съображения. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се претендира да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка във връзка с формулирани въпроси.
В срока по чл. 287, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК З. Д. Д. е подала писмен отговор, в който се излага становище за липса на основания за допускане на касационна проверка и се оспорва подадената жалба по същество.
Касационната жалба е подадена на 26.01.2017 г., преди влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) и по арг. от § 74 ПЗР се разглежда по досегашния ред. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по положителен установителен иск за защита правото на собственост на движими вещи, придобити по силата на договори за покупко-продажба от които е видно, че цената по всеки договор е над законоустановения изискуем минимум от 5000 лв., определящ допустимостта на касационното обжалване, поради което настоящият съдебен състав я намира за редовна и процесуално допустима.
В атакуваното решение Окръжен съд – Варна е посочил, че производството е образувано по искова молба на З. Д. Д. срещу [фирма] – в несъстоятелност за установяване правото й на собственост върху гореописаните вещи, представляващи преместваеми обекти – временни павилиони, разположени в поземлен имот в [населено място]. Ищцата се е легитимирала като собственик по силата на договори за покупко-продажба, сключени с ответника на 16.12.2009 г. Владението върху вещите ? било предадено на 07.06.2012 г. Ответното дружество обявило публична продан на движимите вещи и въпреки отправеното уведомление от ищцата, отказало да ги изключи от масата на несъстоятелността. Защитата на ответника се изразява в поддържането на твърдението, че обектите не представляват преместваеми обекти, тъй като не отговарят на изискванията на ЗУТ, както и че продажната цена не била платена. Въззивният съд е кредитирал с доверие приетите съдебно-технически експертизи, взел е предвид и данните от разпита на вещото лице, според които елементите на носещата конструкция и преградите на павилионите могат да бъдат демонтирани и сглобени на друго място, тъй като постройката не е трайно прикрепена към терена. Установил е, че всички конструктивни елементи могат да бъдат демонтирани по ред, обратен на монтажа и да се ползват наново без преработка, при спазване на първоначалания проект. При преценка на приетите по делото писмени доказателства /разрешения за поставяне/ е приел, че обектите са преместваеми съгласно чл. 56-57а ЗУТ. Съобразил е съдържанието на дефинитивната разпоредба на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ и е достигнал до извод, че процесните павилиони представляват „преместваеми обекти“, като по аргумент от § 182 ПЗР на ЗУТ са движими вещи, а не недвижими имоти по чл. 110 ЗС. Във връзка с релевираните възражения от ответника е посочил, че монтирането на конструкцията върху бетонова основа не ? придава свойство на вещ, трайно прикрепена към земята, тъй като основата спомага поставянето, но не изменя характеристиките на вещта. Въззивният съд е посочил, че ответникът не е оспорил платежните документи, обективиращи плащането на цената. В заключение е прието, че движимите вещи – павилиони са придобити от ищцата по силата на сключените договори за покупко-продажба, владеят се от нея от 2012 г. и същите не са собственост на ответното дружество, в резултат на което е потвърдено първоинстанционното решение, с което исковата претенция е уважена.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираните в изложението въпроси: – представлява ли павилионът, поставен на бетонова основа, преместваем обект по смисъла на ЗУТ или същият следва да се счита за трайно прикрепен към земята и на основание чл. 110 ЗС да се счита за недвижима вещ; – отговарят ли на критериите за преместваеми обекти, установени в ЗУТ, павилионите, при които не е възможно преместването им в обемна цялост, а следва да бъдат демонтирани /разделени/ на отделни конструктивни елементи и модули; се отнасят до характеристиките на вещите, предмет на предявените искове. Въззивният съд е достигнал до обосновани изводи при преценка на събраните по делото доказателства и е съобразил относимите законови разпоредби. Подробно е аргументирано, че процесните павилиони не са трайно закрепени към земята вещи, респективно същите не представляват недвижими вещи по смисъла на чл. 110 ЗС и не е необходимо решаващите мотиви да бъдат преповтаряни. Чрез поставените въпроси касаторът се домогва да получи различен отговор относно характера на процесните обекти съобразно защитните му тези, поддържани в предишните инстанции. Така поставени въпросите подлагат на пререшаване изводите на съда по същество на спора и оспорват правилността на решаващите мотиви. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради изложеното следва да бъде направен изводът, че не е повдигнат въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1673 от 29.12.2016 г. по в. гр. д. № 1295/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: