4
гр. д. № 5082/2017. г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 375
София, 11.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5082/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 92 от 20.07.2017 г. по гр. д. № 191/2017 г. на Ямболски окръжен съд е потвърдено решение № 234 от 19.04.2017 г. по гр. д. № 2466/2014 г. постановено във фазата по извършване на делбата, с което в дял на М. Н. А. е поставен недвижим имот в [населено място], обл. Ямбол, представляващ жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 40.60 кв. м. и разгъната застроена площ от 81 кв. м. и прилежащите й постройки – стопанска на площ от 20.25 кв. м., стопанска на площ от 9.70 кв. м. и гараж на площ от 21.00 кв. м., построени в общински имот УПИ VІІІ-19, с площ от 1815 кв. м., в кв. 23 по плана на селото, на стойност 15500.00 лв., както и в частта, с която съделителите Р. Н. В. и Я. Г. В. са осъдени на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплатят на М. А. сумата 819.63 лв. обезщетение за ползване на съсобствената й идеална част от жилищната сграда в [населено място] и 265.20 лв. обезщетение за ползване на гаража в [населено място] за периода от 14.10.2014 г. до 06.06.2014 г. ведно със законната лихва, считана от 06.06.2014 г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Р. и Я. В. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В изложението по чл. 283, ал. 4 ГПК се иска допускане касационно обжалване по разрешеният въпроси: 1 – следва ли съдът да вземе предвид настъпилите в хода на процеса материалноправни промени; 2 -допустимо ли е решението, с което е поставен в дял имот, който не е съсобствен на съделителите; 3- съществено ли е нарушението на закона ако не е присъдена законна лихва по чл. 349, а. 5 ГПК; 4 – могат ли да бъдат уважени искове по чл. 31, ал. 2 ЗС само въз основа на заинтересуван свидетел; 5 – непроизнасянето по искането за възстановяване на надвзета държавна такса води ли до незаконосъобразност на решението.
Ответницата по касация М. А. намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационна проверка в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
С решение от 08.01.2015 г. по гр. д. № 2466/2014 г. Ямболски районен съд изменено с решение 192 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 268/2015 г. на Сливенски окръжен съд е допуснато да се извърши делба на апартамент с идентификатор 87374.541.59.1.1, с площ от 88.40 кв. м., в гр. [населено място], [улица], ведно с прилежащите му мазе и идеални части от общите части между М. А. и дъщеря й Р. В. и съпругът й Я. В. при права 1/6 за М. А., 1/6 за Р. В. и за Р. и Я. В. общо 4/6 при условията на СИО. Допусната е делба и на жилищна сграда, с две стопански постройки и гараж, построени в общински имот УПИ VІІІ-19, с площ от 1815 кв. м., в кв. 23 по плана на селото в [населено място] при права 1/5 ид. ч. за касаторката, 1/5 ид. ч. за Р. В. и 3/5 ид. ч. за Р. и Я. В. в режим на имуществена общност.
С решение от 19.04.2017 г. по гр. д. № 2466/2014 г., постановено в производство по извършване на делбата, Ямболски районен съд е приел, че тя следва да се извърши по способа на чл. 353 ГПК като в дял на Р. и съпругът и Я. В. се постави апартамента в [населено място], а в дял на М. А. да се постави жилищната сграда и обслужващите я стопански постройки и гараж в [населено място]. Осъдил е А. да заплати на В. за уравнение на дяловете им сумата 3355.00 лв.
Уважил е имуществената претенция на М. А. и е присъдил обезщетение за ползването на частта й от имота в [населено място] за периода от връчване на исковата молба на касаторите В. до 06.02.2017 г. като е осъдил касаторите да й заплатят обезщетение за ползване на къщата в размер на 819.63. лв. и за гаража в размер на 265.20 лв.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните пред него части – поставяне в дял на А. на имота в [населено място], вместо присъждане на парично уравнение за делът й и в частта по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Първият въпрос, по който се иска допускане касационна проверка, е основан на това, че в хода на производството по делото пред въззивната инстанция касаторите са прехвърлили притежаваните от тях идеални части от имотът в [населено място] на дъщеря си чрез дарение, обективирано в н. а. № 188 от 27.06.2017 г., т. І, рег. № 3511, д. 154/2017 г. Той не обуславя основание за допускане на касационна проверка, тъй като е разрешен от съда при спазване на процесуалните правила. Съдът е обсъдил новонастъпилия факт. При правилно прилагане на процесуалния закон съдът е приел, че производството по делото следва да продължи между първоначалните страни, като приобретателят ще бъде обвързан от решението независимо дали е встъпил в производството. Постановеното решение е допустимо по съображенията, изложени по предходния въпрос, поради което и вторият процесуален въпрос не обуславя основание за допускане на касационна проверка.
Въпрос № 3 също не може да бъде определен като процесуален въпрос, решен от съда и обосновал решаващите му изводи. Непроизнасянето на съда по задължението за заплащане на законната лихва върху присъдено парично обезщетение е основание за допълване на решението.
Въпрос № 4 също не съставлява съществен процесуален въпрос разрешен от съда. Съдът е обсъдил свидетелските показания, които не са били опровергани с други доказателствени средства. Установеното от свидетеля обстоятелство, че касаторите ползват имота в [населено място] съответства и на заявеното от тях във въззивната жалба, че ползват основно този имот за живеене и го сочат за адрес за връчване на съдебни книжа.
Последният въпрос е неотносим към въззивното решение, тъй като касае процесуално действие, извършено от страната за да подготви въззивното производство като отстрани нередовностите на въззивната жалба.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъде осъдени да заплати на ответницата по касация М. А. направените разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 18.10.2017 г. сключен с адв. К. от АК Бургас, който в частта относно извършеното плащане в брой има характер на разписка, възлизащи на сумата от 500.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 20.07.2017 г. по гр. д. № 191/2017 г. на Ямболски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 234 от 19.04.2017 г. по гр. д. № 2466/2014 г. постановено във фазата по извършване на делбата, с което в дял на М. Н. А. е поставен недвижим имот в [населено място], обл. Ямбол, представляващ жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 40.60 кв. м. и разгъната застроена площ от 81 кв. м. и прилежащите й постройки – стопанска на площ от 20.25 кв. м., стопанска на площ от 9.70 кв. м. и гараж на площ от 21.00 кв. м., построени в общински имот УПИ VІІІ-19, с площ от 1815 кв. м., в кв. 23 по плана на селото, на стойност 15500.00 лв., както и в частта, с която съделителите Р. Н. В. и Я. Г. В. са осъдени на основание чл. 31, ал.2 ЗС да заплатят на М. А. сумата 819.63. лв. обезщетение за ползване на съсобствената й идеална част от жилищната сграда в [населено място] и 265.20 лв. обезщетение за ползване на гаража в [населено място] за периода от 14.10.2014 г. до 06.06.2014 г. ведно със законната лихва считана от 06.06.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Н. В. и Я. Г. В., от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на М. Н. А. представлявана от адв. Г. К., посочен и като съдебен адрес, от [населено място], пл. „Б. Г.” № 4, ап. 10, сумата 500.00 (петстотин) лв. разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: