2
гр. д. № 1177/2018 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 63
София, 03.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1177/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Д. Т. Д.-Р. и Д. Р. са подали частна касационна жалба срещу определение № 2012 от 31.07.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 524/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е допълнено определение № 1093 от 21.04.2017 г., постановено по същото дело в частта за разноските като жалбоподателката и Д. Р. са осъдени да заплатят на К. Р. сумата 200.00 лв., представляваща разноски за частното въззивно производство.
Развити са доводи, че постановеното определение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл без да е направено искане за присъждане на разноски. Твърди се и нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като преди да се произнесе по въпроса за разноските съдът не е открил производство по оспорване автентичността на представения частен документ – договор за правна помощ от 06.03.2017 г., на който е основана претенцията.
Ответникът по жалбата в отговор по нея, подаден в срока по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 263, ал. 1 ГПК, я намира за неоснователна. Поддържа, че искането за присъждане на разноски е заявено в отговора по частната жалба, по която е образувано гр. д. № 524/2017 г. на ВОС и е представен списък за тях. По вторият довод поддържа, че договорът е подписан от представлявания К. Р.. В частта за заплащане на уговореното възнаграждение, договорът има характер на разписка, поради което е без значение, кой е направил плащането по аргумент от чл. 73 ЗЗД, повеляващ че всяко трето лице може да изпълни едно чуждо задължение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирани страни, поради което съдът я намира за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са следните:
Гр. дело № 524/2017 г. на ВОС е образувано по подадена от жалбоподателките частна жалба срещу определение № 12139, постановено в закрито заседание проведено на 09.11.2016 г. проведено по гр. д. № 13894/2010 г. на Варненски районен съд, с което е оставено без уважение искането на Д. Р. да бъде конституирана като главна встъпила в процеса страна на основание чл. 225 ГПК. В подадения отговор по тази жалба от К. Р. чрез процесуалния му представител адв. Ф. Д. е направено искане за присъждане на разноските за това производство в размер на 200.00 лв., определени в минималния размер съгласно Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Към отговора е представен и договор за правна помощ сключен на 06.03.2017 г., в който е посочено уговореното възнаграждение, както и че е платено в брой. Тъй като съдът не се е произнесъл по искането за разноски в постановеното от него определение № 1093 от 21.04.2017 г., К. Р. е подал молба с искане за допълване на определението.
В отговора по това искане жалбоподателките са поддържали, че договорът за правна помощ не е подписан от К. Р., тъй като той не е пребивавал в този период в България. С това обосновават твърдението си, че възнаграждение по договора не е уговорено и платено.
По искането за допълване на определението съдът се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение, като го е уважил. Основателността му е мотивирал с това, че договорът доказва, че е възложена правна услуга, уговорено е възнаграждение за нея и то е платено, като в тази част договорът представлява разписка за извършено плащане.
Поставените процесуални въпроси за допустимостта на определението и валидността на договора за правна помощ не обуславят основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Искане за присъждане на разноски за частното въззивното производство е направено в отговора на частната жалба подадена от К. Р., чрез процесуалния му представител адв. Д. на 06.03.2017 г. (л. 22). При тези данни доводът за недопустимост на определението, като постановено без сезиране на съда с искане за допълване на предходното в частта за разноските, е неоснователен и не обуславя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Не е допуснато процесуално нарушение поради непроизнасяне по доводът за неавтентичност на договора за правна помощ. Адвокат Ф. Д. е упълномощена да представлява ищецът К. Р. до завършване на гр. д. № 13894/2010 г. на Варненски районен съд до приключване на съдебното производство в тази инстанция (пълномощно от 14.09.2014 г.).
Така учреденото процесуално представителство легитимира адвоката и като представител на страната в развилото се частно производство по повод подадена частна жалба срещу определение на съда, постановено по делото. С представения договор за правна помощ се установява, че е уговорено и платено възнаграждение за тази допълнителна правна работа в размер на 200.00 лв. Договорът в частта, за извършено плащане на уговореното възнаграждение има характер на разписка, в какъвто смисъл е приетото в т. 1 от решение № 6 от 06.11.2012 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Задължението за плащане може да бъде изпълнено от трето лице – чл. 73 ЗЗД, поради което дори договорът за правна защита от 6.03.2017 г. да не е подписан от упълномощителя, в частта му, която има характер на разписка, той удостоверява извършено плащане.
Въз основа на горното настоящият съдебен състав на ВКС намира, че обжалваното определение е допустимо и законосъобразно, частната жалба срещу него неоснователна, което е основание то да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2012 от 31.07.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 524/2017 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: