Определение №187 от 13.4.2018 по гр. дело №3399/3399 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5
гр. д. № 3399/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 187

София, 13.04.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3399/2017 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П., срещу решение № 449 от 02.03.2017 г. по гр. д. № 5487/2015 г. на Софийски апелативен съд, ГО, ХІІ с-в. в частта му, с която е призната недействителността на договора за продажба, обективиран в нот. акт № 170 от 07.11.2008 г. на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и е признато за установено по отношение на касатора, че В. Б. е собственик на ап. № 2, намиращ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1. Поддържа се, че решението е недопустимо и неправилно.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се иска допускане на въззивното решение до касационна проверка на основанието по чл. 280, ал.1 т. т. 1 и 3 ГПК, по разрешените процесуални въпроси за изготвяне на доклад по делото, разпределяне на доказателствената тежест и въпросът дали съставлява официален документ удостоверението за наследници, ако при издаването му не е спазен регламентираният ред затова. Твърди се, че те са разрешени при неправилно прилагане на закона и в противоречие със задължителната практика.

Ответниците по касация В. Б. и Н. оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
В. касационен за да се произнесе взе предвид следното:
В. Б. е предявила срещу Н. М., К. Я. и касатора С. П. при условията на обективно и субективно съединяване искове за установяване недействителност на сключения от М., в качеството й на пълномощник на Р. Й. (пълномощно от 30.09.2008 г.), договор от 07.11.2008 г. за продажба на притежавания от нея апартамент № 2, с посочения по-горе административен адрес, на ответника Я.. Предявила е и установителен иск за собственост на имота като придобит по наследяване, по отношение на Я. и ревандикационен иск срещу следващия приобретател, касаторът П., за предаване на владението на имота. По искане на ищцата и на основание чл. 228, ал. 3 ГПК са конституирани като ответници и К. и К. Г., на които П. е продал имота на 22.07.2010 г. (н. а. №42, т. ІІІ, рег. № 5738, н. д. № 393/2010 г.), срещу които са предявени установителен и ревандикационен искове.
С първоинстанционното решение е уважен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД като е прието за установено въз основа на приети по делото почеркови експертизи, че подписът върху пълномощното не е на Й., поради което в полза на упълномощената М. не е възникнала представителна власт за сключване на разпоредителната сделка. От това съдът е намерил, че както упълномощнителната сделка така и разпоредителната са сключени при пълна липса на съгласие, поради което са недействителни, поради което следващите разпоредителни сделки не са породили транслативно действие, тъй като продавачите по тях не са били носители на вещни права върху имота.
По отношение на установителните искове е приел, че ищцата се легитимира като наследник на Й., поради което и собственик на имота по наследяване. Уважил е иска по чл. 108 ЗС само в установителната част по отношение на всички ответници, а по отношение на ответниците К. и К. Г. и в осъдителната му част. Уважил е и претенцията на Г. по чл. 74 ЗС, като е осъдил ищцата да им заплати сумата 4945 лв., представляваща увеличената стойност на имота вследствие на извършените от тях подобрения.

С въззивното решение е прието, че срещу ответницата М. е предявен иск за нищожност на упълномощаването поради липса на воля, изразена от упълномощителя, евентуално иск за унищожаването му. След като е анализирал събраните доказателства и констатациите на приетите почеркови експертизи, съдът е формирал извод, че М. не е разполагала с представителна власт, тъй като пълномощното не е било подписано от упълномощителката Й.. Сключеният от М. договор за покупко-продабжа с Я. не е породил правни действия. Като сключен от лице без представителна власт той е бил в състояние на висяща недействителност. Тъй като не е потвърден от представлявания, той не е породил транслативен ефект.
Сключените след това продажби от 27.01.2009 г. с купувач касаторът П. и на 22.07.2010 г. с купувачите Г., не са транслирани вещни права, тъй като и праводателите по тях не са били носители на такива.
Споделил е изводите на първостепенния съд за основателност на иска за ревандикация на имота по отношение на ответниците Г..
Намерил е за недопустимо решението в частта, с която ищцата Б. е била осъдена на основание чл. 74 ЗС да заплати на Г. стойността, с която се е увеличила тази на имота в резултат на извършените от тях подобрения, тъй като претенцията е заявена с възражение и искане за задържане на имота, а не с предявяване на осъдителен иск.
Въз основа на тези правни изводи е обезсилил решението в частта, с която е уважена претенцията за подобренията по отношение на Г. и е потвърдил решението в останалите му части.
Поставеният процесуален въпрос за нарушаване на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция при изготвяне на доклад по делото и разпределяне на доказателствената тежест касаторът обуславя с това, че съдът не е открил производство по оспорване на представеното удостоверение за наследниците от ищцата.
Този довод въззивният съд е обсъдил в решението и е посочил, че е дал възможност на ответниците, които са оспорили удостоверение № 1551 от 29.07.2009 г., да ангажират доказателства във връзка с оспорването му. По искане на процесуалния представител на касатора е било издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред администрацията на СО р-н „К. село”. Въз основа на това удостоверение общината е издала отново удостоверение за наследниците. От него е установено, че наследодателката Р. Й. е оставила за наследници по закон първи братовчеди (деца от сестрата М. на бащата на Й. – В. Й.) ищцата Б. и брат й В. Б., който е направил отказ от наследство, от което съдът е приел, че ищцата се легитимира като единствен наследник на Й., тъй като делът на отказалия се уголемява нейния. Обсъдил е липсата на доказателства за наследниците на починалия братовчед Г., син на починала сестра К. на майката на наследодателката Й. – В. Й. и е намерил, че тази непълнота на удостоверението е ирелевантна за легитимацията на ищцата, тъй като тя е наследник от ІV степен на родство, а наследниците на починалия първи братовчед по майчина линия Г. биха били в V-та степен на родство с наследодателката Р. Й., които поради наличие на наследник от по-ниска степен на родство на основание чл. 8, ал. 4 ЗН са изключени от наследяване.
Извършените процесуални действия от въззивния съд са в съответствие с предоставените му правомощия. Не се установява да са допуснати нарушения, които биха повлияли на крайния извод на съда, поради което поставеният въпрос не обуславя въведеното основание за допускане на касационна проверка.
Вторият въпрос – съставлява ли официален документ удостоверението за наследници, ако при издаването му не е спазен регламентираният ред затова, не е разрешен от съда в противоречие със задължителната практика. От събраните доказателства по инициатива на касатора се установява, че оспореното удостоверение за наследниците е издадено въз основа на наличните данни в регистрите, водени от СО –Район „К. село”. т. е. при съставянето му са спазени нормативните изисквания за това, регламентирани в ЗГР. Непълнотата на регистъра поради липса на документи във връзка с гражданското състояние на лицата, не опорочава изпълнената процедура по издаването на удостоверението. Въз основа на това не може да се направи извод, че материалната доказателствена сила, с която се ползва удостоверението за наследници, е оборена. Той се ползва с доказателствена сила за удостоверените в него факти докато те не бъдат опровергани или допълнени чрез други доказателствени средства. В този смисъл е и приетото в мотивите на решение № 100 от 02.03.2001 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на ВКС, І – г. о., което се споделя и от настоящия състав. Поставеният въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Този довод съдът правилно е преценил и в контекста на това, че непълнотата на удостоверението относно това дали починалият първият братовчед Г. е оставил наследници е неотносим, поради това, че те не са призовани към наследяване по аргумент от чл. 8, ал. 2 ЗН.
При проверка на въззивното решени не се установи да са налице релевираните основания за допускането му до касация, поради което такава не следва да се допусне.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответницата по касация В. Б. направените разноски за производството, които възлизат на 3000 лв., установени с договор за правна помощ сключен с адв. С. Н., който в частта, в която е отбелязано, че сумата е платена на ръка, представлява разписка за извършеното плащане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 449 от 02.03.2017 г. по гр. д. № 5487/2015 г. Софийски апелативен съд, ГО, ХІІ с-в. в частите му, с които е призната недействителността на договора за продажба, обективиран в нот. акт № 170 от 07.11.2008 г. на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и е признато за установено по отношение на касатора, че В. Б. е собственик на ап. № 2, намиращ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1.
ОСЪЖДА С. С. П., със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 3 чрез адв. В. М. от САК да заплати на В. Н. Б., представлявана от адв. Х. Т., от [населено място], [улица] сумата 3000 (три хиляди) лева, разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top