О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 26.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр.д. № 1744/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 458 от 25.11.2016 г. по в. гр. д. № 746/2016 г. на Окръжен съд – Русе е потвърдено решение № 1012 от 21.07.2016 г. по гр. д. № 593/2016 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен предявеният от М. В. И. против М. Й. Й. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с идентификатор 63427.5.156, съгласно кадастралната карта на [населено място] с площ от 415 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв. м., състояща се от избено помещение под цялата сграда, дневна, кухня, килер, баня-тоалетна, антре, стълбище за избеното помещение и етажите на първия етаж, две спални и антре на втория етаж и за осъждането на ответницата да предаде на ищцата владението на имота. С определение № 319 от 06.12.2017 г. по гр. д. 1744/2017 г. по описа на Върховен касационен съд делото е върнато на първоинстанционния РС-Р. за поправка на допусната oчевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1012/21.07.2016 г. по гр. д. № 593/2016 г. На основание чл. 247 ГПК е постановено решение № 1826 от 15.12.2017 г. по гр. д. 593/2016 г. по описа на РС-Русе. Същото е било предмет на въззивно обжалване и с решение № 150 от 29.03.2018 г. по в. гр. д. № 146/2018 г. по описа на ОС-Русе е отменено, допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1012 от 21.07.2016 г. по гр. д. № 593/2016 г. описа на РС – Русе и е признато за установено по отношение на М. Й. Й., че М. В. И. е собственик на гореописания поземлен имот ведно с построената в него жилищна сграда. Няма данни въззивното решение по чл. 247 ГПК да е обжалвано.
Постъпила е касационна жалба от адв. М. Р. в качеството му на процесуален представител на М. В. Й. против въззивно решение № 458 от 25.11.2016 г. по описа на ОС- Русе. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и се иска неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационна проверка касаторът се позовава на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответната страна по касация – М. Й. Й., чрез адв. П. Н. в подадения писмен отговор е оспорила наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 21.07.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение, което с оглед предмета на предявения иск подлежи на касационна проверка, поради което е допустима.
ОС-Русе се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от М. В. И. против М. Й. Й. ревандикационен иск по отношение на недвижим имот в [населено място], ведно с построената върху него сграда. Съдът е посочил, че ищцата се легитимира като собственик на имота въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 46 от 21.07.2010 г., том III, дело № 428/2010 г. Прехвърлителите ? са придобили правото на собственост по силата на договор за издръжка и гледане, сключен с н. а. 36 от 25.11.1997 г., том X., дело 11506/1997 г., по силата на който се задължили да поемат цялата издръжка и гледане на прехвърлителката М. Д. И. и съпруга ? до края на живота им, като М. Д. И. запазила за себе си и за своя съпруг И. А. И. пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху целия имот. Ответницата по иска е работила заедно с М. Д. И. и двете били близки. След завръщането си от чужбина М. Й. Й. заварила своята близка в окаяно състояние – болна на легло, много възрастна и без храна и лекарства. Ответницата по молба на своята близка проявявала загриженост, помагала ?, пазарувала, плащала сметки, правила ? компания и оставала да пренощува при нея. От събраните по делото писмени доказателства /разписки/ въззивният съд установил и че в известен период родителите на ищцата и продавачи по сключения с нея алеаторен договор, дори заплащали възнаграждение на ответницата за полаганите от нея грижи за М. Д. И..
При тези фактически данни съдът е направил извод, че М. Й. Й. не владее процесния имот без основание. Тя е пребивала в него по настояване на носителката на вещното право на ползване, която е легитимирана както да го упражнява лично, така и да го предоставя на други лица /в този смисъл – решение № 14/20.03.2015 г. по гр. д. № 5426/2014 г. по описа на ВКС, II г.о./
В изложението по чл. 286, ал. 3 ГПК не са формулирани въпроси, които да отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитирани са съдебни актове във връзка с липсата на произнасяне по принадлежността на правото на собственост при предявен ревандикационен иск. Изложени са съображения за тежестта на доказване при иска с правно основание чл. 108 ЗС, както и са разграничени ревнадикационния и негатовния иск.
Позоваването на липсата на установителен диспозитив при произнасянето по ревандикационния иск не обуславя основание за допускане на касационна проверка, предвид отстраняването на допуснатата фактическа грешка с постановеното решение № 1826 от 15.12.2017 г. по гр. д. 593/2016 г. по описа на РС-Русе в производство по чл. 247, ал. 1 ГПК. В останалата част на представеното изложение са възпроизвеждат теоретични постановки относно характера на ревандикационния иск и неговия предмет. Няма формулиран ясен правен въпрос по който се иска допускане на касационна проверка на въззивното решение.
В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка без да се разглежда наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 ГПК, които представляват самостоятелни хипотези, при които се проявява общата предпоставка. От изложеното следва да бъде направен извода, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателката следва да се възложат и сторените от ответната страна по касация съдебни разноски. Съгласно приложения договор за правна помощ, сключен между М. Й. Й. и адв. П. Й. Н., на 21.07.2017 г. е уговорен и заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 2 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 458 от 25.11.2016 г. по в. гр. д. № 746/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА М. В. И., със съдебен адрес адв. М. Р. от [населено място], [улица] да заплати на М. Й. Й., чрез адв. П. Н., от [населено място], [улица] лв. сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лв., разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: