3
гр. д. №1176/2018 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 62
София, 03.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1176/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Д. П. Р. и Д. Т. Д. срещу определение № 1093 от 21.04.2017 г. по в. гр. д. № 524/2017 г. на Варненски окръжен съд, ГО, ІV с-в.
Ответникът по жалбата К. Р. не е подал отговор по нея в срока по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 263, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставено в сила определение № 12139 от 09.11. 2016 г., постановено по гр. д. № 13894/2010 г. на Варненски районен съд в закрито заседание, с което е оставено без уважение искането на Д. Р. да встъпи главно в процеса на основание чл. 225 ГПК.
С потвърденото определение районният съд се е произнесъл по молба от 07.03.2016 г., подадена от Д. Р. с искане да встъпи в процеса на основание чл. 225 ГПК. В подадената от нея искова молбата е заявила, че иска да бъде признато по отношение на К. Р., че със сключения договор, обективиран в нот. акт № 22/1993 г., с праводател техният баща П. Р. наред с продажбата извършена от него в полза на двете му деца К. и Д. на по 1/2 ид. ч. от апартамент в [населено място], [улица] и от офис с площ от 9.90 кв. м. в същата сграда ( преустроено мазе), срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане, е сключен и договор в полза на трето лице – тяхната майка Д. Р., тъй като праводателят е заявил, че запазва правото на ползване върху имотите пожизнено за себе си и съпругата си. Вторият иск е предявен срещу ответницата Д. Р. за предаване владението на 1/8 ид. ч. от същия имот на основание чл. 108 ЗС.
Съдът е констатирал, че производството по гр. д. № 13894/2010 г. на Варненски районен съд е образувано по предявен от К. Р. срещу майка му Д. Р. иск за установяване, че тя не е носител на правото на ползване върху придобитата от него на основание договор за покупко –продажба (н. а. 22 от 1993 г) 1/2 ид. ч. от описаните имоти. Заявените претенции от Д. Р. в молбата за главно встъпване имат различен предмет от предмета на спора.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение като е направил същите констатации и правни изводи.
Допускането до касационна проверка се иска по въпроса задължен ли е въззивният съд да отговори на оплакванията, заявени във въззивната жалба. Този процесуален въпрос не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1 ГПК.
Въззивният съдът е обсъдил доводите на страната, относими за повдигнатия с въззивната жалба процесуален въпрос и е дал отговор на тях, с което е изпълнил задължението си да обсъди релевираните в жалбата доводи.
С подадената молба за встъпване в процеса Д. Р. предявява срещу ищеца едно чуждо право – правото на ползване на Д. Р. върху имота, а предявения срещу Д. Р. иск за ревандикация има предмет различен, от този по първоначалния иск.
С главното встъпване се съединяват за общо разглеждане наред с първоначално предявения иск и исковете, които встъпващия предявява срещу ищеца и ответника, с които той претендира за себе си изцяло или частично същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск.
Обоснован от данните по делото е изводът на първоинстанционния съд, който е потвърден и от въззивния, че не е налице основание за уважаване на искането за главно встъпване в процеса, заявено от Д. Р., тъй като предявените от нея искове са различни по предмет от предмета на първоначалния иск.
Останалите материалноправни въпроси, поставени в изложението към частната касационна жалба, са неотносими към процесуалния въпрос, който е предмет на разгледаната от въззивния съд частна жалба, поради което не е налице основание за обсъждането им в настоящото производство.
При извършената проверка на въззивното определение не се установи да е налице основание за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 1093 от 21.04.2017 г. по в. гр. д. № 524/2017 г. на Варненски окръжен съд, ГО, ІV с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: