5
гр. д. № 50368/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 28
София, 13.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 50368/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 197 от 09.11.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение № 755 от 28.04.2015 г. по гр. д. № 3919/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което Л. Б. Л. е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата 30000 лв., представляваща част от сумата 797 292.86 лв. – получена финансова помощ по договор от 02.10.2007 г., поради неизпълнение на договорното задължение в срок от пет години да използва инвестицията – оранжерия на 15.5 дка в [населено място], Пловдивска област по предназначение, както и обезщетение за забава считано от 12.12.2013 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане; сумата 1000.00 лв., представляваща част от сумата 153 295.50 лв. – обезщетение за забава върху финансовата помощ за периода от 25.12.2012 г. до предявяване на иска; сумата 1320.00 лв. разноски по делото и 1460.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Л. Л. с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Допускането на касационна проверка се мотивира с наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК. Допускане до касационна проверка се иска по въпросите: кога започва да тече тримесечният срок по чл. 25а, ал. 1 от Наредба № 15/2001 г. на МЗГ за плащане на финансова помощ по проект; -1. какво е значението на приетата от ДФЗ заявка за плащане и отбелязването върху нея: „Заявката е пълна. Всички изисквани документи са налице”. – 2. Необходимо ли е при съдебен спор да се представят доказателства, че към приетата заявка са били представени и документите по приложение № 9, съобразно чл. 25, ал. 5 от Наредбата; 3. представлява ли неизпълнение или забавено изпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна помощ ако след приемане на заявката ДФЗ е поискал представяне на други документи извън изискуемите по наредба № 14 от 2001 г. на МЗГ.
Ответникът по касация в отговора, подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
За да уважи частично предявения иск съдът е приел за установено, че между страните е бил сключен на 01.20.2007 г. договор № 3284 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специална предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селскостопанските райони в Република България (САПАРД). На това основание на касатора е била изплатена на 08.07.2009 г. сумата 797 292.86 лв. за извършване на дейности, посочени в бизнес плана – изграждане на 15.5 дка оранжерии по хидропонна технология в [населено място].
При упражнен контрол дали инвестицията се използва целево в продължение на пет години, ДФЗ е констатирал след извършена проверка на място на 25.01.2012 г., че оранжерията не функционира, няма работници, липсват засадени растения. Констатациите са потвърдени и с извършена повторна проверка на 25.04.2012 г.
На 10.05.2012 г. ДФЗ е поканил ответника да представи документи във връзка с извършените проверки. На 30.07.2012 г. касаторът е представил документи и производствен график за 2012-2013 г. На 28.02.2013 г. ДФЗ е извършил отново проверка при която е констатирал, че графикът не се изпълнява и оранжерията не функционира.
ДФЗ е връчил на касатора покана за доброволно изпълнение на 16.04.2013 г., а с исковата молба е направил изявление за разваляне на договора поради неизпълнение.
При така установените факти съдът е намерил за основателен частично предявения иск за възстановяване на предоставената финансова помощ на основание чл. 8.1 от договора и го е уважил в предявения размер.
За неоснователно е намерил възражението за погасяване на вземането на ищеца по давност, обосновано с това, че касаторът е направил заявка за плащане на 11.08.2008 г. и ДФЗ е следвало да извърши плащането в тримесечен срок съгласно чл. 25, ал. 4 от Наредба № 15 от 18.05.2001 г. за условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, т. е. до 11.11.2008 г. Прието е, че след като ДФЗ е изплатил помощта на 08.07.2009 г. от тази датата е започнал да тече петгодишния срок, в който бенефициерът е следвало да изпълнява договора, като използва съоръжението по предназначението му за отглеждане на селскостопанска продукция съгласно бизнес плана към договора.
Също за неоснователно е намерено възражението, че срокът за плащане по чл. 25а, ал.1 от Наредба 15 тече от приемане на заявката за плащане, че тя е била редовна тъй като върху нея е отбелязано, че съдържа необходимите документи. Съдът се е мотивирал с това, че ищецът не е доказал, че към заявката е представил всички документи, по приложение № 9 от Наредба № 15. От представената преписка по изплащане на помощта от ищеца ДФЗ съдът е приел за установено, че на 07.05.2009 г. е попълнено предложение за оторизация на заявката за плащане, в което е отразено, че заявката съответства на общите условия за финансиране; на 02.06.2009 г. са попълнени контролни листове за наличие на документите – общи и специфични за плащане, като е отбелязано че документите са представени; на 30.06.2009 г. е одобрено плащането и на 08.07.2009 г. е изплатена помощта.
Възражението за прихващане на претърпяните от касатора вреди в резултат на късно изплатената помощ също е преценено като неоснователно. Касаторът е поддържал, че в оранжерията след построяването й е отглеждал краставици, а в периода 2010-2011 г. – пъпеши, разходите за които дейности е набавил чрез получени кредити. Поради забавяне на плащането на помощта не е могъл да заплати своевременно вноските по кредитите, от което е претърпял вреди както следва: -82 556 лв., представляващи разликата между договорената помощ от 879 849.00 лв. и изплатената сума от 797 292.86 лв., което счита за неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД; 81537.00 лв., представляваща лихва за забавеното плащане на уговорената помощ от 879 849.00 лв.; – 693 341.00 лв., която сума представлява вложените от касатора лични средства за стартиране на проекта, които е набавил чрез кредити; – сумата 300 000 лв., представляваща стойността на ипотекирани от касатора и продадени имоти за изтегляне на кредита, необходими за финансиране на оранжерията; – 100 000 лв., представляваща наказателни лихви, такси и неустойки, начислени от О. АД, във връзка с необслужвания договор за кредит; – сумата 1 194 000 лв., пропуснати ползи от работата на оранжерията за периода от 01.08.2008 г. до 21.12.2013 г.
Съдът е обосновал извода си с това, че от представената от ищеца ДФЗ преписка за движението да документите по нея е установено, че от касатора е изискано представяне на документи за доказване размера на инвестицията за изграждане на оранжерията и след като такива са били представени на 07.05.2009 г. е било попълнено предложение за плащане, което е направено на 08.07.2009 г., т. е в тримесечния срок по чл. 25а ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 15.
Въз основа на така установените факти е направен извод, че не се установява ищецът с поведението си да не е изпълнил поетото задължение за изплащане на помощта в срок, поради което касаторът не е претърпял посочени вреди, като резултат от неизпълнение от него договорни задължения.
Първият и трети въпроси в изложението – за значението на приетата от ДФЗ заявка за плащане и отбелязването върху нея: „Заявката е пълна. Всички изисквани документи са налице” и въпросът ако след приемане на заявката ДФЗ е поискал представяне на други документи, извън изискуемите по наредба № 15 от 2001 г. на МЗГ, представлява ли това неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за плащане на помощта, не обуславя общо основание за допускане касационна проверка по него.
Съдът е обсъдил представените писмени доказателства в образуваната преписка за изплащане на помощта, които не са оспорени и опровергани от касатора. От тях е установено, че от него са изискани документи за установяване размера на вложените инвестиции и след представянето им са предприети действия по изплащане на помощта. Съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредба № 15 срокът за плащане по ал. 1 не тече през времето за отстраняване за непълнотите или неточностите в представените документи.
Отбелязването, че всички документи са налице, не означава, че в тях няма непълноти или неточности. Такива се установяват след преглеждането на документите, което се извършва в момент различен от този на подаването им. В случая, след като касаторът е изпълнил указанието за представяне на документи за вложената инвестиция, на 07.05.2009 г. ДФЗ е попълнил предложение за оторизация на заявката за плащане. От това следва, че към тази датата всички документи са били налице и в тях не е имало непълноти или неточности. Затова от тази дата е започнал да тече тримесечния срок по чл. 25а, ал.1 от Наредба № 15, в рамките на който е направено и плащането на помощта. Въпросът не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като не е решен в противоречие с разрешението дадено му в решение № 1666 от 11.10.2013 г. по т. д. № 34/2012 г. на СГС. В случая съдът е приел за начален момент на срока по чл. 25а, ал.1 от Наредба 15 датата на подаването на заявлението за плащането, тъй като по делото е било установено, че към него са били представени всички документи и те са съдържали необходимите данни за реализиране на съоръжението. В настоящия случай е установено, че някои подадени документи са били нередовни, тъй като не са съдържали достатъчно сведения за вложените инвестиции за изграждане на съоръжението и от това е направен извод, че тримесечният срок за плащане е започнал да тече след отстраняване на нередовностите им – чл. 25, ал.2 от Наредба № 15.
Вторият въпрос не съставлява разрешен от съда процесуален въпрос. Какви доказателства ще представи страната в подкрепа на направените от нея твърдения и доводи се определя от нея. Това е част от процесуално й поведение в процеса, а не дейност на съда.
В обобщение поставените в изложението въпроси не обуславят основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 8 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация направените от него разноски за касационното производство за правна защита от юрисконсулт – подаване на отговор по касационната жалба. Размерът на възнаграждението определен на основание чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1120.97 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 09.11.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Л. Б. Л., от [населено място], [улица], ет. 2, ап.- 5 да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], [улица] сумата 1120.97 лв. разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: