2
гр. д. № 2146/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 12
София, 11.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2146/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Г. З., Г. Г. З., Е. Г. З., А. И. и Г. И. З., действащи чрез процесуалния им представител адв. Я. В., са подали касационна жалба срещу решение № 2078 от 07.11.2016 г. по гр. д. № 3474/2015 г. на Софийски апелативен съд. С това решение е потвърдено решение № 180 от 15.05.2015 г. по гр. д. № 713/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу С. Р. Д., Ю. Е. Д., Я. П. А., М. Е. К., В. Г. К. , В. Г. Д. и Д. С. Д. искове по чл. 108 ЗС за УПИ І-809 от кв. 21 по РП от 1964 г., съставляващ по действащите КККР имоти с идентификатори 05815.308.16 от 4014 кв. м.; 05815.308.17 от 3368 кв. м. и реална част от имот с идентификатор 05815.308.18 с площ от 1618 кв. м. като неоснователни. Развити са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението.Представено е и изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК с формулирани четири въпроса, по които се иска допускане на касационна проверка.
Ответниците по касация чрез процесуалния им представител адв. В. К., са подали в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, в който поддържат че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка, а по същество на касационната жалба я намират за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
Касаторите, ищци по исковете, са поддържали че се легитимират като собственици на УПИ І-809 от кв. 21 по РП от 1995 г. на [населено място], м. З., от който с влезлите в сила КККР през 2011 г. са образувани три имота, индивидуализирани с посочените по-горе идентификатори. Конкретизирали са, че общата площ на претендирания от тях имот е била 9000 кв. м. Твърдяли са, че са собственици на тези имоти на основание реституция, настъпила по разпореждане на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като са били отнети от наследодателя им Г. И. З. не по установения в закона ред.
От фактическа страна по делото е установено, че през 1933 г. наследодателят им е придобил на основание договор за покупко-продажба (н. а. № 15/12948 г.) ливада, в м. „Червената киселица” с площ от 9000 кв. м., индивидуализирана и със съседи. С приетата пред първоинстанционния съд експертиза, изпълнена от в. л. арх. Г., е установено, че към тази датата е действал регулационен план от 1933 г. за летовище „З.”, в което е попадал и придобития имот. По този план той е попадал в квартали №№ 1 и 2, разделени от задънена улица, за която е бил определен част от терена на същия имот. През 1961 г. е изменена регулацията за целия кв. 1, в който са попадали 2/3 от имота, която част е била заснета с пл. № 809 в кадастралния план от 1964 г. С регулационния план от 1961 г. теренът, попадащ в кв. 1 е бил отреден за пионерски лагер на ГНС Благоевград. Проведена е процедура за отчуждаване на имотите, попадащи в терена, предназначен за лагер. От наследодателя на ищците са били отчуждени 6340 кв. м. Оценката им е била обжалвана от собственика, окончателната е определена с решение по гр. д. № 1770/1961 г. на окръжен съд и е била изплатена по данни от удостоверение от 1961 г. ( л. 126 от гр. д. № 461/2013 г.)
С одобрения регулационен план от 1964 г. за почти целият квартал 21, който е идентичен с бившия кв. 1 е бил отреден парцел І – за пионерски лагер. Той е бил с площ от 15403 кв. м. В обхвата му са попадали дванадесет имота между които имот пл. № 809.
Във въззивното производство са приети три допълнителни технически експертизи, изпълнени от в. л. Г.. С първата е установено, че в плана от 1933 г. имотът на наследодателя не е бил нанесен. Не е бил нанесен и при изменението на плана 1961 г. Има данни за отчуждаване на 6430 кв. м. от местността за пионерски лагер, но поради липса на картен материал вещото лице не е могло да идентифицира имота на плана. Установило е, че по действащия кадастрален и регулационен план от 1964 г. имотът, описан в нот. акт за придобиването му от 1948 г., се идентифицира с имот пл. № 809, за който в разписния списък няма записан собственик, а е отразено, че се отчуждава. През 1993 г. е издадена заповед, с която са коригирани границите на имот пл. № 809 като са описани както следва: от североизток – път, от югоизток – наследници на Н. П., от югозапад – река и от северозапад – улица тупик, като е посочено, че площта е 8165 кв. м., а графично изчислена е 7850 кв. м. По последното изменение на плана върху терена на имот пл. № 809 попадат УПИ І – „За обществено-обслужващи дейности” с площ от 3868 кв. м., УПИ ІІ – „За обществено-обслужващи дейности” с площ от 3208 кв. м. или общо 7036 кв. м. останалата площ попада в улица и площ за озеленяване. В УПИ І е била построена през 1966 г. сграда с предназначение столова, която запазва предназначението си и след преустройството й и преотреждане на парцела за нуждите на профилакториума на ДИП „Завод за полупроводници” [населено място]. Също през 1966 г. в УПИ ІІ са били построени три сгради съответно 1, 2 и 3 с първоначално предназначение за спални, а след реконструирането им са били със статут на жилищни блокове към профилакториума. Този УПИ също е преотреден за нуждите на профилакториума. Данни за това се съдържат и в АДС № 841 от 5.06.1973 г. (л. 10 от гр. д. № 461/2013 г. на Бот. РС).
С втората допълнителна експертиза (л. 104 от гр. д. №3474/2015 г.), изпълнена по поставена от съда по искане на ищците допълнителна задача, вещото лице е извършило геодезическо заснемане на придобития от наследодателя им имот в координатната система от 1950 г. и съвместяването му по действащия кадастрален и регулационен план за м. „З.”, [община], одобрен през 1964 г. Въз основа на това е установено, че площта на заснетия имот е 9026 кв. м. Попадащата от този имот част в УПИ І е 3868 кв. м., а в УПИ ІІ е 3879 кв. м., в УПИ ІІІ попадат 7 кв. м., а в терена отреден за „Озеленяване” попадат 1272 кв. м., което е отразено в изработена комбинирана скица.
Вещото лице не е могло да определи местоположението на завзетата от Държавата неотчуждена по твърдение на ищците площ от 2660 кв. м., поради което не е могло да отговори на въпросите дали върху нея е осъществено застрояване и дали отговаря на изискванията за образуване на парцел.
В третата допълнителна експертиза вещото лице е изработило скица, в която по искане на ищците е нанесло примерен контур на процесния имот и е извършило налагането му върху действащата кадастралната карта. Въз основа на това е установено, че придобитият от наследодателя имот обхваща изцяло имот с идентификатор 05815.308.16, който е с площ от 4014 кв. м., имот с идентификатор 05815.308.17, който е с площ от 3368 кв. м. и част от него попада в имот с идентификатор 05815.308.18, който е с площ от 1602 кв. м. Констатирал е и разминаване между имотите по КККР и действащия регулационен план, от което прави извод, че тези по предходния план не съвпада с тези по КККР. В заключение отново е посочил, че поради липса на графичен материал не може да се установи точно коя част от имота на наследодателя е била отчуждена, не може да посочи местонахождението на останалия неотчужден терен и дали от него съществува свободна площ.
В удостоверение № 7400-810 от 29.1.2002 г. издадено от [община] е посочено, че имот пл. № 809 е идентичен с част от имота на наследодателя по н. акт от 1948 г. Това следва и от отразеното в АДС от 1973 и от 1982 г. В този смисъл е и удостоверение 1057 от 26.03.1964 г. издадено от ИК на ГНС-Ботевград (л. 125 от гр. д. № 461/2013 г. на Бот. РС).
По отношение на ответниците е установено, че през 1999 г. [фирма] в несъстоятелност (бивш завод за полупроводници на когото е бил предоставен имотът и сградите през 1984 г., през 1995 г. е извършено и преотреждане на имота за тези нужди) е продал на [фирма], [населено място] 77361/15056 ид. ч. от парцел І – за Плофилакториум и построения кухненски блок и блок 1 на Профилакториума. Същата година [фирма] е продала на М. К. и В. К. 3550/15056 ид. ч. от парцел І и построената в него сграда – блок 2 от Профилакториума на площ от 200 кв. м. и на В. Г. Д. 3770/ 15056 ид. ч. от парцел І и блок 3 на Профилакториума.
През 2007 г. С. Д. придобива по време на брака си с Ю. Д. при условията на СИО по договор за покупко-продажба с праводател [фирма] УПИ І- за обществени нужди с построените в него сграда – блок 1 на площ от 200 кв. м. Същата година Д. продават на Я. и П. А. 1/2 ид. ч. от описания по-горе имот и построената в него сграда – блок 1. На 14.11.2008 г. е сключен договор за доброволна делба между съсобствениците на бившия имот с площ от 15056 кв. м., който към тази дата е урегулиран в четири имота – УПИ І с площ от 3868 кв. в. и построената в него сграда – кухненски блок със застроена площ от 240 кв. м., който е поставен в дял на С. и Ю. Д.; УПИ ІІ с площ от 3868 кв. м. и построената в него сграда – блок 1 със застроена площ от 200 кв. м., който е поставен в дял на Я. и П. А.; УПИ ІІІ с площ от 3550 кв. м. и построената в него сграда – блок 2, със застроена площ от 200 кв. м., който е поставен в дял на братя М. и В. К. и УПИ VІ, с площ от 3770 кв. м. и построената в него сграда – блок 3, със застроена площ от 200 кв. м. е поставен в дял на В. и Д. Д..
От така установените факти съдът е приел за установено, че имотите, предмет на иска не са реституирани на ищците, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Площта от 6430 кв. м., която участва в УПИ І и УПИ ІІ по регулационния план от 1964 г. е била отчуждена от наследодателя. За да бъде реституирана тази площ е следвало да се проведе процедура за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 4 ЗВСНОИ, ако са били налице предпоставките за това за целия или част от отчуждения терен. Обсъдил е констатациите на първоначалната експертиза, изпълнена от вещото лице Г., с която е установено, че отчужденият имот е бил застроен със сгради и не съществува свободна площ извън застроената и необходимата за обслужване на сградите, от която може да се образува самостоятелен имот.
Допълнително въведените възражения, че мероприятието пионерски лагер не е било реализирано, както и че няма данни след като през 1995 г. имотът да е бил преотреден за Профилакториум да е предаден на „Микроелектроника” съдът не е обсъждал поради това, че те са наведени едва във въззивното производство. По отношение на частта от имота извън отредената за пионерски лагер съдът е приел, че не е установено тя да е била включена в терена, отреден за пионерски лагер, а по-късно за профилакториум, както и да е във владение на ответниците. От това е формирал извод за неоснователност на ревандикационния иск и за тази част от имота.
В изложението към касационната жалба се твърди, че: 1. съдът е направил необоснован извод, че 2260 кв. м. от имота не е индивидулизиран въпреки че целият имот е бил индивидуализиран като имот пл. № 809, който е нанесен с изменението на плана през 1993 г.; 2. твърди се необоснованост на извода за проведено отчуждаване, което се мотивира с липса на доказателства – преписката за отчуждаване и заключението на съвета по Планово изграждане; в т. 3 на изложението се твърди, че съдът не е обсъдил характера на застрояването – дали е било законно след като има издадени книжа за временно строителство; в т. 4 е формулиран процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди събраните писмени доказателства и да изрази становище за това дали са относими.
В първите три точки на изложението не са формулирани правни въпроси, които да са разрешени от съда. Те съставляват твърдение и се отнасят до обосноваността на направените изводи. Те могат да бъдат предмет на обсъждане в производство по чл. 290 ГПК след допускане на касационна проверка, но не съставляват правни въпроси, които да са разрешени от съда и да са формирали решаващите му изводи за да бъдат определени като основания по чл. 280, ал. 1 ГПК при селектиране на въззивното решение за касационна проверка.
Последния процесуално правен въпрос не обуславя основание за допускане на такава, тъй като съдът изчерпателно е анализирал установените факти и въз основа на първоначалната и три допълнителни експертизи е формирал извод, че част от имота е бил отчужден и той не е реституиран, поради това, че по отношение на него не е проведена административната процедура за реституирането му. По отношение на неотчуждената част от имота е формирал изводите си от установеното с техническата експертиза, че поради липса на графични данни не може да се установи точно коя част от имота е била отчуждена и коя е останала неотчуждена, поради което твърдението, че тази останала част е отнета без основание, е намерил за недоказано. Поради невъзможност за определяне на точното местонахождение на тази част от имота и актуалното й състояние за недоказано е прието и твърдението, че тя е във владение на ответниците. Съдът е изпълнил задължението си да анализира установените факти по делото и да обоснове изводите си въз основа на тях, поради което поставеният процесуален въпрос не обуславя общо основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по него.
В изложението не е направено позоваване и не е мотивирано наличието на нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане касационна проверка по него, поради което и въз основа на изложеното по-горе такава не следва да се допусне.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация направените от тях разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 28.04.2017 г., сключен с адв. В. К., възлизащи на сумата 1200.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2078 от 07.11.2016 г. по гр. д. № 3474/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. З., Г. Г. З., Е. Г. З., А. И. и Г. И. З., действащи чрез процесуалния им представител адв. Я. В. от [населено място], [улица], посочен и като съдебен адрес, да заплатят на С. Р. Д., Ю. Е. Д., Я. П. А., М. Г. К., В. Г. К., В. Г. Д. и Д. С. Д., със съдебен адрес адв. В. К., от [населено място], [улица], който е и техен процесуален представител, сумата 1200.00 (хиляда и двеста) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: