5
гр. д. № 4359/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 315
София, 13.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 24 април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4359/2017 год.
Производството е по чл. 288 във вр. с § 74 от ПДР на ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл. 283 ГПК от К. П. К. и Н. Й. К. касационна жалба срещу решение № 249 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 286/2017 г. на Врачански окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 3595/2016 г. на Врачански районен съд и е решен спора по същество като е признато за установено по отношение на касаторите ответниците И. Н. И., К. Х. С., В. Х. А. и В. Х. В., че ищците Е. Н. С. и С. Л. С. са собственици на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 131, т. І, рег. № 305, по н. д. № 9/2006 г. на поземлен имот: ливада, с площ от 8.714 дка, 8-ма категория, в м. С., в землището на [населено място], представляващ имот № 006005, по картата на землището. Поддържа се довод за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението към касационната жалба се иска допускане касационна проверка на решението по разрешените в него въпроси: владелец или държател е лицето, което не е било допуснато в имота със съгласието на собствениците, но по-късно, след завладяването му, е сключило договори за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД; каква е същността на договорите за продажба на наследство, включващи в предмета си бивши земеделски земи, които подлежат на възстановяване и изхождайки от тази същност може ли сключването на такъв договор след датата на завладяване на имота, да се приеме за индиция относно отсъствието на субективния елемент на владението у лицето, упражняващо фактическа власт. Твърди се, че те обуславят основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниците по касация Е. и С. С. намират, че не са налице въведените основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение, а по същество на жалбата я считат за неоснователна. Претендират да им се присъдят разноските за това производство.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 310 от 14.10.1996 г. по преписка № 8442 от 27.02.1992 г. на наследниците на В. Х. С., починал през 1970 г., са възстановени два имота в стари реални граници: – ливада с площ от 8.614 дка, 8-ма категория, в м. „С.” в землището на [населено място], съставляваща имот № 006005 по картата на землището и ливада с площ от 2.824 кв. м. в същата местност и землище, съставляваща имот № 050045 по картата на землището.
На 25.01.2006 г. наследниците на правоимащия В. С. – И. Н. И., К. Х. С. В. Х. А. и В. Х. А. са сключили договор за покупко-продажба с ищеца Е. С., за ливадата с площ от 8.614 кв. м., за който е съставен посочения по-горе нотариален акт. Към датата на придобиване на имота С. е бил в брак със С. К.-С..
През 2016 г. при предприети действия в ОСЗГ за снабдяване със скица на имота, са узнали, че той е записан на името на К. П. К., въз основа на представен от него констативен нот. акт за собственост.
Ответникът К. и ответницата Н. К., съпруга, са твърдяли, че са владяли имота от 2000 г., а през 2014 г. – 21.03. са сключили със лицата, на които е бил възстановен, договори за продажба на дяловете им от наследство на В. С..
Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на ищците, които са твърдяли, че те са ходели един път месечно в имота, понякога са преспивали на палатка в него. Дал е вяра на свидетелите на ответника К., които са установили, че работят за ответника, който отглежда коне и от около 2000 г. косят тревата от имота през месеците юни, юли и август, а през зимата оставят коне в имота и там им дават сено. Преценил е тези показания и във връзка с дадените от брата на К. – И. К., който е обяснил, че му известно брат му да отглежда коне в този имот, че до месец май в него се пускат на паша, а след това се преместват в друг имот, а в спорния косят тревата за сено. Известно му е това, че брат му е купил имота от наследниците една от които е И. И.. Поради съвпадане на сведенията дадени от свидетелите на ответника, съдът е приел, че действително К. е упражнявал фактическа власт върху имота, но е имал качеството на държател, тъй като само се е ползвал от него. След като през 2014 г. е сключил със съсобствениците на имота договори за продажба на наследство, тъй не е имал намерение да го владее за себе си и не е демонстрирал това по отношение на тях, а също и не се е позовал на този придобивен способ.
Формираният правен извод е за това, че ищците се легитимират като собственици на имота на основание договор за покупко-продажба. Ответникът К. не е придобил вещни права върху имота на основание договорите за продажба на наследство, тъй като към датата на сключването им спорния имот не е бил в патримониума на наследниците. Не е придобил вещни права и на оригинерното основание давностно владение, тъй като до 2014 г. е бил само държател на имота, т. е. не е осъществен субективния състав на придобивния способ по чл. 79, ал.1 ЗС.
Първият въпрос за това владелец или държател е лицето, което не е било допуснато в имота, но след като го е завладял е сключил договори за продажба на наследство, не обуславя основание за допускане на касационна проверка. Обосновано и при правилно прилагане на закона съдът е приел, че намерението за придобиване на имота касаторът К. е демонстрирал едва със сключването на договорите за продажба на наследство. Този акт сочи и на това, че той няма субективното отношение като собственик на имота, който е използвал.
Вторият въпрос не е разрешаван от съда. Той е некоректно зададен, поради това, че процедурата по възстановяване на земеделският имот е била завършена към 1998 г., а упражняване на фактическа власт е започнало през 2000 г. към който момент имотът е бил съсобствен между наследниците на В. С., докато те са се разпоредили с него през 2006 г. в полза на ищците по иска. Неотносими са представените решения № 45 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 843/2010 г. на ВКС , ІІ г. о.; Решение от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ВКС, І г. о., в които е разглеждан въпросът за приложението на чл. 90а ЗН, тъй като решенията си постановени в хипотези, в които договорите за продажба на наследство са били сключени преди да е завършена процедурата по възстановяване на земеделски земи и не са относими към разгледаната от въззивния съд.
В решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342/29011 г. състав на ВКС, ІІ г. о. е приел, че презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение при упражняване на фактическа власт върху чужд имот при липса на правно основание (т. нар. завладяване). В този случай владелецът не е необходимо да демонстрира промяна в намерението си да владее имота за себе си. Този правен извод не е относим към разрешения от съда правен въпрос в обжалваното въззивно решение, който е за това, че след като лицето, което е упражнявало в различни периоди на годината владение върху даден имот, е сключило договор за продажба на наследство с лицата, на които той е бил собствен, след земеделска реституция, у това лице не е било формирано намерение да владее имота за себе си.
С акта на сключването на договорите за покупко-продажба на наследствени права, включващи и имота, предмет на иска, купувачът К. е демонстрирал, че не се считат за собственик на имота, поради завладяването му и упражняване на владение за себе си в предвидения от закона срок, а е със съзнанието, че имотът е собствен на реституираните собственици.
Съобразно изложеното не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. Посоченото основание по т. 3 на нормата, е формално. За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материалноправен или процесуалноправен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза. В изложението на касационната жалба липсва формулиране на въпрос, който обуславя това основание и не са изложени мотиви, поради което съдът не дължи произнасяне по това основание.
Искането на ответниците по касация Е. и С. С. за присъждане на разноски е неоснователно и ще бъде оставено без уважение.
На основание чл. 78 ГПК подлежат на заплащане направените разноски. Ответниците в производството са заявили искане за присъждане на разноски в подадения отговор на касационната жалба. Към отговора са представили списък на разноските, но не са представили доказателство, че посочената сума от 500.00 лв. е уговорена и платена за правна защита и съдействие за касационното производство, поради което искането им е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 249 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 286/2017 г. на Врачански окръжен съд.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски заявено от ответниците по касация Е. С. и С. К.-С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: