Гр. д. № 2538/2016 г. на ВКС, І г. о.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр. София, 07.10.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 2538/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. А., подадена чрез пълномощника му адв. М. П., против решение № 1620/22.03.2016 г. по гр. д. № 28/2016 г. по описа на ОС-Благоевград, с което е отменено решение № 5385/13.11.2015 г., постановено по гр.д. № 906/2014 г. на РС- Разлог, с което е отхвърлен предявения от Д. М. А. срещу М. М. А. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и направено искане по чл. 537, ал. 2 ГПК и с обжалваното решение е възстановена запазената част на Д. М. А. от наследството на майка им С. А. А., като е намалено дарението на 4/6 ид. ч. от двуетажна масивна къща със застроена площ от 63 кв.м. и Р. от 411 кв.м., построена в западната половина на общинския УПИ-VIII в кв. 20 по плана на [населено място], с размера на запазената й част в размер на 1/3 от 4/6 ид.ч.
Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния закон, противоречие на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, без да формулира конкретни въпроси.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация, в който се излагат съображения, че подадената жалбата не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира разноски.
При проверка за допустимостта на касационната жалба ВКС, І г. о., в настоящия си състав констатира следното:
Срещу касатора М. М. А. е предявен от сестра му Д. М. А. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарение и възстановяване на запазената й част от дарените му от майка им С. А. А. 4/6 ид. ч. от двуетажна къща, построена в [населено място]. Данъчна оценка на имота, по отношение на който се иска намаляване на дарственото разпореждане, е 12 791, 80 лв., а на 1/3 ид.ч. от процесните 4/6 ид.ч. от него, до какъвто размер се претендира, че е запазената част на ищцата е 3 197, 75 лв. Тази е сума, посочена от ищцата като цената на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и спрямо нея е изчислена и заплатена дължимата държавна такса. Касационната жалба, обаче, е подадена на 27.04.2016 г., съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в редакцията му от ДВ бр. 50 от 2015 г. в сила от 07.07.2015 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. Доколкото предявеният иск е за възстановяване на запазена част от наследство, а наследяването е придобивно основание на правото на собственост, то искът е за защита на вещно право. Следователно размера на цената му е без значение и касационната жалба срещу въззивното решение е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, носител на интереса да обжалва и подлежи на разглеждане.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение, съдът взе предвид следното:
Окръжен съд – Благоевград е приел, че в случай, че подареното имущество, от което се иска възстановяване на запазена част, е единствено наследство не се налага формиране на наследствена маса по смисъла на чл. 31 ЗН, тъй като липсват свободни имущества от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН да могат да получат онова, което представлява тяхна запазена част от наследството. Възстановяването се извършва по чл. 28 или чл. 29 ЗН, определящи размера на запазената част в обикновена дроб като не се прилага чл. 36 ЗН, тъй като с възстановяването на запазената част чрез намаляване на дарението със съответната дробна част автоматично се възстановява съсобствения и сънаследствения статут на имота и той подлежи на делба. При тези съображения и с приложението на посочените разпоредби съдът е достигнал до извод, че запазената част на Д. М. А. от наследството на майка й С. А. З., представляващо 4/6 ид.ч. от двуетажна къща, построена в [населено място], е 1/3 ид.ч. от него / 4/18 ид. ч. или 2/9 ид. ч./. Възстановил е запазената на дъщерята – ищцата Д. М. А. и отменил е дарението на притежаваните от майката 4/6 ид. ч. от къщата, направено в полза на сина й ответника – М. М. А., до размера на запазената част на дъщерята от 1/3 ид. ч. от 4/6 ид. ч. от недвижимия имот.
Не са налице основания за допускане касационна проверка на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът въобще не е формулирал въпрос, който да обуслови наличието на общо основание по смисъла на посочената разпоредба. В изложението дори не се съдържат въпроси, а единствено съждения, във връзка с които са посочени законоустановените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на възприетото в т. 4 на ТР № 3/2013г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. Същото обаче е изцяло неотносимо, доколкото ищцата е законен наследник на дарителката и не е необходимо да приема по опис наследството. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Освен че са изложени съображения, които имат характер на оплаквания за процесуални нарушения, свързани с разпределянето на доказателствената тежест по предявения иск, не са посочени и никакви съдебни актове, представляващи противоречива съдебна практика на съдилищата. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че изводите на въззивния съд са съобразени с трайната и последователна практика на ВКС, цитирана включително и в обжалваното решение, а именно, че след като наследството включва само дарения недвижим имот, то извършеното дарение се приравнява на разпореждане с цялото имущество. Ответникът е този, който има интерес да установи, че няма накърняване на запазената част, като докаже, че в наследството е имало и друго свободно имущество, от което предявилият иска по чл. 30, ал. 1 ЗН наследник може да попълни запазената си част. След като тежестта на доказване на твърдението, че запазената част на ищеца не е накърнена по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК е на ответника по предявения иск, той трябва не само да установи, че наследодателят е оставил и друго имущество, но и че стойността му е достатъчна да покрие запазената част на ищеца. В тази връзка следва да се коментира и липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът се позовава на него на идентични мотиви. Твърдението, че е подаден отговор на исковата молба, който не е администриран от първоинстанционния съд, е наведено едва в касационното производство, то е оплакване за процесуално нарушение и само по себе си би било предмет на разглеждане едва при произнасяне по касационната жалба по същество. След като не е подаден отговор видно от данните по делото, независимо от техническите грешки, съдържащи се в определение № 497/30.01.2015 г. по гр.д. № 906/2014 г. по описа на РС – Разлог, то за съдът не съществува задължение за разпределяне на доказателствена тежест по отношение на невъведени възражения. Отделно изясняването на смисъла на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не обуславя наличие на основание за допускане до касационно обжалвано, касаторът вместо това е следвало във връзка с формулиран от него въпрос да обоснове защо той е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ето защо подадената жалба не следва да бъде допускана до касационна проверка.
При този изход на касационното производство ответникът по касация има право на присъждане на разноските за него на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Приложен е договор за правна помощ, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и е отразено, че същото е изплатено в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1620/22.03.2016 г. по гр.д. № 28/2016 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА М. М. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. М. А. с ЕГН [ЕГН] сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: