О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 04.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3242/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. П. С., приподписана от адв. Св. Й., против определение № 14133/29.05.2017 г. по ч. гр. д № 4536/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 28063/07.02.2017 г. по гр. д № 56960/2016 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата й молба и производството по делото е прекратено.
Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. В изложението на основанията за допускане до касационна проверка се заявява, че въпросът дали допустимостта на иска зависи от това ответникът да претендира собствени права върху имота или да оспорва правото на ищеца по друг начин е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Цитират се съдебни актове на ВКС.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Столична община.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу определение, което е годен предмет на касационна проверка, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. П. С. против Столична община, с която е предявена претенция за установяване със сила на пресъдено нещо спрямо ответника, че ищцата на основание давностно владение е собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.1940.1015, находящ се в [населено място]. От твърденията, наведени в исковата молба и постъпилия писмен отговор, въззивният съд е приел, че не е обоснован правен интерес от търсената защита. Посочил е, че не се съдържат твърдения за осъществено от Столична община поведение, което да е от естеството да застраши заявеното от ищцата право на собственост. Доводът, че Столична община отказва да завери молбата-декларация за признаване правото на собственост върху недвижимия имот въз основа на обстоятелствена проверка поради неизпълнени от Р. П. указания за представяне на документи, необходими за индивидуализиране на недвижимата вещ, не обоснова наличието на правен спор между страните относно собствеността на имота, а се отнася до административноправни отношения между тях. С тези мотиви Софийски градски съд е потвърдил извода на Софийски районен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение и е установено наличие на някоя от предвидените специални предпоставки, а именно – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставеният въпрос се отнася до допустимостта на производството по предявен установителен иск за собственост. Съдилищата от предходните инстанции еднозначно са посочили, че от твърденията на ищцовата страна, както и от възраженията на ответника в отговора на исковата молба не може да се направи извод за наличието на спор между страните по отношение на собствеността на процесния имот. Отказът да се издаде исканата молба представлява отказ от издаване на административен акт, с който се реализират административноправни отношения между страните. Тези изводи са обусловили и крайното разрешение за липса на гражданскоправен спор, респективно липса на интерес от търсената защита пред гражданскоправния съд. По делото липсват данни ответникът да претендира собствени права върху имота или да оспорва правото на ищеца, а правният интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства, поради което и поставеният въпрос не е бил разрешаван. Ето защо той не може да послужи като общо основание за допускане на касационна проверка.
В цитираното и приложено от касатора тълкувателно решение № 8/2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС се дава задължително тълкуване по правните въпроси относно интереса от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и воденето на установителен иск за собственост, в случай, че е налице възможност за предявяване на осъдителен, които не са релевантни към настоящото производство. Цитираната казуална практика на ВКС също засяга различни фактически и правни хипотези.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14133 от 29.05.2017 г. по ч. гр. д. № 4536/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: