О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 408
София, 04.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 169/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е подала касационна жалба срещу решение № ІІ-59 от 19.08.2016 по в. гр. д. № 590/2016 г. на Бургаски окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 504/2014 г. на Несебърски районен съд, е решен спора като е отхвърлен предявения от касатора срещу Л. В. Д., заместен в хода на процеса от наследниците му В. Л. Д. и Й. Л. М., Б. В. Г., П. Д. Я. и Д. Д. С. установителен иск за собственост на недвижим имот – дворно място- бивша нива с площ от 3300 кв. м., съставляваща имот пл. № 526 в парцел 526, в кв. 33 по кадастралния план на [населено място] от 1988 г., заснет с идентификатор 61056.501.420 по кадастралната карта от 2008 г. на населеното място, с площ от 2976.00 кв. м.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 – 3 ГПК , като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по прилагането на § 7 от ПЗР ЗМСМА в противоречие с практиката на ВКС и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на І г. о. на ВКС за да се произнесе взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че през 1958 г. ИК на ОНС Б. с решение по протокол №1 от 12.09.1958 г. е взело решение за определяне на терени за устройство на пионерски лагери на Х., С. и П. окръзи и е постановено да се извърши отчуждаването им. С решение по протокол № 28 от 25.11.1958 г. ИК на ОНС Стара З. е одобрил отредения терен в землището на [населено място], [община], за поморийски пионерски лагер на море и да се заплати обезщетение на ТКЗС [населено място] за отчуждения имот. През 1963 г. е одобрен и регулационен план на [населено място]. По делото е установено, че към момента на отчуждаването земята тя е била със статут на земеделска и включена в ТКЗС, поради което на него е била изплатена стойността на отчуждената земя. През 1972 г. е бил съставен акт за държавна собственост № 1533 от 23.11.1972 г. за построените сгради с предназначение пионерски лагери, като в акта е отбелязано, че имотът е предоставен за ползване на ГОНС-К.. Теренът, върху който са построени лагерите, след отчуждаването му е станал собственост на държавата. Такъв е бил правният му статут при влизане в сила на Конституцията от 1991 г. и на Закона за местното самоуправление и местна администрация. Съдът е приел, че след влизане в сила на ЗМСМА по разпореждане на закона – § 7, т. 6 имотът е станал общинска собственост на [община], на територията на която се е намирал.
Установено е, че имотът, предмет на иска, е бил част от имот пл. № 408 по кадастралния план на [населено място], отреден за пионерски лагер. Този имот е бил нанесен с № 526 в кадастралния план от 1931 г. С този имот е бил оземлен В. Д., а по късно е внесен в ТКЗС. След влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е заявен за възстановяване и възстановен с решение на ОСЗ –Н. от 1993 г. С решение от 27.12.1995 г. постановено по гр. д. № 55/1995 г. Несебърски районен съд е отхвърлил иска на наследниците на Д. – Л. Д. и Б. В. предявен срещу [община] за предаване владението на имота и събаряне на съществуващите в него сгради. Искът е намерен за неоснователен поради това, че не са били налице предпоставките за възстановяване на имота, поради извършено върху него мероприятие, което съставлява ограничение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, а правоимащите лица имат право на обезщетение. Решението е потвърдено с решение от 17.03.1997 г., постановено по гр. д. № 1853/1996 г. Окръжен съд Бургас.
Въпреки постановеното решение по предявения ревандикационен иск, с което е отречено наследниците на В. Д. да се легитимират като собственици на имота на основание земеделска реституция, на 27.04.1999 г. те са се снабдили с констативен нот. акт за собственост на имота, след което през 2002 г. Л. Д. и Б. В. са го продали на П. Д. Я., а през 2003 г. той го е продал на Д. Д. С. за което е съставен на 27.10.2003 г. н. а. № 53, т. VІІ, рег. № 5021, по н. д. № 1155/2003 г.
С така извършените действия от наследниците на Д. – снабдяване с констативен нот. акт за собственост на имота и разпореждането с него, ищецът [община] е обусловила правния си интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост срещу тях и следващите приобретатели на имота П. Я. и Д. С.. Легитимацията на собственик обосновава с позоваване на закона – § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА. Счита, че по разпореждане на закона, тъй като имотът е част от терена, отчужден за задоволяване на нужди за отдих на част от населението на тази община, е преминал в собственост на общината, за чиито нужди е отчужден.
Въз основа на така установените факти съдът е намерил за неоснователно твърдението на [община], че след като имотът е отчужден за задоволяване на курортни нужди на тази община по разпореждане на закона – § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА е станал собственост на [община].
При отделяне на общинската от държавната собственост ЗМСМА е определил кои имоти на територията на общината с оглед предназначението им с влизане в сила на закона преминават в собственост на общината. Разпределянето е извършено на териториален принцип. Имотът в [населено място], предмет на иска, е извън територията на [община], поради което не попада в предметния обхват на посочената разпоредба на ЗМСМА.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешения от съда въпрос: налице ли са предпоставките на § 7, ал. 1 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА за трансформиране на държавната собственост в общинска в случаите, когато недвижим имот е предоставен за стопанисване и управление на община за задоволяване на нуждите от здравни и спортни потребности на деца от същата община, независимо от географското положение на имота. Поддържа се, че той обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК тъй като се решава противоречиво от съдилищата.
В останалите въпроси се иска допускане на касационна проверка, като се твърди, че съдът се е произнесъл по това дали характеристиката „местно значение”, употребено в § 7, ал. 1 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, се отнася само за обект от общинската инфраструктура, предназначени за административните потребности на общината и не засяга имотите, ползвани за здравно, курортно и др. обслужване; налице ли са законовите предпоставки недвижим имот, върху който е реализирано мероприятие и има здравно и курортно предназначение, да се счита за обект с местно значение; при прилагането на кои разпоредби на ЗМСМА географското положение на дадена община е релевантен факт спрямо претендираното право на собственост.
Въпросите са разрешени при правилно прилагане на закона и в съответствие с формираната задължителна практика, поради което не обуславят основание за допускане на касационна проверка.
Общината е основна обособена административно-териториална единици. Тя е субект на властнически правоотношения. Като местна социално-икономическа общност е обявена от чл. 136, ал. 3 от Конституцията (К) за юридическо лице, а чл. 143 от К я признава за носител на правото на общинска собственост и тя е носител на правото на общинска собственост върху земите, включени в територията й. Като правен субект няма законова пречка да е носител на правото на собственост на земя или друг недвижим имот, които се намират на територията на друга община. Основанията за придобиване на вещни права са изчерпателно изброени в чл. 6, ал. 2 ЗС – редакция ДВ бр. 77/1991 г. ЗОбС.
До изменението на чл. 14 от Конституцията от 1971 г. ( ДВ бр. 94/1990 г.) общинската собственост не е позната като вид право на собственост. След въвеждането й като вид право на собственост се създава правна уредба на общинската собственост с изменението на чл. 6, ал. 2 ЗС – редакция ДВ бр. 77/1991 г. и приемането на ЗМСМА. Определянето на обектите на това право на собственост е извършено с § 7 от ПЗР ЗМСМА от 1991 г., в който са посочени обектите, които с влизането в сила на закона, стават общинска собственост. При обособяване на общинската собственост от държавната законодателят е използвал два критерия, които е следвало да са налице при условията на кумулативност: – обектите да са от общинската инфраструктура с местно значение и на следващо място да имат някое от предназначенията, изброени в т.т. 1-7 на ал. 1 на нормата.
Процедурата по отчуждаването на земите, предназначени за пионерски лагери, е извършена по реда на чл. 55 а ЗПИНП. Този ред е предвиждал възможност за завземане на терена преди заплащане на обезщетението, поради което отчуждаването е настъпило със влизане в сила на заповедта за отчуждаване. Съгласно чл. 55, ал. 3 ЗПИНМ отчуждените имоти са ставали държавна собственост.
След анализ на нормативна уредба, действалата към датата на отчуждаване на имота и тази, с която е регламентирана общинската собственост, е направен обоснован извод, че ищецът не се легитимира като собственик на терена, върху който е построен пионерския лагер по разпореждане на закона – § 7 ЗМСМА. В предметния обхват на нормата не попада критерия за диференциране на общински имоти от държавните – предназначени за курортни нужди, в случая пионерските лагери.
Некоректно е позоваването на решение № 232 от 23.11.2012 г., по гр. д. № 154/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., С него е разрешен въпросът дали имот, отреден
за почивна станция, е останал държавна собственост или с влизане в сила на ЗСММА е станал общинска собственост. Не е разрешаван вещен спор между общини. Неотносимо е и решение № 900 от 17.12.2009 г., по гр. д. № 715/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е разрешен спор между община и Държавата по приложението на § 42 от ПЗР на ЗС и дали на това основание теренът е останал държавен или е със статут на общински. Останалите приложени решение не са постановени в производство по чл. 290 ГПК, поради което не съставляват задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При извършената проверка на въззивното решение не се установи да е налице посоченото по-горе основание. Позоваването на т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е направено формално, без да са изложени мотиви за обосноваване наличието им, което е основание да не се допусне касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-59 от 19.08.2016 по в. гр. д. № 590/2016 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: