5
гр. д. № 4701/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 308
София, 25.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4701/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 260 от 27.06.2016 по гр. д. № 289/2016 г. Великотърновски окръжен съд е отменил решение № 149 от 25.02.2016 г. по гр. д. № 2059/2015 г. на Великотърновски районен съд и е постановил друго по съществото на спора, с което е отхвърлил предявения от Х. И. Х., И. Х. И. и К. Х. И. срещу Н. С. Р. и Р. М. П. ревандикационен иск за предаване на владението на част от УПИ ХІІІ-424 в кв. 328 по плана на [населено място] от 1982 г., оцветена в син цвят и заключена между точките 1, 2, 3 и 4 на скица приложение № 3 от съдебно техническата експертиза, която подписана от съда е неразделна част от решението.
Недоволни от въззивното решение са останали ищците по иска и в срока по чл. 283 ГПК са подали касационна жалба срещу него.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска по разрешени от съда процесуални въпроси: – допустимо ли е без наличието на преки доказателства да се обсъждат факти и обстоятелства, които не са били предмет на обсъждане от първата инстанция; – допустимо ли у въззивният съд да постанови решението си без да съобрази становището на ответниците по въззивната жалба за неправилност на решението на районния съд; допустимо ли е да се обсъждат евентуални пропуски в регулационния план, който е отменен, поради влизане в сила на нов регулационен план, по провеждането (прилагането) на който е предявен иск по чл. 108 ЗС. В изложението не е посочено на кое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се иска допускане на касационна проверка.
Ответниците по касация намират, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението поради липса на посочване и мотивиране на конкретни основания за това. Считат за неоснователна касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна е установено, че касаторите се легитимират като собственици на УПИ ХІІ-424,425, 426 в кв. 38 по плана на [населено място] на основание договор за покупко-продажба сключен през 1983 г. от касатора Х. Х. по реда на чл. 15 ЗСГ и на основание наследствено правоприемство за него и останалите касаторите, след смъртта на наследодателката им Р. Х., съпруга и майка, починала през 2008 г. Ответниците се легитимират като собственици на съседния от запад УПИ ХІІІ-424 в кв. 38 по плана на същото населено място.
Касаторите, ищци по иска, обуславят правния си интерес с установеното при извършено трасиране, означаване и координиране границата между имота на ответниците УПИ ХІІІ-424 и имота на ищците, при което трасиране считат, че е установено, че придадената част от имота на ответниците, за която са били уредени регулационните сметки през 1986 г., не е включена в техния имот и към датата на предявяване на иска е част от имота на ответниците.
От представения нот. акт № 179, т. ІІІ, по н. д. № 1286/83 г. се установява, че при съставянето му след определяне на Х. И. Х. за купувач на УПИ ХІІ-424, 425 и 426, придобитият имот чрез покупко-продажба чрез ОНС по реда на ЗСГ, е представлявал дворно място с площ от 660 кв. м., включващо част от дворище пл. № 425 и 426 в кв. 38 с площ от 260 кв. м. и част от дворище пл. № 424 в кв. 38 с площ от 360 кв. м., с построените в него стопански сгради и трайни насаждения, за които маломерни имоти е отреден парцел ХІІ-424, 425 и 426 в кв. 38 по плана на града от 1982 г.. Съгласно записаното в акта парцелът е бил с частично неуредени сметки за придаващите се към него място от парцел ХІІІ-424 около 160 кв. м. и др. Тази площ е предмет на спора, поради това, че касаторите твърдят, че въпреки заплащането й, не е била включена към техния имот..
По делото е представена декларация, от 18.04.1986 г. от която се установява, че М. Р., наследодател на ответниците по иска, е получил сумата 512.00 лв. от Х. И. Х., която представлява стойността на придаваемото място от имот пл. № 424 към парцел ХІІ кв. 38 по плана на [населено място]. Декларацията е подписана от Р. и Х., като подписите им са нотариално заверени.
С приета техническа експертиза е установено, че спорната площ не е придадена част от парцела на ответниците към този на ищците, а че за 360 кв. м. от имот пл. № 424, заедно с части от съседните имоти пл. №№ 425 и 426 е отреден един парцел ХІІ в кв. 38 с регулационния план от 1967 г. С тази регулация частите от имотите са урегулирани в общ (съсобствен) парцел, който е бил продаден от съсобствениците (имената им са посочени в нот. акт) чрез общината по реда на ЗСГ на определения купувач Х. Х.. Установено е и това, че тази част от имот пл. № 424 не попада в имота на ответниците.
Вещото лице е установило, че ответниците са закупили съседния имот ХІІІ-424 през 1970 г. и в периода до 1982 г. са го застроили с построили жилищна сграда. Разстоянието между сградата и вътрешната регулационна линия с имота на ищците е определено съобразно действалия регулационен план от 1967 г. на 3.00 м. По определената с него вътрешна регулационна линия е поставена и оградата, която вещото лице намира при оглед на място.
Установило е и това, че регулационния план от 1982 г. е изработен въз основа на кадастралния план от 1967 г., който не отразява действителното положение на границите на имотите към датата на изработването му. Към тази дата в имота на ответниците е съществувала построен след 1970 г. жилищна сграда, както и материализирана ограда между двата имота по линията между т. т. 3, 2 и 5, начертана на скицата към заключението с оранжев цвят. Определената с регулационния план от 1982 г. регулационна граница между двата имота неправилно е прокарана не по съществуващата ограда. Терена между материализираната ограда и прокараната в плана регулационна линия е с площ от 60 кв. м. Това вещото лице определя като грешка. Обосновава я и с това, че отстоянието от съществуващата жилищна сграда в имота на ответниците от определената с регулационния план от 1982 г. регулационна линия между двата имота е в размер на 1.5 м., т. е по-малко от законоустановеното изискване от 3.00 м.
От така установените факти е формиран извод, че регулационния план от 1967 г е бил приложен, като последица от това регулационните граници са се трансформирали в имотни. В резултат на изработването на регулационния план от 1982 г. въз основа на стар кадастрален план, в който не са отразени границите на имотите, определени с приложения регулационен план от 1967 г. е допусната грешка относно границата между имотите на страните. Вярното й местоположение е линията, по която е материализирана ограда от преди повече от 30 г., поради което не е налице завладяване на част от имота на ищците от ответниците.
Поставените въпроси не обуславят общо основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение, тъй като не стоят в основата на формираните правни изводи.
Съдът е основал извода си за неоснователност на иска въз основа на приетата неоспорена от страните техническа експертиза. Въззивния съд е допуснал изслушване на вещото лице, което е направило разяснения и уточнения по изготвеното заключение и скиците към него. Въз основа на установеното с нея е формирал законосъобразен извод, че частта от имот 424, участваща в образуването на парцел ХІІ, придобит от касаторите, не е придаваема част. При изработването на регулационния план от 1967 г- поради неправилната форма на имотите с пл. №№ 424, 425 и 426, за части от тях са отредени самостоятелни парцели, а за останалите от тях части, които не са отговаряли на изискванията за повърхност и лице към улицата, е бил отреден един общ (съсобствен) парцел ХІІ, който е придобит от ищците. Вторият решаващ извод на съда е за това, че регулацията от 1967 г. е била приложена, последица от това е трансформиране на регулационните граници в имотни. Към датата на придобиване на парцел ХІІ- 424, 425 и 426, регулационните граници са били и имотни и придобитото право на собственост е било в очертаните от двата елемента на парцела – повърхност и лице към улицата параметри. Дворищнорегулационния план има непосредствено действие, с което е следвало да се съобрази следващата регулация. Същата не предвижда изменение на площта на парцела на касаторите, поради липса на законово основание за това, поради което законосъобразно съдът е приел, че прокарването на регулационната линия не по имотната граница, определена с плана от 1967 г., съставлява грешка в плана, няма вещни последици, поради което и не поражда права в полза на касаторите.
Правните изводи са формирани след обсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно са определени правните им последици и формирани правните изводи, поради което поставените процесуални въпроси не обуславят общо основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство касаторите следва да заплатят на ответниците по него направените разноски за правна помощ, установени с представения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 03.10.2016 г., сключен с адв. Ив. Б. от АК-В. Търново, в размер на 550.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 27.06.2016 по гр. д. № 289/2016 г. Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. И. Х., И. Х. И. и К. Х. И., тримата от [населено място], [улица] да заплатят на Н. С. Р. и Р. М. П., двете от [населено място], [улица] сумата 550.00 (петстотин и петдесет) лева, разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: