4
гр. д. № 4339/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 218
София, 10.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4339/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. С. С., С. М. С. и Р. М. Ю. срещу решение № 126 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 21/2016 г. на Шуменски окръжен съд. Твърдението за неправилно възприемане на предмета на делото като иск по чл. 54 ЗКИ р само за 19 кв. м., разположени по част от границата между съседните имоти, единия от които собственост на касаторите, а не за цялата площ по протежение на границата между имотите на страните, разположена между границата по стария регулационен план и заснетата в кадастралната карта от 2007 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на въззивното решение до касационна проверка по процесуалния въпрос заявено ли е от ищците искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на 162 кв. м., разположени по границата между двата имота, както и да бъде определена границата между тях. В изложението не са формулирани въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, посочен като основание за допускане на касационна проверка. Не е посочено и мотивирано нито едно от основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответниците Н. А. и З. М. не са подали отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Касаторите са предявили установителен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИ ( сега чл. 54, ал. 2) съединен с иск по чл. 108 ЗС за 19 кв. м., които са част от техния имот с идентификатор 18188.501.116, стар УПИ VІІІ-49 в кв. 29 по плана на [населено място], [община], които са заснети в кадастралната карта като част от имота на ответниците , който е с идентификатор 18188.501.117, по КК на [населено място]. Поискали са да се приеме и това, че вярната имотна граница преминава не където е жилищната сграда в имота им, заснета с идентиф. 18188.501.116.3, а на 19 кв. м. навътре от нея към имота на ответниците.
Ответниците Н. А. и З. М. са предявили насрещен иск за да се установи, че в кадастралната карта не е отразена действителната граница между двата имота, която според тях е регулационната, както и че 130 кв. м. от имота на първоначалните ищците, са част от техния имота.
Първоинстанционният съд е отхвърли първоначалния иск и насрещния иск като неоснователни. Обосновал е извода си с установеното с приета техническа експертиза, че предходния кадастрален и регулационен план за населеното място е от 1934 г. С регулационния план са придадени части към съседните имоти, но няма данни регулацията да е била приложена към 2007 г., когато е одобрена кадастралната карта и КР за населеното място.
С решението, предмет на касационната жалба, е отменено първоинстанционното в частта по първоначалния иск и вместо него е постановено друго по съществото на спора. След анализ на доказателствата по делото и приемане на допълнителна техническа експертиза съдът е приел за установено, че страните се легитимират като собственици на имотите след направено от тях позоваване на придобивна давност и снабдяване с нот. актове по реда на обстоятелствената проверка. В тези производства имотът на ищците е индивидуализиран въз основа на действалия кадастрален и регулационен план от 1934 г., а този на ответниците въз основа на кадастралната карта от 2007 г. При извършения оглед от вещото лице, на което е било възложено изготвянето на техническата експертиза, е установено че границата между двата имота е била запазена във вида, в който е нанесена в кадастралната карта с изключение на новопостроената масивна ограда на тази обща граница в участъка зад сграда № 3 в имот …116 на ищците. Площта, заключена между регулационната граница и нанесената в кадастралната карта, която е прекарана по новоизградената ограда, е повдигната в червено на скицата към експертизата (л. 59). Вещото лице е констатирало, че няма данни за прилагане на регулационния план от 1934 г. , което според него вероятно се дължи на недостатъчно прецизно водене на документацията в общината. С гласни доказателства е установено, че страните са владяли имотите в граници изключително доближаващи се до регулационните, от което може да се направи извод за прилагане на регулацията чрез заемане на придадените части.
Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че претендираната част, която по заключението на вещото лице е с площ от 22 кв. м., попада изцяло в границите на парцела на ищците, определени с регулационния план. Тази площ ответниците не са придобивали нито по силата на регулацията, нито чрез установено владение, поради което искът е основателен и следва да се уважи в този размер, като площта е индивидуализирана по цитираната по-горе скица.
Въззивният съд е обсъдил и доводът на касаторите, релевиран във въззивната жалба, че те са предявили иск за цялата площ, която е заключена между имотната граница по първия кадастрален план и нанесената в кадастралната карта, а не само за площта от 19 кв. м., посочена в исковата молба, която площ от 19 кв. м. е била посочена условно, а същинската ще се установи с техническа експертиза. Намерил го е за неоснователен с аргумента, че въпреки депозираните две молби за уточняване на исковете, ищците не са заявили претенции за по-голяма площ от първоначално посочената, нито са конкретизирали друго местонахождение на неправилно отразена граница.
Въпросът, по който се иска допускане на касационна проверка, касае предмета на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който се конкретизира от ищеца.
Въпросът е разрешен от съда въз основа на обстоятелствата, посочени в исковата молба и вида на търсената защита. Ищците са посочили, че границата между имотите в частта зад сграда № 3 в техния имот …116 е нанесена неправилно в КК. В направените две уточнения на исковата молба с молби от 16.06.2015 г. и от 27.07.215 г. спорната площ и частта от границата, за която са твърдяли, че е отразена неправилно в кадастралната карта, одобрена през 2007 г., не е променяна. С това е очертан предмета на иска и по него съдът се е произнесъл.
Твърдението на ищеца, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане не представлява разрешен процесуален въпрос, обосновал изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а е твърдение за непроизнасяне по цялото заявено искане, което може да бъде основание за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.
Съдът е определил правилно обема и вида на търсената защита. Направените изводите са законосъобразни и съответстват на данните по делото и поради това, че регулацията се счита приложена и със завземането на придадения терен дори и да не са уредени сметките по регулация. В този смисъл е възприетото в т. 2 от ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС на РБ, в мотивите на което е посочено, че с изтичане на десет години от заемане на придадения имот закононарушението се санира и при съвпадение на регулационни и имотни граници планът трябва да се счита за приложен и това е пречка за изменението му на основание чл. 32, ал. 1, т. 5 З..
Констатацията на вещото лице, че поставената дървена ограда, по която страните владеят имотите си, минава в значителна част по регулационната линия, определена с регулационния план от 1934 г., сочи на прилагане на регулацията чрез този способ.
При извършената проверка не се установи да е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка, поради което искането ще бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 21/2016 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: