О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр. София, 05.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 777/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Т., подадена чрез адв. Б. К. и касационна жалба на Г. Т. П., подадена чрез адв. И. А., против решение № 486/01.11.2016 г. по възз. гр. д. №536/2016 г. по описа на Окръжен съд-Плевен.
С обжалваното решение е отменено решение № 174/08.12.2015 г. по гр. д № 11/2013 г. по описа на Районен съд – [населено място] в частта, с която е отменен констативен нотариален акт № 46/27.09.2011 г., съставен по реда на обстоятелствената проверка, с който Т. А. П. е признат за собственик по наследство и давностно владение по отношение на 7 бр. недвижими имоти – земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място], общ. Г., обл. П. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК за разликата над Ѕ ид. от процесните недвижими имоти: 1. нива с площ 23.999 дка, имот № 065029; 2. лозе с площ 0.482 дка, имот № 152015; 3. нива с площ 7.119 дка, имот № 185001; 4. нива с площ 15.990 дка, имот № 200016; 5. лозе с площ 6.004 дка, имот № 256068; 6. нива с площ 13.996 дка, имот № 445001; 7. нива с площ 38.004 дка, имот № 922019 за разликата над 1/2 ид. ч. от същите имоти и е отхвърлил искането актът да бъде отменен изцяло, като неоснователно.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното в останалите му част, с които: на основание чл. 344 ГПК във вр. чл. 69, ал. 1 ЗН е допуснато да се извърши съдебна делба между Н. Д. И., Г. Т. П., Я. Т. П., П. Ц. П. и Т. Й. Я. по отношение на посочените имоти, придобити по наследство от общия наследодател, при следните квоти: за Н. Д. И. – 2/8 ид. ч., Г. Т. П. – 2/8 ид. ч., Я. Т. П. – 2/8 ид. ч., П. Ц. П. – 1/8 ид. ч. и Т. Й. Я. – 1/8 ид. ч.; на основание чл. 76 ЗН е прогласена спрямо Г. Т. П., Я. Т. П., Р. И. П., П. В. Т. и М. В. Т. относителната недействителност на актовете на разпореждане с наследствено имущество, извършени от Т. А. П. в полза на синовете му Г. Т. П. и Я. Т. П., съответно с нотариален акт № 47/27.09.2011 г. и нотариален акт № 48/27.09.2011 г.; на основание чл. 76 ЗН е прогласена спрямо Г. Т. П., Я. Т. П., Р. И. П., П. В. Т. и М. В. Т. относителната недействителност на актовете на разпореждане с наследствено имущество, извършени от Г. Т. П., Я. Т. П. и Р. И. П. в полза на П. В. Т., обективирани в нотариален акт № 79/18.04.2012 г., нотариален акт № 2/11.07.2012 г. и нотариален акт № 81/19.07.2012 г.
В жалбата на П. В. Т., се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът го е постановил в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения, както и че съдебният акт е необоснован. Иска се отмяна на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се заявява, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата, както и че разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касаторът Г. Т. П. също излага оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Твърди, че първоинстнационният и въззивният съд неправилно са определили правната квалификация на заявените от ищцата претенции, което е довело до неправилно конституиране на страните по делото, респективно до недопустимост на крайния съдебен акт. Заявява, че възражението по чл. 76 ЗН е останало неизяснено и ищцата не е уточнила коя от всички сделки оспорва.
Като основание за допускане на касационна проверка са формулирани два въпроса, за които се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – т.1 на ТР № 1/19.02.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 7/ 27.02.2012 г. по т. д. № 1113/2009 г по описа на ВКС, I т. о., т. 8 на ППВС № 1/85 г. и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК.
Ответната страна по касация Н. И. Д. е подала писмен отговор, чрез адв. Р. М.-В., в който са изложени съображения, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежно легитимирани страни с правен интерес да обжалват постановеното решение, което е годен предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Окръжен съд – Плевен е посочил, че производството е образувано по искова молба на Н. Д. И. за допускане на съдебна делба по отношение на 7 недвижими имота – земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], възстановени на наследниците на общия наследодател А. С. П. с решение № 9000 от 06.06.1999 г. на Поземлената комисия – [населено място]. Т. А. П. – син на общия наследодател, се е снабдил с констативен нотариален акт № 46/27.09.2011 г., по силата на който е признат за собственик по наследство и давностно владение на процесните имоти, а впоследствие се разпоредил с тях в полза на синовете си със сделки за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт № 47/27.09.2011 г. и нотариален акт № 48/27.09.2011 г. Те от своя страна са сключили договори за покупко-продажба на земеделските земи с П. В. Т., обективирани в н. а. № 79 от 18.04.2012 г., № 2 от 11.07. 2112 г. и № 81 от 19.07.2012 г.
Въззивният съд е посочил, че в първото съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител е направила уточнение на исковите си претенции с правно основание чл. 341 ГПК и чл. 537 ГПК и редовно е заявила искане по чл. 76 ЗН за прогласяване относителната недействителност на извършените разпоредителни сделки. Окръжен съд – Плевен е приел, че първоинстанционният съд правилно се е произнесъл по въпросите между кои лица и за кои имоти следва да се извърши делбата, както и каква е частта на всеки един сънаследник. Изводът за кръга на наследниците съделители е направен при преценка на събраните писмени доказателства – удостоверения за наследници и удостоверения за вписване на отказ от наследство, а квотите им в съсобствеността са определени съобразно правата им. Счел е предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нот. акт № 46/27.09.2011 г. за основателен до 1/2 ид. ч. от процесните земеделски земи, като е съобразил правилата за наследяване и обстоятелството, че Т. А. П. е син на общия наследодател, а към момента на издаването на акта останалите наследници от този ред сестрите му Н. А. К. и Д. А. М. са починали, като първата не е оставила наследници. Следователно наследството на общия наследодател се разпределя между наследниците на Д. А. М. и Т. А. П. по равно, т. е. по 1/2 ид. ч. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно и по отношение на исканията с правно основание чл. 76 ЗН. Позовал се е на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, като е посочил, че ищцата Н. Д. И. е легитимирана да се позове на относителна недействителност на сделка в качеството й на сънаследник, който не е страна по същата сделка и не се е разпоредила със своя дял. Съдът е посочил, че решението е правилно както по отношение на разпоредителните сделки, сключени от Т. А. П. в полза на синовете му – Г. и Я. П., така и по отношение на разпоредителните сделки сключени от тях. Това е така, тъй като към момента на сключването на сделките с П. В. Т., който е бил в граждански брак с М. В. Т., продавачите Г. и Я. П. са имали качеството на сънаследници по отношение на процесните земеделски земи, поради смъртта на баща им – техен наследодател, която е настъпила преди разпореждането с имуществото. С тези мотиви въззивният съд е постановил обжалваното решение.
Касационно обжалване се допуска при поставяне на правен въпрос с предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК значение, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Наличието на специалните предпоставки следва да бъде обосновано, като се посочи практиката на ВКС, представят се влезли в сила съдебни актове на съдилища, съдържащи различно произнасяне по поставените въпроси или се аргументират обстоятелствата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсата на формулиран въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, а именно – да е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение, като произнасянето по него е формирало крайните изводи на съда по същество на спора, е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка без да се проверява наличието на допълнителните предпоставки. На основание изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадените жалби.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК, подадено от адв. К., в качеството му на процесуален представил на П. В. Т., не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са доводи относно доказателствената сила на констативния нотариален акт по отношение на претендирано право на собственост, като се твърди, че единствено наследодателят на ответниците А. С. П. е владял процесните имоти. При извършване на преценката си относно осъществяване на придобивния способ, обективиран в оспорения констативен нот. акт, предходните инстанции са съобразили данните от събраните писмени и гласни доказателства – арендни договори и свидетелски показания, и са достигнали до обоснован извод, че Т. А. П. не е придобил по давност имотите, тъй като не ги е владял в определения в закона период лично за себе си. С гласни доказателства е установено, че до 2005 г. сестрите му също са ползвали имотите и са ги отдавали под наем. При сключването от Т. П. на договори за аренда през 2007 г. той е бил владелец на своята част от имотите и държател на частите на другите наследници. Той не е противопоставил на тях намерението си да владее за себе си, поради което не е установен и субективния елемент от фактическия състав на придобивния способ давностно владение. Съдът е съобразил и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно който изтеклата придобивна давност до 21.11.1997 г. – датата на влизане в сила на ЗИД на ЗВСОНИ, за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече нова давност от деня на влизане в сила на разпоредбата.
Оспорването на даденото разрешение от съда не представлява основание за допускане на касационна проверка, а касационно основание за отмяна на решението в случай, че при разглеждане на жалбата по същество се установи неправилност на изводите на съда.
Съдът не се е произнасял по втория въпрос, поставен в изложението, дали констативния нот. акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение, може да бъде самостоятелен придобивен способ. Констативният нот. акт, съставен по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, не създава права, а установява осъществяване на правно основание за придобиване на вещно право, поради което при оспорване на документа на доказване подлежат основанията за издаването му, а именно – придобиване по давност на имотите със съответните елементи от фактическия състав.
Първият въпрос, формулиран от касатора Г. Т. П., се отнася до правната квалификация на предявените претенции от ищцата Н. И. Д. и се базира на твърдението му, че същата е предявила иск за делба на „обикновена съсобственост“ срещу приобретателите на наследствените имоти, а не иск за делба на наследство. Възражения в този смисъл са поддържани и във въззивната жалба, като ОС-Плевен изрично е подчертал, че още в първото заседание по делото пред първоинстанционния съд ищцата е уточнила претенциите си, което е обосновало правилната им правна квалификация. Ето защо и този въпрос може да бъде счетен единствено като оплакване срещу правилността на въззивното решение.
Вторият въпрос е пряко свързан с първия, отнася се до приложението на чл. 76 ЗН между обикновени съсобственици, а не сънаследници и в тази връзка следва изводът, че не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно така формулиран въпросът пряко препраща към правната квалификация на заявените права, която не може да бъде предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 486 от 01.11.2016 г. по възз. гр. д. № 536/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: