Ч. гр. д. № 160/2017 г. на ВКС, І г. о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 13.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 160/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. против определение № 3468/17.10.2016 г. по ч. гр. д. № 2811/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че същото противоречи на практиката на ВКС и материалния закон. Иска се неговата отмяна и продължаване на производствените действия по делото. След дадени указания от администриращия съд да уточни обхвата на обжалването, жалбоподателят е подал молба с вх. № 18897/21.12.2016 г., с която заявява, че обжалва единствено отказа да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, настоящият състав установи следното:
С определение № 2424/13.07.2016 г., постановено по ч. гр. д № 2811/2016 г. по описа на САС, съдът е потвърдил разпореждане от 04.05.2016 г., постановено по гр. д. № 34/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е върната исковата молба на К. И. Б. срещу Агенция по вписванията на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради невнасяне на дължима държавна такса.
Постановеното определение е обжалвано с частна жалба с вх. № 11635/09.08.2016 г. по описа на САС. Администриращият съд е констатирал нередовности на подадената частна жалба и с разпореждане от 15.08.2016 г. е дал указания да се представят доказателства за внесена държавната такса за разглеждането на частната касационна жалба в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, да бъде приподписана от адвокат с доказателства за редовно учредена представителна власт или жалбоподателят да представи доказателства за юридическа правоспособност, да се приложи изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като е указал неблагоприятните последици от неизпълнението на дадените указания.
С молба с вх. № 12430/30.08.2016 г. жалбоподателят е поискал от съда да му бъде предоставена правна помощ за изпълнение на разпореждането за отстраняване на нередовности и да бъде освободен от внасянето на държавна такса по сметката на ВКС.
С разпореждане от 19.09.2016 г. САС е изискал препис от Постановление на Софийска районна прокуратура от 07.04.2015 г. по пр. пр. № 248/2015 г., както и справка по лице в цялата страна за притежавано недвижимо имущество от К. И. Б., издавана от Агенция по вписванията.
С обжалваното в настоящото производство определение № 3468/18.10.2016 г., САС е оставил без уважение молбата на К. И. Б. за освобождаването му от задължението да внесе държавна такса по подадената частна касационна жалба, както и за предоставянето на правна помощ за процесуално представителство, отделно му е наложил глоба в размер на 500 лв. за изложени обиди към съда. С молба с вх. № 18897/21.12.2016 г. жалбоподателят е заявил, че обжалва съдебния акт единствено в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски. За да се произнесе в тази част САС е посочил, че предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК държавни такси по дела не се внасят от страни физически лица, за които от съда е признато да не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. САС е взел предвид, че с приложената по делото декларация молителят декларира, че е разведен, не работи, с призната неработоспособност 88 %, няма никакво имущество и никакви доходи, притежава право на собственост върху дялове в търговски дружества и е регистриран като ЕТ. От изисканата служебно справка от Агенцията по вписванията, която съдът е кредитирал като официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, е установено, че К. И. Б. е извършил няколко разпоредителни сделки с недвижими имоти, от които се презюмира да е получил доходи, отразени са вписана ипотека и възбрана върху дворно място, вилна сграда и пристройка в [населено място], Симеоново – Драгалевци, вписани са две съдебни решения за делба на два недвижими имота в [населено място], както и са вписани искови молби върху поземлени имоти в [населено място], м. Суходол, за които Б. е заявил свои права. При преценка на притежаваното имущество от молителя, съпоставено с общото благосъстояние в страната, САС е приел, че не са налице основания за освобождаване от задължението за внасянето на държавни такси и разноски. Взел е предвид още, че съгласно данните, декларирани от молителя по отношение на търговски дружества и регистрацията му като едноличен търговец, той може да развива търговската дейност.
Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Въз основа на представените доказателства и извършените служебно справки, съдът е преценил, че ищецът разполага с достатъчно доходи да заплати държавна такса. В исканията си до съда, молителят многократно е заявявал, че търговските дружества, от чиито дял от капитала притежава, а и самият той като едноличен търговец не развиват търговска дейност. Посочил е, че дяловете му са запорирани. Преценката на съда обаче не е извършена единствено при сторено предположение, че К. И. Б. би могъл да реализира доходи от търговска дейност, а това е един от аргументите обосновал правния извод на съда. Макар да не е декларирал данни относно притежавано недвижимо имущество, съдът е установил, че ищецът притежава такова. Тези данни са съобразени с общата икономическа обстановка в страната. Действително молителят е декларирал да е нетрудоспособен, както и данни за семейното му положение, които да предполагат затруднено финансово състояние, но съдебната дейност и правораздаването не са безплатни. Освобождаването от задължението за внасяне на държавни такси и разноски е предвидено изключение от процесуалния закон и следва да се прилага стриктно с оглед установените законни критерии на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК и само в случай, че са налице предпоставките за това. Данните за притежавани недвижими имот от К. И. Б. обуславят извод за сравнително добро общо материално състояние на лицето, макар и в момента да не може да получава доходи от трудова дейност поради здравословното си състояние или да извлича печалба от търговска дейност, поради твърденията му за запорирани дялове. Източникът на доходи е без значение за преценката на съда, щом от данните за притежаваното имущество, може да се направи извод, че страната има достатъчно средства да заплати държавна такса и разноски за водене на делото, която такса в случая е в минимален размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3468/18.10.2016 г. по ч. гр. д. № 2811/2016 г. по описа на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: