Гр. д. № 1023/2017 г. на ВКС, І г. о.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 02.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1023/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Д. в качеството му на процесуален представител на Д. Д. М. и А. Д. М. против решение № 8782/05.12.2016 г. по възз. гр. д № 3697/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е обезсилено изцяло решението от 23.10.2015 г., постановено по гр. д. № 61316/2011 г. по описа на Софийски районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот – апартамент в [населено място], при квоти: 1/3 ид. ч. за Д. Д. М., 1/3 ид. ч. за А. Д. М. и 1/3 ид. ч. за Т. Д. Д. и делото е върнато на СРС за ново разглеждане.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на постановеното определение. Направено е възражение за нищожност на решение от 18.01.2007 г., постановено по в. гр. д. № 849/2006 г. по описа на СГС в частта, с която е отхвърлен искът за разваляне на договор за издръжка и гледане срещу Д. П. Д..
Като основание за допускане на касационна проверка се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулирани два въпроса, за които се твърди да са разрешени в противоречие с определение № 248/19.02.2013 г. по гр. д. № 1032/2012 г. по описа на ВКС и определение № 81/14.02.2013 г. по гр. д № 55/2013 г. по описа на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – Т. Д. Д., чрез процесуалния представител адв. В. П., в който се излагат доводи за липса на основание за допускане на касационна проверка. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежно легитимирани страни с правен интерес да обжалват постановеното решение, което е годен предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
При извършена служебна проверка на първоинстанционното решение по реда на чл. 269 ГПК, СГС е приел, че същото е валидно, но недопустимо. Достигнал е до този извод, като е посочил, че производството по делба е образувано по искова молба на Д. Д. М. и А. Д. М. против Т. Д. Д.. Първостепенният съд е допуснал да се извърши делба на процесния апартамент между страните – законни наследници на общия наследодател Д. Д. М. при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки от тях. За да се произнесе, СГС е взел предвид, че въпросът относно собствеността на имота е решен със силата на пресъдено нещо. Посочил е, че с решение от 24.07.2008 г. по гр. д № 2268/2007 г. по описа на ВКС, IV г.о. е частично отменено решение от 18.01.2007 г. по възз. гр.д № 849/2006 г. по описа на СГС, с което сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане между Д. Д. М. – прехвърлител и Т. Д. Д. – приобретател, е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по отношение на Т. Д. Д.. Въззивното решение е отменено от касационната инстанция до размера на 1/3 ид.ч. и искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД в тази част е отхвърлен. С обжалваното в настоящото производство решение СГС е приел, че влезлият в сила съдебен акт /решение от 18.01.2007 г. по възз. гр.д № 849/2006 г. по описа на СГС/, с който е отхвърлен предявеният иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, легитимира съпруга на Т. Д. Д. като носител на право на собственост върху процесния имот. Посочил е, че Д. П. Д. е придобил в режим на СИО вещни права върху апартамента въз основа на сключения договор. При тези съображения, като е констатирал, че Д. П. Д. не е бил конституиран като страна по делото, съдът е достигнал до решаващия извод, че делбата следва да бъде извършена с участието на всички носители на правото на собственост – необходими другари и е върнал делото на първа инстанция за ново разглеждане.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението, приложено към касационната жалба, са формулирани следните въпроси: „Обхваща ли силата на пресъдено нещо на влязло в законна сила решение на ВКС, с което се потвърждава разваляне на договор за издръжка и гледане, двамата съпрузи приобретатели на имота при статут на семейна имуществена общност, когато са конституирани като страни в процеса за разваляне на договора?“ и „Влязлото в законна сила решение на ВКС за разваляне на договора и определяне с решението кръга на съсобствениците на този имот, както и техните права задължително ли е за съда при допускане на делба върху същия имот?“. Настоящият състав намира, че поставените въпроси не са били разрешавани от въззивния съд, респективно не могат да послужат като основание за допускане на касационна проверка. За да обезсили първоинстанционното решение СГС е констатирал, че същото е постановено без участие на необходим другар в производството по делба. Взел е предвид, че макар договорът за издръжка и гледане да е развален частично, съобразно обема на наследените преобразуващи права на наследниците на прехвърлителя Д. Д. М., същият е запазил действието си по отношение на приобретателката Т. Д. Д.. В решение от 18.01.2007 г. по възз. гр. д № 849/2006 г. по описа на СГС изрично е посочено, че искът за разваляне на договор срещу Д. П. Д. – съпруга на приобретателката е неоснователен, тъй като при условията на СИО той се ползва от вещния ефект на договора по силата на чл. 19 СК (отм.), но не е обвързан от облигационния му ефект. При тези данни е направен изводът, че първоинстанционното решение е постановено без участие на всички надлежни страни в производството по съдебна делба, което е основание за връщане на делото. Съдът не се произнасял по квотите в съсобствеността на съделителите, тъй като това е въпрос по същество, който следва да бъде разрешен при надлежното разглеждане на иска за делба.
Липсата на формулиран въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се дължи произнасяне по наличието на допълнителните предпоставки. Следва да се посочи и това, че цитираните от касаторите определения по чл. 288 ГПК не са задължителна практика на ВКС, респективно не попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, .т. 1 ГПК.
Относно възражението за нищожност на влязло в сила съдебно решение, следва да се посочи същото не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК.
При този изход на настоящото производство на ответната страна по касация се дължат сторените разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая Т. Д. Д. е защитавана от адв. В. П. при условията на чл. 38 ЗАдв, което се установява и от приложения към отговора договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предмет на разглеждане пред касационната инстанция е въззивното решение в производство по делба във фазата на извършването й. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на основание чл. 7, ал. 4 НМРАВ. В случая правната защита по делото се изразява в изготвяне на писмен отговор по касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без явяване в съдебно заседание и на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 4 НМРАВ дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 500.00 лв. Доколкото касационното обжалване не е допуснато и по арг. на чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. Д. М. и А. Д. М. следва да бъдат осъдени да го заплатят.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8782 от 05.12.2016 г. по възз. гр. д. № 3697/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. Д. М. с ЕГН [ЕГН] и А. Д. М. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на адв. В. Л. П. – САК – процесуален представител на Т. Д. Д., сумата от 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: