5
гр. д. № 60421/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 240
София, 21.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 60421/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1095 от 17.05.2016 г. по гр. д. № 4726/2013 г. Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение по гр. д. № 17295/2011 г. на Софийски градски съд, и вместо него е постановил друго по съществото на спора, с което е отхвърлил предявения от Н. В. Б. срещу Р. Т. П.-С. иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата 53 000.00 лв. на основание издадена от нея запис на заповед от 05.09.2008 г. с падеж 30.05.3010 г., както и законната лихва върху тази сума считана от 19.11.2011 г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ищеца по иска Б. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се прави искане за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешените в него въпроси: 1. може ли съдът да откаже разширяването на съдебно-почерковата експертиза, когато тя е единственото доказателствено средство, предопределящо изхода на спора; 2. може ли искане за разширяване на експертизата да бъде отказано под претекст, че са изчерпани възможностите за установяване автентичността на подписа след като единичната и повторната експертизи са работили само по един сравнителен материал, а наличието и на друг такъв е станало известно на страната едва към датата на съдебното заседание, в което е приета повторната експертиза; 3. какъв е критерият за преклузия на оспорването на експертизата и искането за разширяването й.
Твърди се, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: – ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; Р № 632 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 300/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; Р № 237 от 19.02.2001 г. по гр. д. № 1521/2000 г. на ВКС, V-то ГО, което е основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касация не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени срещу ответницата в производство по чл. 417, т. 9 ГПК, за посочената сума въз основа на запис на заповед, съставен на 05.09.2008 г. с падеж 30.05.3010 г., в който за издател е посочена ответницата. Документът е подписан. В срока по чл. 414 ГПК ответницата е възразила срещу заповедта за изпълнение, което е дало основание на ищеца в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК.
За установяване автентичността на подписа върху менителничния документ, във връзка с направеното от ответницата оспорване, въззивната инстанция след като е отстранила допуснатите от първоинстанционната процесуални нарушения, е допусната съдебно-почеркова експертиза. Едноличната експертиза е установила, че подписът за издател на запис на заповед за 53 000.00 лв. не е изпълнен от ответницата П.-С..
Поради направено оспорване на методологията и констатациите на експерта на основание чл. 200, ал. 3 ГПК съдът е допуснал изслушване на повторна експертиза, изпълнението на която е възложил на друг експерт. В изготвената от него експертиза той е достигнал до същия извод, че подписът за издател на записът на заповед за сумата 53 000.00 лв. с дата на издаване 05.09.2008 г. не е положен от ответницата.
И двете вещи лица след проведено сравнително изследване на подписния почерк на подписа в изследвания документ с този, отразен в образците от сравнителния материал, са установили различия в общите и частни признаци на подписния почерк. Констатирали, че подписът за издател, положен от името на ответницата, е със съкратена смесена транскрибция, състояща се от буквата „Р” + два щрихови елемента + дъговиден елемент + хоризонтална парафна линия.
Подписът, положен от ответницата върху сравнителните образци, се характеризират със смесена транскрибция – буква „Р” + безбуквени елементи+ парафен елемент, които са изпълнени с висока степен на обработеност, десен наклон, среден размер, висока свързаност. Темпът на полагане е бърз, динамичен, автоматизиран.
При визуалния и микроскопски оглед на подписа – обект на експертизата, са установени особености като: – неувереност на линията на движение – вълнообразност и чупливост; неидентифициран натиск на движението, точки на необосновано спиране и прекъсване; участъци на удебеляване на щрихите, дължащо се на неестествена промяна на натиска; липса на ясно изразена рефлекторност в логически обусловени места.
От това и изложените други детайлни особености, достигат да извода, че подписът върху оспорения документ отразява признаци, характерни за имитация чрез предварителна подготовка и последващо възпроизвеждане.
Процесуалният представител на касатора, след приемане на втората експертиза, е направил искане за разширяване на експертиза с аргумента, че и двете са работили с ограничен сравнителен материал. Станало му е известно наличието на друг сравнителен материал: сключен от ответницата през 2010 г. договор за банков кредит и трудовото й досие в НОИ, поради което счита че е необходимо и той да бъде съобразен при изпълнение на експертизата. Искането е оставено без уважение с аргумента, че страната е разполагала с достатъчно време за набавяне на сравнителен материал, както и поради изчерпване на процесуалните възможности за това.
Съдът е формирал правния си извод за неоснователност на иска, като се е позовал на установената неавтентичност на подписа, положен върху записа на заповед. Приел е, че не е налице действителен менителничен ефект, обективиращ вземане в полза на ищеца срещу ответницата.
Процесуалните въпроси 1 и 2 в изложението към касационната жалба не обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Те са разрешени от съда при правилно прилагане на процесуалния закон. Съдът е допуснал исканите експертизи, които са работили по посочения от касатора сравнителен материал. Втората е допусната на основание чл. 200, ал. 3 ГПК поради оспорване на заключението от касатора. След като втората експертиза е достигнала до същите изводи – че подписът не е положен от лицето, посочено за издател на записът на заповед и че положеният подпис имитира този на ответницата, съдът е намерил за неоснователно искането за назначаване на повече вещи лица. Предпоставка за назначаване на други вещи лица на основание чл. 203 ГПК ще е налице, ако има разногласия или различни изводи в приетите две единични експертизи. При съвпадане на констатациите и изводите им, съдът не е имал основание да уважава направеното от касатора процесуално искане.
Формулираното под № 3 в изложението не съставлява правен въпрос разрешен от съда, а има белезите на отправен от страната към съда въпрос. Процесуален въпрос, съставляващ основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка е този, който е разрешен от съда в противоречие със задължителна практика, формирана по него.
Въпреки че формулираното в т. 3 не може да бъде определено като разрешен от съда въпрос, обуславящ общо основание за допускане на касационна проверка следва да се посочи, че законодателят не е обусловил допустимостта на назначаването на тричленна експертиза с направено своевременно оспорване на повторната експертиза от някой от страните, а с наличие на основание за това. Такова може да бъде: – противоречиви констатации и изводи на експертите; неясноти в изводите им, което се преценява от съда.
Сравнителният материал за изпълнението на съдебно-почеркова експертиза не представлява писмено доказателство за осъществили се правопораждащи факти, относими към спора, поради което представянето му не е обусловено със срок. Този материал се предоставя на експерта за изпълнение на поставената задача. Когато е недостатъчен, експертът следва да констатира това. Липсата на достатъчен сравнителен материал е основание за експерта да заяви, че не може да изпълни задачата. Нуждата от допълнителен се определя от експерта и от съда. В случая вещите лица не са изисквали представяне на допълнителен сравнителен материал и са намерили, че посоченият им е достатъчен за изпълнение на поставената задача.
Некоректно е позоваването на р. № 237 от 19.02.2001 г. по гр. д. № 1521/2000 г. на ВКС, V-то ГО. В него е констатирано допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в оставяне без уважение искане на страната за назначаване на експертиза, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. В настоящия случай не е допуснато процесуално нарушение от съда от посочения вид.
Неотносимо е и разрешението на процесуален въпрос, дадено в Р № 632 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 300/2009 г. на ВКС, ІІ ГО, относно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска допускане на нови доказателства пред въззивния съд при действието на ГПК отм. В решението касационният съд е констатирал, че съдът е отказал да уважи искане на ищците за събиране на доказателства, а в решението си е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищците не са доказали твърдените от тях факти. Няма сходство в разрешения процесуален въпрос в посочения съдебен акт и формулираните в изложението към касационната жалба на касатора.
Процесуалните действия на съда, извършени във връзка с необходимостта от изясняване на въпроса за автентичността на оспорения подпис, за което са необходими специални познания, са предприети при правилно прилагане на процесуалния закон. Формулираните въпроси във връзка с тази дейност на съда не са разрешени в противоречие със закона и задължителната съдебна практика и не обуславят основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1095 от 17.05.2016 г. по гр. д. № 4726/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: