3
гр. д. № 4574/2016. г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 225
София, 18.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4574/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Р. Д. е подал касационна жалба срещу въззивно решение от 25.05.2016 г. по гр. д. № 9775/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.04.2015 г. по гр. д. № 19004/2011 г. на СРС, 28 с-в, с кое е отхвърлен предявения от касатора иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на М. Г. и Х. М., че е собственик на ? ид. ч. от имот, представляващ апартамент № 176, в [жилищен адрес] в ж. к. Младост, [населено място] като неоснователен. Развива довод за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението към касационната жалба иска допускане на касационна проверка по въпросите за; интерпретацията на събраните доказателства; за задължението му да се произнесе по всеки довод и искане на страните, както и да основе решението си на установените факти и изложи мотиви в съдебния акт. Не е посочено на кое от основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК се иска допускане на касационна проверка и не е мотивирано наличието на нито едно от тях.
Ответниците по касация М. Г. и Х. М. са подали отговори на касационната жалба, като изразяват становище за липсата на формулирани въпроси, които да са разрешени от съда и да са в основата на съдебния му акт. По същество на жалбата я намират за неоснователна.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
В. касационен за да се произнесе по искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Касаторът е поддържал, че е придобил претендираното право на собственост на основание давностно владение, което е осъществявал от 1998 г. до предявяване на иска на 05.05.2011 г.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че имотът е придобит от ответницата М. Г. в качеството й на едноличен търговец на основание договор за покупко-продажба на 23.12.1993 г. Към тази дата тя и касатора са били в брак.
Дейността на ответницата като едноличен търговец е преустановена през 1997 г. и на 17.ІV.1997 г. е вписано заличаване на регистрацията в търговския регистър. С влязло в сила на 24.06.2008 г. решение от 21.04.2008 г. по гр. д. № 4464/2007 г. на СРС бракът между тези страни е прекратен.
С договор, сключен от Г. с ответника Х. М. на 29.05.2009 г., апартаментът е продаден на М., за което е съставен нот. акт. № 49, т. ІІ, рег. № 3161 по н. д. № 231/2009 г. С писмени доказателства е установено, че ответницата е декларирала в данъчната служба, че е собственик на ? от апартамента, както и че касаторът е заплатил припадащият се данък сгради за ? и. ч. от него за периода 1998 г. до 2009 г. С гласни и писмени доказателства е установено, че имотът е отдавам под наем, като в периода от 2001 г. до 2004 г. наемът е получаван от съпругата, а следващите наематели са превеждали уговорения наем по банковата сметка на касатора, като при приключване на договора през 2009 г. той е получил и останалите неиздължени суми за наем и консумативни разноски.
При така установените факти съдът е намерил иска за неоснователен. Приел е за установено, че апартамента не е семейна имущества общност, тъй като е закупен от името на едноличен търговец. Прекратяването на дейността му има за последица преминаване на правото на собственост в патримониума на физическото лице, поради което ответницата се легитимира като собственик на имота. Декларирането в данъчната служба, че е собственик само на ? ид. ч. не рефлектира върху принадлежността на правото на собственост. Касаторът не е установил да е владял в продължение на десет години половината от имота като свой. Получаването на наема от него е в резултат на постигната уговорка с наемателите и съпругата му и съставлява приемане на задължение за получаване на плащане от нейно име, като страна по договор за наем. По отношение на него не се установява да се е осъществил фактическия състав на оригинерното основание за придобиване на вещни права по чл. 79, ал.1 ЗС.
Въззивният съд е допълнил правните изводи и с това, че по разпореждане на закона чл. 115, б. „в” ЗЗД давност между съпрузи не тече, поради което на този придобивен способ касаторът е могъл да се позове след 24.06.2008 г., когато бракът между съпрузите е бил прекратен. Изтеклият срок от тази дата до предявяване на иска не е достатъчен за придобиване на вещни права на посоченото основание.
Поставените въпроси не обуславят общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по тях. Същите не се посочват като разрешени от съда процесуални въпроси и не се обосновава наличието на някое от основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК за допускане касационна проверка по тях. Начинът на изброяването им е израз на твърдение за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението, което би било основание за отмяната му ако е допуснато до касационна проверка. Те не могат да бъда определени и като общо основание за допускане на касационна проверка, тъй като не са предпоставили решаващите изводи на съда.
Съдът е обсъдил всички събрани доказателства, оценил е произтичащите от тях права и след като е приложил императивните норми на закона е формирал правният си извод за неоснователност на иска, поради това че не се е осъществил фактическия състав на оригинерното придобивно основание, на което касаторът се позовава.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2016 г. по гр. д. № 9775/2015 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: