Гр. д. № 60281/2016 г. на ВКС, І г. о.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 24.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 60281/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (с предишно наименование – ХДИ [фирма]), подадена чрез юрисконсулт Е. Т., против решение № 947/10.05.2016 г. по в. гр. д. № 5067/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 21.07.2015 г., постановено по гр. д. № 11791/2014 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Н. Ц. К. против ХДИ [фирма] за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ над присъдения размер от 9 000 лв. до установения за дължим размер от 21 000 лв., както и в частта за разноските пред първа инстанция и е осъдено ХДИ [фирма] да заплати на Н. Ц. К. допълнително сумата от 12 000 лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 28.08.2013 г., в размер на 21 000.00 лв. и присъденото от първата инстанция в размер на 9 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон /неправилно приложение на критерия за справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост /при преценка на свидетелските показания и относимите факти по делото относно претърпените неимуществени вреди/.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационна проверка, в което са формулирани въпроси относно необходимото съдържание на съдебното решение и правилното приложение на принципа на справедливостта при определянето на обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Г. Ч. в качеството й на пълномощник на ответната страна по касация – Н. Ц. К.. Поддържа се становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна, претендират се разноски.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
С обжалваното решение Софийски апелативен съд се е произнесъл като втора инстанция по предявен пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на увредения против застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач за обезщетение на претърпените неимуществени вреди вследствие на осъществено на 28.08.2013 г. пътно-транспортно произшествие. По делото не се спори относно основанието за ангажиране на отговорността на застрахователя. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищцата Н. Ц. К. по отношение размера на присъденото обезщетение от 9 000 лв. и приетия коефициент на съпричиняване на вредите от 25 %. Въззивният съд е направил собствени изводи, като е съобразил събраните доказателства относно претърпените вреди – приетото заключение по СМЕ и показанията на свидетелката К., във връзка с наведените твърдения, и е приел, че сумата от 36 000 лв. е достатъчна да репарира причинените болки и страдания на ищцата. Взел е предвид обстоятелствата относно причинените увреждания, извършеното лечение /включително проведена имобилизация, оперативна интервенция и рехабилитация/, периода и данните относно процеса на възстановяване, настоящите оплаквания на увредената, както и относимите обстоятелства относно личността й. Потвърдил е извода на първоинстанционния съд за съпричиняване от 25 % на претърпените вреди поради обстоятелствата, че ищцата е пресичала неправомерно и не е съобразила поведението си с пътната обстановка. С тези мотиви е счел, че дължимото й обезщетение е в размер на 27 000 лв., от които е приспаднал извънсъдебно платените 6 000 лв. от страна на застрахователя, за които по делото не се спори, и е приел, че дължима на Н. Ц. К. е сума в общ размер на 21 000 лв.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият поставен въпрос, относно обосноваността на преценката за претърпените неимуществени вреди от ищцата, представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение, следователно – касационно основание. Така поставен той се отнася до възприемането на фактическата обстановка и формирането на вътрешното убеждение у съда. Сам касаторът излага становище, че съдът е анализирал данните по делото, но не е съгласен с крайния му извод. Въззивният съд действително не е събирал нови доказателства, но той е инстанция по същество и при постановяване на крайния си извод е свободен да достигне до различно разрешение от първоинстанционния, макар при идентични данни.
Втория въпрос съдържа в себе си питане относно правилността на въззивно решение в случай, че съдебният състав е стигнал до конкретен извод за понижено качество на живот на увредената, без да посочи на кои доказателства се позовава. Изложеното по-горе е изцяло валидно и по отношение на този въпрос. В производството по селектиране на касационните жалби, ВКС се произнася единствено дали посочения от касатора въпрос е разрешен от съда и е от значение за изхода по конкретното дело, но не и дали изводът му е законосъобразен.
Третият въпрос акцентира върху ингорирането на конкретни факти от въззивния съд при преценката на свидетелските показания на свидетелката К., очевидец на инцидента, относно състоянието на увредения крайник непосредствено след инцидента. Въпросът отново засяга правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция и не отговаря на изискванията за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налага се да се посочи, че и при наличието на несъответствие между данните от свидетелските показания и възприетото от съда, касаторът не е обосновал по какъв начин това се отразило на крайната решаваща воля на съда, след като за да достигне до извод за размера на справедливо обезщетение той е взел предвид множеството установени обстоятелства и ги е преценил в тяхната съвкупност.
В изпълнение на своите правомощия ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Ето защо липсата на поставен въпрос е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания за това. За пълнота на мотивите следва да се подчертае, че за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно касаторът бланкетно да се е позовал на него, а се изисква да са изложени обосновани съображения защо смята, че поставените въпроси са от значение точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Що се отнася до последния въпрос относно приложението на критерия за справедливост при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, налице е трайна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд при присъждане на обезщетението. Съгласно възприетото и трайно прилагано разбиране, изразено в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Софийски апелативен съд е съобразил фактическите данни при осъществяването на произшествието, претърпените болки и страдания от ищцата, проведеното лечение, състоянието й в процеса на възстановяване и към настоящия момент, а също е съобразил и данни относно личността й. Ето защо решението му е съобразено с изискванията за правилно прилагане на критерия за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди.
По изложеното настоящият състав на ВКС, І г. о. намира, че не са налице основания за допускането на обжалваното решение до касационна проверка.
Съобразно изхода на настоящото производство на ответника по касация се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38 ЗА. При определяне размера им съдът взе предвид, че предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта, с която е присъдено допълнително възнаграждение от 12000.00 лв. и въз основа на това и на основание чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за размера на минималните адвокатски възнаграждение намира, че следващото се възнаграждение възлиза на 667.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 947/10.05.2016 г. по в. гр. д. № 5067/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ГР. София, [улица], ет. 12 да заплати на Н. Ц. К., чрез процесуалния й представител адв. Г. П. Ч., САК, гр. „София, [улица], ет. 4 сумата 667.00 лв., разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: