Гр. д. № 3630/2016 г. на ВКС, І г. о.
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр. София, 26.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3630/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. К. К. против въззивното решение № 218/12.05.2016 г. по възз. гр. д. № 196/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от М. Б. Д. и Д. П. Д. ревандикационен иск срещу дружеството за недвижим имот, представляващ нива от 5, 427 дка, намираща се в землището на [населено място], Община – Долни Дъбник
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, от адв. Т. Н., в качеството му на процесуален представител на Д. Д. А. и Ф. А. против въззивното решение № 218/12.05.2016 г. в частта, с която потвърдено първоинстанционното решение по исковете чл. 108 ЗС.
Насрещните страни по касация – М. Б. Д. и Д. П. Д. са подали писмен отговор чрез адв. А. В., в който заявяват, че не са налице основания за допускане да касационно обжалване, а по същество намират подадените жалби за неоснователни. Претендират разноски.
[фирма] е подал писмен отговор, чрез адв. К. Я., в който поддържа жалбата на Д. и Ф. А. срещу решението по ревандикационния иск.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Окръжен съд- Плевен се е произнесъл като втора инстанция по предявения ревандикационен иск от М. Б. Д. и Д. П. Д. против [фирма] за установяване правото им на собственост и предаване на владението на недвижим имот, представляващ нива от 5, 427 дка, намираща се в землището на [населено място], Община – Долни Дъбник, както и по предявения от [фирма] срещу Д. А. и Ф. А. обратен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 във вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договора за продажба на същия имот сключен между тях и за възстановяване на заплатената цена и сторените по сделката разноски.
Съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
М. Д. и Д. Д. са съпрузи, придобили процесния недвижим имот на 07.08.2003 г. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Т. Т., обективиран в нотариален акт № 58, том III, рег. № 3519, дело № 269/2003 г., вписан на 07.08.2003 г. в СВ-Плевен.
На 09.07.2004 г. Т. Т. продал същия имот на В. Й., за което е съставен с нотариален акт № 177, том IV, рег. № 343, дело № 369/2004 г., вписан в СВ-Плевен на 09.07.2004 г. Последвали са поредица от прехвърлителни сделки, подробно описани от въззивния съд, с предмет процесната нива: – на 01.09.2006 г. В. Й. и П. Й. са я продали на С. С., на 25.10.2006 г. С. С. са я продали на Д. А., на 08.05.2013 г. Д. А. и Ф. А. са продали имота на [фирма]. Съдът е приел, че предмет на повдигнатия правен спор по иска с правно основание чл. 108 ЗС е установяването правото на собственост на М. Д. и Д. Д. върху процесния имот, както и владението му от страна на ответното дружество. Посочил е, че съгласно чл. 113 ЗС актовете, с които се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, не са противопоставими на неучастващите в договора лица, които преди вписването са придобили от прехвърлителя и са вписали вещни права върху същия имот. Следователно [фирма] не е придобило правото на собственост, тъй като праводателите му не са станали носители на такива и не са могли да ги прехвърлят. Към 2004 г. първоначалният собственик на имота Т. Т. вече се е разпоредил с имота и не могъл да го прехвърля вещни права върху него.
Въззивният съд е установил наличието и на втората предпоставка – владение на имота от ответното дружество. По направеното възражение за придобивна давност, съдът е достигнал до извода, че е неоснователно. Посочил е, че съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС при добросъвестно владение, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години, като съгласно чл. 82 ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на своя праводател. Като е изследвал събраните доказателства, включително и обясненията на Д. и Ф. А., свидетелските показания и установеното с писмени доказателствени средства, съдът е потвърдил извода на първоинстанционния, че през по-голямата част от периода 2006 г. – 2012 г. имотът е ползван от М. Д. и Д. Д., които са получавали гражданските плодове срещу предоставяне ползването на имота на ЗКПУ „В. – 94“, [населено място] по силата на договор за наем. В този период имотът е бил държан и стопанисван в полза на ищците, а не е бил във фактическа власт на Д. и Ф. А., които не са посещавали имота и не са предприемали никакви фактически и правни действия.
Съдът се е произнесъл и по наведените оплаквания във връзка с формата на договора за наем за процесната нива, сключен между собственика М. Д., чрез упълномощения й представител Б. Д., и кооперацията, която я е обработвала, като е приел, че той е неформален и представлява действие на управление, следователно страна по него може да бъде само един от собствениците. Съдът е взел предвид установеното обстоятелство, че относно стопанските години 2010/2011 г., 2011/2012 г. и 2012/2013 г. е имало и друг сключен договор за наем относно процесната нива, но от 09.06.2010 г. до 29.05.2015 г. (датата на предявяване на иска) не е изтекъл необходимият период от време, за да може имотът да бъде придобит по давност. При тези съображения, въззивният съд е направил извод, че [фирма] владее или държи процесния имот без правно основание, тъй като не е налице валидно придобито право на собственост въз основа на добросъвестно давностно владение, осъществявано от него и от неговите праводатели в продължение на повече от пет години до завеждане на делото.
По отношение на предявения при условията на евентуалност обратен иск от [фирма] против Д. и Ф. А., от които е придобило имота, съдът е посочил, че съгласно чл. 188 ЗЗД продавачът отговаря щом третото лице има права върху продадената вещ, която може да противопостави на купувача. Приел, че дружеството има качество на добросъвестен купувач, а продавачите са се разпоредили с права, които не притежават. Счел е, че е налице пълно неизпълнение да се прехвърли правото на собственост, поради което искът с правно основание чл. 87, ал. 3 във вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД правилно е уважен и договорът за прехвърляне на недвижим имот е развален, като продавачите са осъдени да върнат платената цена на купувача, както и разноските по договора.
Касаторът [фирма] иска допускане касационна проверка на решението по разрешените с него въпроси посочени от 1 до 3 в изложението, които съдът в изпълнение на правомощията си, разяснени в т. 1 на ТР № 1 от19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обобщава така, действителен ли е договор за наем на земеделска земя, сключен по реда на ЗЗД, при действието на специалния ЗАЗ и приложим ли е института на конверсията при оспорване на облигационното отношение. Допускане на касационна проверка се иска и процесуални въпроси посочени в т. 4, в която се съдържа и твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила, които са основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания по чл. 280 ГПК. Процесуалните въпроси, които се съдържат във формулирания като 4 въпрос са: – задължен ли е второинстанционният съд да изложи свои изводи по всички твърдения на ищеца, да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти, да изрази собствени съображения по всяко отделно твърдение и оплакване на въззивната страната.
Първият въпрос не обуславя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка, тъй като въз основа на него не е направен решаващият извод на съда. Възражението на касатора за придобиване на имота на основание кратка придобивна давност съдът е намерил за неоснователно с аргумента, че не е доказал той и праводателя му да са владяла имота за себе си в срока на кратката придобивна давност до предявяване на иска, тъй като той е владян от трето лице – кооперацията, на която е бил предоставен за ползване от ищците, в качеството им на собственици. Съобразно това правно ирелевантно е основанието, на което кооперацията е осъществявала фактическа власт върху имота за периода, за който касаторът твърди че е владял същия имот. Релевантен е фактът на упражняване на фактическа власт за себе си или за другиго и този факт не е осъществен в полза на касатора и праводателя му за посочения период.
Не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и процесуалният въпрос. Въззивният съд е обсъдил установените по делото факти и е изложил свои мотиви за правното им значение относно твърденията на страните и възражението за придобиване на имота по давност и така е формирал правните си изводи, въз основа на които е намерил за обосновано и законосъобразно първоинстанционното решение и го е потвърдил. Процесуалният въпрос не е разрешен в противоречие с формираната трайна и безпротиворечива практика на ВКС по него, поради което не е налице релевираното основание за допускане касационна проверка по него.
По касационната жалба на Д. Д. А. и Ф. А.:
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставят въпрос: Възможно ли е от презумпция за устен договор да се конвертира в договор за наем или аренда, за които е задължителна писмена форма. Сочат, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 145/19.11.2010 г. по гр.д. № 889/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., решение № 222/21.12.2011 г. по т.д. № 803/2010 г. по описа на ВКС, TK, II т.о. Считат, че съдът се е произнесъл и по процесуален въпрос – задължен ли е въззивния съд да постанови решение след обсъждане на всички доказателства по делото и доводите на страните, заложено в решение № 1300/20.10.1999 г. по гр.д. № 548/99 г., решение № 152/04.03.2008 г. по гр. д. № 733/07 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Материалноправния и процесуален въпрос, по които се иска допускане на касационна проверка, са идентични с поставените от касатора [фирма]. Те не обуславят основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по изложените по-горе мотиви. Въпросът за валидността на договора за наем на земеделска земя, който не е сключен в писмена форма и възможността да се конвертира в договор за аренда не стои в основата на решаващите изводи на съда относно основателността на възражението за придобиване на вещни права върху имота на основание давностно владение, поради което не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
При този изход на касационното производство и на основание на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплати на ответниците по касация М. Б. Д. и Д. П. Д. направените от тях разноски за касационното производство за правна защита и съдействие в размер на 500.00 лв., установени с договор за правна помощ, сключен с адв. А. В. от АК-Плевен на 07.07.2016 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218/12.05.2016 г. по възз. гр. д. № 196/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 7, ап. 26, с ЕИК [ЕГН], и Д. Д. А. и Ф. А., двамата от [населено място], [улица], ап. 3 да заплатят на М. Б. Д. и Д. П. Д., чрез пълномощника им адв. А. В. от АК-Плевен, с адрес [населено място], [улица], ет. 3, офис 8 сумата 500.00 лв., разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: