2
гр. д. № 3898/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 103
София, 24.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3898/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 14.03.2016 г. по гр. д. № 10/2016 г. окръжен съд Монтана е потвърдил решение от 01.10.2015 г. по гр. д. № 70509/2014 г. на районен съд Монтана, с което е допуснато да се извърши делба на съсобствени между наследниците на Ф. М. П., починал 1984 г. недвижими имоти: поземлен имот № 500.413, за който е отреден УПИ І-413, в кв. 65 по плана на [населено място] дел с площ от 583 кв. м. и построените в него жилищна и стопанска сгради и шест земеделски имота в землището на същото село, индивидуализирани с номера, площ и съседи при права 4/16 за ищцата И. М., по 3/16 за С. В. Д. и И. В. Д. и по 1/16 ид. ч. за Р. М. Д., М. Т. Н., И. Т. А., С. В. Д., В. С. Г. и М. С. Ц..
Недоволни от решението са останали съделителите С. Д. и И. Д. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалват с доводи за недопустимост, поради неучастието на задължителен необходим другар. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускане касационна проверка на решението по въпросите: допустим ли е иск за делба, както и въззивното решение, ако в делбата не участват всички наследници; допустимо ли е въззивния съд без да прогласи нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение да се произнесе служебно по въпроси извън посочените в исковата молба и да въведе твърдение за придобивна давност, без ищцата да е твърдяла този факт. Допускане на касационна проверка иска и по два процесуални въпроса, които преформулирани касаят задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и да изложи свои фактически и правни изводи. Намира, че поставените въпроси обуславят основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК, като е посочил и съдебна практика.
Ответниците по касация не са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Пред районен съд Монтана е предявен от И. М. срещу останалите наследници на Ф. М. П., починал 1984 г., иск за делба на останалите след смъртта му недвижими имоти – урегулиран поземлен имот с построени в него жилищна и стопанска сграда и възстановени по реда на ЗСПЗЗ шест земеделски имота.
От фактическа страна е установено че наследодателят Ф. П. е починал през 1984 г. като вдовец и оставил за наследници дъщеря М. Ф. Д. и син М. Ф. М.. Последният е починал през 2013 г. и оставил за наследник ищцата, негова съпруга.
М. Д. е починала през 1990 г. и оставила за наследници внуци М. Н. и И. А. и снаха Р. Д. от починал през 2012 г. син Т. В. Д.; внуци В. Г. и М. Ц. и снаха С. Д. от починал 2012 г. син С. В. Д. и синове С. В. Д. и И. В. Д..
Придобиването на правото на собственост върху земеделските имоти на основание наследствено правоприемство е установено с решението на ПК (ОСЗ) при [населено място], с които е възстановено правото на собственост върху имотите на наследниците на Ф. М. П.. По отношение на УПИ І, в кв. 65 по плана на [населено място] дел с площ от 583 кв. м. и построените в него жилищна и стопанска сгради, пред първоинстанционния съд по направено от ищцата искане с молба от 04.02.2015 г. са събрани гласни доказателства, за установяване принадлежността на правото на собственост върху урегулирания поземлен имот към момента на откриване на наследството на общия наследодател Ф. П..
Свидетелите са установили, че знаят имота като такъв на дядо Ф. и че след неговата смърт в имота са живели ищцата и съпругът й М. Ф.. Свидетелят К. е установил, че ответникът И. е живял като дете и юноша в къщата, след което е напуснал. Свидетеля С. М. е установил, че къщата е построена 1950 г. от наследодателя Ф. П. с участието на сина му М. Ф. М. и в нея са живели заедно със ищцата. Установява и това, че имотът е бил по голям и в него са построили жилищни сгради баща му Г. М. П., брат на наследодателя, а след това и наследодателя Ф. П. заедно със сина си М. М.. Известно му е, че теренът по това време не е бил в регулация и че е бил собствен на родителите на Ф. П. – М. П.. От представеното удостоверение за идентичност на имота, издадено от [община] Д. се установява, че имот пл. № 413, за който е отреден УПИ І в кв. 65 по действащия регулационен план, одобрен 1992 г. е образуван от имот пл. № 213, образуващ УПИ ХІ, в кв. 65 по предходния регулационен план от 1935 г., който е бил собствен на наследниците на М. П..
По данни от представената скица № 20 от 19.02.2014 г. на имот № 500.413, за който е образуван УПИ І в кв. 65 по кадастралния и регулационен план от 1992 г., имотът е бил записан в разписния лист на името на Ф. М. П..
Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че УПИ, предмет на делба, е бил собствен на наследодателя Ф. М. П., поради което съсобствеността върху него е възникнала между страните по делото на основание наследствено правоприемство.
Въззивния съд, след като е обсъдил доказателствата по делото и въведените твърденията в исковата молба и писмената защита, е достигнал до същия правен извод, че урегулираният имот е бил собствен на наследодателя Ф. П., което право е придобил на основание давностно владение. Изрично е посочил, че ищцата няма конкретно твърдение за този придобивен способ, но това следва от твърдението, че наследодателят не е имал документ за собственост за този имот и че го е владял от смъртта на баща му до неговата смърт, което е доразвито в писмената защита.
Неоснователен е доводът, че решението е недопустимо, тъй като в производството по иска за делба не са конституирани наследниците на М. П., баща на наследодателя Ф. П.. Ищцата е твърдяла, че УПИ І, в кв. 65, е собственост на Ф. П. и е провела пълно доказване на това твърдение, като от събраните гласни доказателства и косвени писмени е установено по безспорен начин, че имотът е владян като свой от наследодателя Ф. П..
Това, че в един предходен момент, който е значително отдалечен във времето, имотът е бил собствен на бащата на наследодателя, не е основание да се твърди, че е съсобствен и с останалите наследници на първоначалния собственик Мито П.. Ищцата се е позовала на възникване на съсобствеността на наследствено правоприемство от починалия й съпруг М. М. през 2013 г. и при служебната проверка на съда дали са конституирани като страни по делото наследниците му по закон не е установил неучастието на някой от тях.
Не обуславят основание за допускане и поставените процесуални въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и формира свои правни изводи. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения. Обсъдил е обстойно установените факти по делото и е оценил правните им последици. Не е допуснал нарушение като е обсъдил придобиването правото на собственост върху урегулирания имот на основания давностно владение от наследодателя М. Ф. М.. Твърдението за придобиване право на собственост на основание давностно владение съдът е извел от заявеното упражняване на фактическа власт върху имота и построяване на жилищна сграда в него и липса на документи за собственост. Позоваването на придобивния способ давностно владение може да се направи и с позоваването на осъществяване на елементите от фактическия му състав, а не само с изричната употреба на израза „давностно владение”.
При селектиране на касационната жалба не се установи да са налице посочените основания за допускане на касационна проверка, поради което такава не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.03.2016 г. по гр. д. № 10/2016 г. на окръжен съд Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
4