Гр. д. № 2830/2016 г. на ВКС, І г. о.
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр. София, 22.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 2830/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. В. в качеството му на процесуален представител на [фирма] против решение № 329/30.10.2015 г. по в. гр. д. № 340/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е отменено решение № 40 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 308/2014 г. по описа на Районен съд – Балчик и е допусната съдебна делба на недвижим имот с площ от 1057 кв. м. с идентификатор № 39450.501.110 по КК на [населено място] между И. И. Й. при квота 79/1057 ид. ч., Е. А. Х. – П. при квота 200/1057 ид.ч. и [фирма] при квота 778/1057 ид. ч. и е отхвърлен предявения от М. И. Й. иск за делба на имота.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че И. И. Й. не е сезирал надлежно съда да се произнесе по иск за делба на процесния имот, следователно решението в тази му част е недопустимо. Твърди се, че изводите на съда по същество на спора противоречат на материалния закон и са необосновани.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалвано са формулирани следните въпроси: 1. Налице ли е надлежно сезиране с искане за делба, при депозирана пред компетентния съд искова молба, изходяща от двама ищци и подписана само от единия от тях, и при липса на изрично искане в същата с оглед двуфазния характер на делбеното производство за извършване на делба?; 2. Налице ли е съсобственост при положение, че касаторът е придобил собствеността върху процесния имот по оригинерен способ – чрез валидно проведена, действителна публична продан от ЧСИ и евентуално придобитите от трети лица права върху същия имот са му противопоставими? Направено е позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като се сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 194/30.03.2004 г. по гр. д. № 719/2003г. по описа на ВКС, I г.о. и решение № 51/15.02.2010 г., постановено по гр. д. № 613/2009 г. по описа на ВКС, а вторият в противоречие с решение № 13/2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. по описа на ВКС и решение № 153/2013 г., постановено по гр. д. № 1317/2013 г. по описа на ВКС, II г.о.
Ответниците по касация не са подали отговор на жалбата.
За да се произнесе ВКС, състав на І-во г. о., взе предвид следното:
Обжалваното решение е постановено от Окръжен съд Добрич като въззивна инстанция в производство по делба I фаза.
Прието е, че производството е образувано по искова молба на И. И. Й. и М. И. Й. срещу Е. А. П. и [фирма] за допускане на делба на поземлен имот с площ от 1057 кв.м., с идентификатор 39459.501.110, находящ се в [населено място].
От фактическа страна е установено, че наследодателят на ищците П. А. по време на брака си с Е. Й., през 1966 г. се е позовал на придобивния способ давностно владение за дворно място с пл. № 101, с площ от 1930 кв. м.,с построената в него къща, за който имот са били отредени парцели ХХV и ХХVІ в. 7 по плана на [населено място]. Наследодателят е починал 1968 г. и е оставил за наследници съпруга и три деца. Съпругата и две от дъщерите му са направили отказ от наследство, в резултат на което собствеността върху имота се е концентрирала върху дъщеря му Е. П. Й., починала 1979 г. и оставила за наследници съпруг – И. Й. И. и две деца – ищците по иска.
През 1996 г. наследниците на Е. Й. са продали на Е. Х. 200 кв. м. от съсобствения им УПИ (парцел) ХІХ-167, целия с площ от 886 кв. м. (нот. акт № 27/1996 г.). След сделката продавачите са останали собственици на 686 кв. м.
През 2003 г. Е. Х. е отстъпила право на строеж в полза на ищцата М. И. Й.. През 2004 г. И. Й. е продал на сестра си М. Й., притежаваната от него ? ид. ч. от УПИ ХІХ-167, за което е съставен нотариален акт № 136/2004 г., вписан на 29.11.2004 г. В резултат на това М. Й. е придобила правото на собственост общо на 686 кв. м. от имота.
По силата на предварителен договор и анекс към него, сключен на основание чл. 15, ал. 2 ЗУТ, обявен за окончателен с влязло в сила решение на 04.07.2008 г. по гр. д. № 290/2008 г. на Добрички ОС постановено по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, И. И. Й. и М. И. Й. са закупили от М. В., М. М. и С. Й. идеална част от съсобствения им парцел ХХ-166 кв. 7 по плана на [населено място]. Продадената идеална част е определена с граници в договора, а с приета техническа експертиза е определена квадратурата на придадената площ на 158 кв. м. Въз основа на сключения предварителен договор и по направено искане за изменение на плана [община] е издала Заповед № 655/09.07.2004 г. и е одобрила ПУП за промяна на границата между имоти УПИ X.-167 в кв. 7 с площ от 1057 кв. м. и УПИ XX-166, кв. 7 с площ от 777 кв. м. по ПУП на [населено място].
По повод на парично задължения на М. Й. И. е образувано изп. д. № 61/2007 г. по описа на ЧСИ Л. Т.. Била е наложена възбрана върху процесния имот, който бил индивидуализиран въз основа на скица № 2062/01.02.2007 г. на АГКК като в нея не е отразено придаването към УПИ X.-167-в кв. 7 на 158 кв. м. съгласно заповедта за одобрение на ПУП за изменение на границата между УПИХІХ и УПИ ХХ-166 в кв. 7. За имота е била проведена публична продан и с постановление за възлагане, издадено на 28.05.2009 г. и влязло в сила на 05.03.2010 г., той е възложен на [фирма], като в постановлението за възлагане е посочено, че имотът е с площ от 899 кв. м. и идентификатор 39459.501.110 по КК на [населено място], ведно с изградения в него хотел.
Въззивният съд е взел предвид, че към момента на провеждане на публична продан от 21.04.2010 г. до 21.05.2010 г., решението за обявяване на предварителния договор за окончателен (решение № 306/04.07.2008 г. по в. гр. д. 290/2008 г. по описа на ОС-Добрич) е било влязло в сила (03.11.2008г.) и М. И. Й. се легитимирала като собственик на 79 кв. м. от придадените към имота 158 кв. м. От това е направил извод че правата, които е притежавала длъжницата от продадения имот, са преминали върху [фирма] по силата на постановлението за възлагане. Така е формирал крайния извод, че квотите на съсобствениците в процесния имот са както следва: 79/1057 ид.ч. за И. И. Й., 200/1057 ид.ч. за Е. А. Х.-П. и 778/1057 ид.ч. за [фирма]. Предявеният иск за делба от М. Й. И. е намерил за неоснователен, тъй като тя не се легитимира като собственик на идеална част от имота и на това основание го е отхвърлил.
Д. за недопустимост на решението поради нередовно учреден процес по отношение на ищеца И. Й. е неоснователен.
И. Й. е получил препис от отговора на исковата молба на 29.01.2013 г. като съобщението му е връчено лично. На 14.03.2013 г. му е връчен също лично препис от протокола съставен на 08.03.2013 г., а на 10.07.2013 г. – препис от решението на първоинстанционния съд. С това той е потвърдил извършеното действие – предявяване на иск за делба. На следващо място правен интерес да се позовава на този довод има само страната, чиито процесуални права са нарушени. Касаторът няма правен интерес от този довод. Поставеният процесуален въпрос не обуславя общо основание за допускане касационна проверка по него.
Формулираният като втори материалноправен въпрос – налице ли е съсобственост при положение, че касаторът е придобил собствеността върху имота по „оригинерен способ” – валидно проведена публична, продан също не обуславя основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Неоснователно е твърдението, че въпросът е разрешен в противоречие с възприетото в решения № 13 по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС и решение № 153 по гр. д. № 1317/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.
Придобиването на вещни права от публична продан на недвижим имот е деривативен придобивен способ. Обявеният за купувач не може да придобие повече права, от тези които е притежавал длъжника към момента на извършване на проданта.
Въззивният съд е приел, че по наследяване и покупко-продажба ищцата М. Й. е придобила правото на собственост върху 686 кв. м. от УПИ ХІХ-165. През 2008 г. е придобила правото на собственост върху още 79 кв. м. от същия имот на основание обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба, сключен на основание чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Предмет на публичната продан са били 899 кв. м. Към датата на извършването й ищцата М. Й., длъжник по изпълнението, е била собственик на 778 кв. м. от имота и правото на собственост върху тях е преминало в резултат на проданта в имуществената сфера на касатора. Останалите части от имота са принадлежали на ищците И. Й. (79 кв. м.) и на Е. Х. 200 кв. м, поради което за тях публичната продан не е породила транслативно действие.
Въпросът е разрешен при правилно прилагане на закона и не е в противоречие с възприетото в решенията на ВКС, посочени от касатора. В решение № 153 по гр. д. № 1317/2013 г. на ВКС, ІІ г. о. е прието, че публичната продан се ползва със стабилитет – иск за недействителността й може да се предяви само в случаите, изрично посочени в закона – чл. 496, ал. 3 ГПК, но този стабилитет не намира приложение по отношение на продажба на чужд имот. Вещният ефект на влязлото в сила постановление за възлагане може да бъде отречен ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота. Решение № 13 по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС е постановено в производство по чл. 303 ГПК и не съставлява задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставените въпроси не обуславят основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение, поради което така не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329/30.10.2015 г. по в. гр. д. № 340/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: