О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 17.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 569/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е. Д. и В. Е. Д., подадена чрез адв. П. М., против решение № 437/03.10.2016 г. по в. гр. д. № 223/2016 г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 45/18.03.2016 г. по гр.д. № 46/2014 г. по описа на Районен съд – Девин в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Е. Д. и В. Е. Д. против Т. А. В. искове, както следва с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на незастроено дворно място от 200 кв.м., представляващо парцел I, кв. 4, пл. № 45 по плана на [населено място] и за осъждането й да предаде владението му и с правно основание чл. 73, ал. 1 за заплащане на сумата от 1000 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализиран приход от наем на гореописания недвижим имот за две години по 200 лв. за всяка календарна година, считано от 11.02.2009 г. до датата на подаване на исковата молба – 11.02.2014 г., ведно със законната върху главницата от 1000 лв., считано от 11.02.2014 г. до окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се твърди, че въззвиният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 178/30.06.1986 г. по гр.д № 150/85 г. на ОСГК на ВКС, решение № 22/03.02.2009 г. по гр.д. № 771/2008 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 201/08.11.2016 г. по описа на ВКС, I г.о., което обосновавало наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационна проверка. Изложение са съображения за допуснати процесуални нарушения от страна на въззивния съд, но не са формулирани въпроси, отговарящи на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са три въпроса, за които се заявява да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се иска ВКС да отговори.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – Т. А. В., чрез адв. Я. К., в който е заявено становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна. Жалбата против въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС, е с недопустим предмет на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В чл. 68 ГПК законодателят е разпоредил, че цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а размерът й съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК по искове за парични вземания е търсената сума. Ищците са заявили претенция за осъждането на ответницата да им заплати сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за ползите от които са лишени, респективно цената на предявения иск по чл. 73, ал. 1 ЗС изключва касационния контрол и жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба срещу решението по предявения ревандикационен иск е допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г.о. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Е. Д. и В. Е. Д. срещу Т. А. В., с която са предявени обективно и кумулативно съединени: иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ незастроено дворно място от 200 кв. м. – парцел I, кв. 4, пл. № 45 по плана на [населено място], както и да бъде осъдена ответницата да им предаде владението върху имота; – и иск с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС за осъждане на ответницата да им заплати обезщетение за ползване на имота в размер на 200 лв. за всяка календарна година, считано от 11.02.2009 г. до датата на подаване на исковата молба общо в размер от 1000 лв.
Касаторите, ищци по исковете, В. Д. и В. Д. претендират да са придобили процесния имот по наследствено правоприемство от баща им Е. Я. Д. /Е. Я. Д. – видно от удостоверение за идентичност на имената на лицето/, който от своя страна го е придобил по силата на договор за покупко-продажба, сключен с неговия баща – Я. А. Д. /А. А. Д. – видно от удостоверение за идентичност на имената на лицето/. За сключения договор е съставен нот. акт № 5, том I, дело № 7 от 20.01.1981 г.
Ответницата оспорва правата на ищците като твърди, че е придобила право на собственост по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е съставен н. акт № 071, том VI, нот. д. № 0942/20.12.2006 г., намиращ се в кв. 4, с площ от 640 кв. м. по ПУП на [населено място], ведно с построената в имота полумасивна едноетажна жилищна сграда с изби със застроена площ от 70 кв. м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 30 кв. м. Въззивният съд е кредитирал с доверие приетото по делото заключение по изслушаната съдебно-техническа експертиза и е установил, че по плана на [населено място] от 1976 г., който е първи и понастоящем действащ ЗРКП, имотът с пл. № 45, в кв. 4, е с площ от 640 кв. м., от които за 465 кв. м. е отреден парцел I – 45. Експертът е заявил, че не може да посочи къде се намира процесният имот. При тези данни съдът е приел, че не може да се установи закупеният от ответницата имот да е идентичен с процесния или част от него.
Съдът е формирал извод и за това, че ищците не са обосновали при условията на пълно доказване правото си на собственост в твърдяните граници, тъй като липсват категорични доказателства за точното местоположение на спорния имот. Мотивиран е извод, че дори процесните 200 кв.м. да се включват в имота, придобит от Т. А. В., същият се ползва от нея на валидно правно основание /договора за покупко-продажба от 2006 г./ и релевираното в срок възражение за изтекла придобивна давност би било основателно, тъй като тя има качеството на добросъвестен владелец. С мотивите, че ищците не доказват активната си материалноправна легитимация на собственици на имот в твърдените граници, а и предвид обстоятелството, че не са безспорни и реални останалите индивидуализиращи имота характеристики, Окръжен съд- Смолян е потвърдил решението на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Вследствие на произнасянето по главния иск, въззивната инстанция е потвърдила и извода за неоснователност на иска с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС за заплащане на обезщетение за ползите, от които недобросъвестният владелец е лишил претендиращите да са собственици на имота.
Допускането на касационна проверка предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускане по въпросите: 1- как следва съдът да приема и третира и каква валидна стойсност придава на нотариален акт, приложен като доказателство по делото, за покупка на имот, за който имот като собственост продавачът по тази продажба се легитимира с по-рано съставен нотариален акт издаден при позоваване на давностно владение, при положение, че съществува и съставен впоследствие (след продажбата) друг нотариален акт за същия имот, но с различна квадратура отново за признаване на същия продавач за собственик по давностно владение и отново продажба на същия имот, но на други лица; 2 – възможно ли е и допустимо ли е за един и същи имот да се съставят различни по време нотариални актове и двата по давностно владение като в тях имотът се описва по един и същи начин, с еднакви граници, с еднакво УПИ (парцел по единствен съществуващ план на населеното място), но с различна квадратура; 3 -достатъчни ли са за да се приеме, че един имот е идентичен с друг имот или част от него, обстоятелствата, че двата имота са в един и същи парцел, в един и същи имот с един и същи планоснимачен номер по единствения действащ и съществуващ регулационен план на населеното място, границите им са едни и същи в едно и също населено място или трябва да са налице и други белези, за да се приеме такава идентичност.
Поддържа се, че те обуславят основанието по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Поставените въпроси не обуславят соченото основание тъй като не са материалноправни въпроси, а фактически, отговорът на които се формира след преценка на събраните по делото доказателства. Съдът е изпълнил задължението си за преценка на доказателствата в съвкупност и въз основана това е приел за установено, че първият и единствен кадастрален план за населеното място е приет 1976 г. и в него заснетия имот пл. № 45 е с площ от 640 кв. м. С изготвения въз основа на него регулационен план и одобрен същата година за част от имот пл. № 45, с площ от 465 кв. м., е бил отреден парцел І-45. Други части от имот пл. № 45 са включени в съседни парцели за урегулирането им.
На 20.01.1981 г. дядото на ищците Я. (А.) Д. се е снабдил с нот. акт № 2, т. № І, по нот. дело № 6/1981 г. съставен по реда на обстоятелствената проверка за собственост на : …” къща , застроена на площ от 70 кв. м. на един етаж и приземен, незастроено място от 96 кв. м., плевня със застроена площ от 30 кв. м. и незастроено място от 200 кв. м., представляващо парцел І-45 в кв. 4 по плана на с.- С.”. Общата площ по акта възлиза на 396 кв. м. и той е индивидуализиран с граници: улица, място на С., Д., лично ползване на Е. Д..
На същата дата Я. Д. е сключил със сина си Е., наследодател на ищците, договор за продажба на: …” незастроено дворно място от 200 кв. м., представляващо парцел І-45 в кв. 4 по плана на [населено място] с граници: улица, Д. – лично ползване, Я. Д., С..”, за който е съставен н. а. № 5 от 20.01.1981 г. , т. І, н. д. № 7/1981 г.
С приета техническа експертиза е установено, че парцел с посочената в договора за продажба площ и номерация по действалия и сега действащ план на селото няма. Няма пълно сходство и на границите поради непълното или неточно изписване на две от тях.
Въз основа на това съдът е направил извод, че може да се приеме, че продавача се е разпоредил с идеална част от имота.
Праводателят на ищците е починал през 1994 г., а през 1996 г. Я. Д. отново се е позовал на давностно владение и по реда на обстоятелствената проверка се е снабдил с нот. акт № 61 от 21.02.1996 г., т. І, н. д. № 91/1996 г. за собственост на: …” дворно място с площ от 640 кв. м., участващо в парцел І-45 с 630 кв. м., който парцел е в кв. 4 по ЗРП на [населено място]. На същата дата е прехвърлил правото на собственост върху този имот в полза на дъщерите си С. Д., С. Л. и И. М. и Р. К., заедно с построените в него жилищна сграда на 70 кв. м., паянтова, едноетажна с изба и стопанска сграда, построена на 30 кв. м. срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане”, за което е съставен н. а. № 29, т. І , н. д. № 99/1996 г.
През 2006 г. съсобствениците на имота са го продали на ответницата Т. А. В.. В отговора си на исковата молба тя се е позовала и на давностно владение.
Решаващите изводи на съда са формирани от това, че ищците не се легитимират като собственици на описания в нот. акт, от който черпят права, имот, тъй като такъв не съществува по ЗРП, действал при сключване на договора, както и при предявяване на иска, което е установено и от приетата по делото техническа експертиза. Приел е, че, ответницата се легитимира като собственик на УПИ І-45 и на основание придобивна давност, която е изтекла в нейна полза от 2006 г. до предявяване на иска, тъй като е добросъвестен владелец. Ако хипотетично се приеме, че праводателят на ищците е придобил през 1981 г. идеална част от имота, то предвид изтеклата в полза на Я. (А.) Д. давност към 1996 г., когато се е позовал на нея и се е разпоредил с имота, както и изтеклата кратка давност в полза на ответницата към датата на предявяване на иска, крайният извод на съда, че ищците не се легитимират като солбственици на имота, а ответницата го владее на правно основание е обоснован и законосъобразен.
Поставените в касационната жалба въпроси не могат да бъдат определени като разрешени от съда материалноправни въпроси, обосновали решаващите му изводи, поради което не съставляват общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка, нито като такива от значение за точното прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 437/03.10.2016 г. по гр.д. № 223/2016 г. по описа на Окръжен съд- Смолян в частта, с която е потвърдено решение № 45 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 46/2016 г. на РС-Девин, в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Е. Д. и В. Е. Д. срещу Т. А. В. ревандикационен иск за недвижим имот: дворно място от 200 кв. м., съставляващо парцел І-45 в кв. 4 по плана на [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от В. Е. Д. и В. Е. Д. против същото решение в частта относно иска с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС.
Определението в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: