5
Гр. д. № 4256/2016 г. но ВКС, І г. о.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 20.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4256/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Ц. и М. С. Ц., подадена чрез пълномощника им адв. А. М., против решение от 10.07.2015 г. по гр. д. № 19600/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-27-117/14.08.2014 г. по гр. д. № 23083/2012 г. на Софийски районен съд, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение от 08.09.2014 г. С първоинстанционното решение, постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответниците – С. С. М., е признато за установено по предявения от Г. Б. Р. против В. Ц. Ц. и М. С. Ц. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът притежава 1/8 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор 68134.4082.106.3.24, представляващ апартамент № 24, намиращ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] застроен на 56.48 кв. м., на основание наследствено правоприемство от В. Г. М., негова майка, починала на 16.10.1996 г. и са присъдени сторените по делото разноски.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Излагат доводи, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, касаеща института на придобивната давност. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се претендира да са налице всички основания за допускане до касационна проверка по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК във връзка с формулиран въпрос по приложението на института на придобивната давност в случай на извършена „неформална делба“ на съсобствен недвижим имот.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. А. – пълномощник на Г. Б. Р.. Поддържа становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Направил е искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по основателността на предявения положителен установителен иск за собственост от Г. Б. Р. срещу В. Ц. Ц. и М. С. Ц. за признаване на правото му на собственост върху 1/8 ид. ч. от апартамент в [населено място],[жк]. Ищецът се е позовал на наследствено правоприемство на своята майка – В. Г. М., починала на 16.10.1996 г. Обосновал е правния интерес от воденето на иска като е посочил, че е налице спор за собственост, тъй като ответниците В. Ц. Ц. и М. С. Ц. се легитимират като собственици на целия апартамент по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 54, том II, рег. № 4190, дело № 215 от 2010 г. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е потвърдил извода за основателност на предявения иск и е препратил към мотивите на първоинстанционото решение по реда на чл. 272 ГПК.
Приел е за установени фактите, въз основа на които Г. Б. Р. заявява правата си. От доказателствата се установява, че В. Г. М. и съпруга й С. С. М. са придобили право на собственост върху имота, предмет на иска, по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 77, том X., дело № 4804/1992 г., което е направено от родения от брака им сина С. С. М.. Към датата на откриване на наследството на В. М. на 16.10.1996 г. тя е притежавала ? ид. ч. от процесния апартамент, която на основание наследствено правоприемство е преминала в наследниците й – преживял съпруг С. С. М., синовете Г. Р. и Р. Р. от предходен брак и С. С. М. при равни права – по 1/8 ид. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението, че ищецът Г. Б. Р. и брат му Р. Р. не са били вписани като наследници в приложеното по делото удостоверение за наследници на В. Г. М., като е обосновал, че наследници по закон са лицата, посочени в чл. 5-10 ЗН и качеството наследник възниква от момента на откриване на наследството. Съдът е приел за установена материално-правната легитимация на ищеца, като е кредитирал събраните писмени доказателства, удостоверяващи неговия произход от майка му В. Г. М. – удостоверение за раждане № 906/27.01.1962 г. на Благоевски народен съвет, акт за раждане № 906/05.07.1952 г., удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 169/13.11.2013 г. и удостоверение за наследници изх. № 2142/12.11.2013 г. При тези данни е направен извод, че В. Ц. Ц. и М. С. Ц. не са станали собственици на процесната 1/8 ид. ч. от апартамента в[жк], тъй като продавачи по сключения от тях договор за покупко-продажба са само третите лица помагачи С. С. М. и С. С. М., починал в хода на процеса. Макар в приложения като доказателство по делото нотариален акт № 54, том II, рег. № 4190, дело № 215 от 2010 г. да е описано, че се продава целият имот, сделката е произвела вещно-прехвърлително действие само по отношение на притежаваните от продавачите идеални части, а процесната 1/8 ид. ч. не е преминала в патримониума на В. Ц. Ц. и М. С. Ц..
Въззивният съд се е произнесъл и по основателността на заявеното възражение от ответниците, че са придобили имота по давност. Посочил е, че макар и да притежават качеството на добросъвестни владелци, считано от датата на установеното от тях владение – 04.06.2010 г. до предявяването на исковата молба – 09.05.2012 г., не е изтекъл законоустановеният петгодишен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС. Намерил е за неоснователно възражението за присъединяване на владението на техните праводатели по чл. 82 ЗС. В тази връзка съдът се е позовал на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, според които презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобственици, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В този случай владеещият собственик се явява държател на ид. ч. на останалите съсобственици. При тези съображения, възражението на ответниците, че праводателите им са придобили собствеността върху целия имот, упражнявайки фактическа власт върху него, считано от момента на смъртта на общата наследодателка, е счетено за неоснователно. Преценявайки събраните доказателства, въззината инстанция е достигнала до извод, че С. С. М. и С. С. М. не са превърнали държането на процесната 1/8 ид. ч., собственост на ищеца Г. Б. Р., във владение, тъй като не са манифестирали намерение за своене пред него и не са отблъснали владението му. Съдът е счел, че декларирането на имота в данъчните служби на името на владеещия сънаследник и вписването му в книгата на собствениците в жилищната сграда в режим на етажна собственост не представляват действия, с които се демонстрира промяна на държането във владение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационна проверка на въззивното решение се иска по въпроса, който преформулиран съобразно правомощията на ВКС, разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.0.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, е за това – завладяването на идеалните части на сънаследниците въз основа на постигнато съгласие между тях за извършване на неформална делба, основание ли е да се приеме промяната на държането на тези части във владение.
Твърдение за извършена между наследниците на В. М. неформална делба не е правено в отговора на исковата молба и в хода на процеса пред първоинстанционния съд. Този въпрос не е обсъждан от съда. Довод за промяна на държането на идеалните части на част от съсобствениците във владение на основание извънсъдебно и неформално споразумение е направен във въззивната жалба, както и искане за допускане на гласни доказателства за установяването на този факт. В проведеното съдебно заседание на 28 май 2015 г. въззивният съд след като е докладвал въззивната жалба е оставил без уважение искането за допускане събирането на нови доказателства за установяване на нови факти като се е позовал на чл. 266, ал. 1 ГПК. Законо съобразно е намерено, че правото на страната да наведе този факт е било преклудирано и съдът не се е произнасял по него.
Тъй като този въпрос не е бил разрешаван от съда и въз основа на него не е формиран решаващият му извод за основателност на иска, то той не обуславя общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка, поради което такава не следва да се допусне.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация Г. Р. направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 10.12.2015 г., сключен с адв. М. А. от САК, възлизащи на сумата 500.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение от 10.07.2015 г. по гр. д. № 19600/2014 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Ц. Ц. и М. С. Ц. двамата от [населено място], ж. к. М. І, [жилищен адрес] да заплатят на Г. Б. Р., от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 500.00 (петстотин) лева, разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: